Избраният за съдия №1 на България за 2009 година Николай Йорданов заяви, че не е очаквал тази награда, но все пак е имал нагласата да е най-добрият.
"Радвам се, че футболните хора, хората, които наистина разбират от съдийство, ни дават тази оценка. И не ги е страх да кажат, когато нещо на терена е било точно така както трябва да бъде, заяви Йорданов, след като получи наградата си.
"Тази награда за мен е стимул в оставащите ми 10 години като съдия да мога да раста нагоре. Специално за смутния полусезон не мога да коментирам нищо. Пак трябва да стигаме до факта да се обясняваме кой е крив и кой - прав. Има си хора, които ни оценяват."
"На този хубав празник, на който сме се събрали, е излишно да коментирам това, което става отвън, сподели Йорданов за събралите се пред сградата фенове на Левски, които скандираха срещу съдиите. - За всички трябва да е ясно, че съдийството е един доста странен спорт.
Това не е колективен спорт. Докато във футбола някой може да ти поправи грешката и да бъде зад гърба ти в дадена ситуация, в съдийството такова нещо няма. Когато направиш слабия мач след 20 хубави, всеки е готов да те разкъса. В интерес на истината не очаквах тази награда или поне да бъда оценен така положително.
Но вътрешно имам нагласата да бъда най-добрият. А и конкуренцията е огромна. И петимата номинирани (б.р - Георги Йорданов, Александър Костадинов, Стефан Спасов и Христо Ристосков) можеха да получат тази награда. За пролетта си пожелавам по-малко нерви. При тези условия, за да издържиш, трябва да си машина", завърши Николай Йорданов.
