Иван Иванов гостува в актуално студио "Дерби". Бившият национал разказа за някои важни и трудни моменти в кариерата си, а също така и посочи реални проблеми за футболни неуспехи в България.
"Доволен съм от кариерата ми как се разви. Всичко започна когато бях на 6 години, малко дете и гледах мачовете от Световното първенство в САЩ през 1994 година. Тогава си казах и реших, че искам да бъда като нашите големи футболисти. Мечтаех, сънувах как вдигам купи. Но освен да мечтаеш, трябва и много труд.
В един момент прецених, че пътят в кариерата ми нагоре е спрял и реших да доиграя на едно прилично ниво. След тежката контузия в Базел това ми стана ясно. В един момент имаше несигурност, дори и лека депресия. Имаше една година лутане, макар никога да не съм мислил за отказване.
Лошите резултати в един момент, а и поредица от травми на важни играчи изкараха от равновесие отбора на Етър. И се наложи да играем доста от мачовете с една и съща единайсеторка. Това изтощава, изморява. И като се натрупат лоши резултати, увереността се губи. С ЦСКА можехме да водим, но играхме добре до червения картон и след първия гол, рухнахме. С Левски- надиграхме ги в определени моменти, но след като пуснахме гол, вече ни натиснаха много.
В Сърбия, като инфраструктура, не са по-добре от нас. При нас нишката някъде се губи на юношеско ниво, а там не се губи. За мен сърбите имат по-качествени треньори на 15-16-годишните таланти, доизграждат се играчите. И там заплатите не са по-големи, за да кажеш: Ето причината! При нас да речем се дават по 1000 лева на треньор, докато там по 500-1000 евро. Просто те обичат повече от нас футбола и се стараят така да си подобрят живота, да излязат от там, където са", каза защитникът.
