През изминалия уикенд Димитър Димитров-Херо подобри рекорда за мачове като треньор във футболния елит.
61-годишният специалист, който води Берое, записа среща №471 в Първа лига и задмина легендарния Георги Василев. Отборът пък му направи най-добрия подарък - победа с 1:0 срещу ЦСКА. Също както и Гочето Димитров е ставал шампион на България с 3 различни отбора - Литекс (1998 г.), Левски (2000) и Лудогорец (2018).
Емоции
"Зад рекорда, разбира се, стои много работа. Радост, разочарования, нерви, всички тези емоции ме съпътстваха през този дълъг период. Спомням си, когато започнах и колко бързо мина това време и станах рекордьор по брой мачове.
Играех футбол. След това учих в НСА, тогава ВИФ "Георги Димитров". Мислил съм да се развивам във футбола и съм имал шанса да попадна в точното време и място и да покажа своите възможности. Иска ми се да стана шампион и с 4-ти различен отбор, разбира се. Защо не да го постигна със сегашния ми отбор Берое. Имайки предвид статуквото и реалностите в момента, трябва да бъдем честни - много трудно може да се направи", сподели Херо пред "Телеграф". Той нарежда сред успехите си и среброто с Нефтохимик, а също така бронзовите медали, спечелени в чужбина начело на Иртиш (Казахстан) и Ал Насър (Саудитска Арабия). Бургазлията посочва, че има много треньори, от които се е учил, но винаги се е опитвал да внесе нещо от себе си в работата.
Легенда
Над всички поставя Йохан Кройф. Димитров разкри за свой контакт с легендарния нидерландец, от който черпи вдъхновение.
"Аз съм малко и самоук. Когато станах старши треньор и влязохме в "А" група с Нефтохимик, тогава се играеше с либеро. Но като гледах западните отбори, виждах, че всички играят в зона и в линия. Бях първият, който наложи тази схема на игра у нас на принципа опит - грешка. Нямаше от кого да се уча тогава в България. Но сам гледайки, разсъждавайки, опитвах да вкарам нещо. Много са били моите идоли в треньорството. Един от тях е Йохан Кройф. Имал съм възможността да разговарям с него в дома му в Барселона. Отдели ми 3-4 часа, в които говорехме за футбол. Той е абсолютен гений във футбола. Това се случи в периода, когато бях треньор на националния отбор. Бях на специализация в Барселона благодарение на Ицо. Именно той ми уреди среща с Йохан. А ние се познавахме вече с него от мача, който играхме с Англия (1:1) на стадион "Българска армия". Тогава той беше гост за последния мач на Стоичков в националния отбор. Този двубой съвпадна и с 40-годишния ми юбилей. За мен Кройф е гений в треньорството. Без да е завършвал някаква школа, на базата на своя аналитичен ум, на своите познания, той беше явление във футбола и в треньорството в този период", добавя бившият национален селекционер, който остава в историята с нулевото равенство срещу Англия на "Уембли".
Любимо
Където и да работи, специалистът споделя, че най-любимото му място е родният Бургас. Професията обаче му отнема най-ценното - времето със семейството. Дъщерята Петя го дарява с внуците Дея и Иван, които вижда много рядко.
"Хората гледат само лъскавата страна на това да си треньор. Настина не е много приятно за съпругата ми с постоянните ми отсъствия. Децата ни са израснали почти без мен. Надявах се поне внуците да израснат пред моите очи, но и това не се получава. Гледаме се само по снимки, по вайбър и скайп. Всяка възможност, която имам, поне два пъти в месеца, пътувам до Бургас", споделя Херо. Синът му Виктор пък е тръгнал по неговия път и е треньор в школата на Берое.
"Аз съм пристрастен, но отзивите, които чувам за него, са добри. Надявам се да има шанса и късмета и да израсне в тази професия. Ще бъда горд не само да ме настигне, но и да ме мине".
Характер
Безспорно най-трудният момент в живота на Димитър Димитров е през 2011 г., когато му откриват рак на стомаха. Благодарение на силния си дух и навременната лекарска намеса побеждава коварната болест. Променя начина си на живот и хранителните навици. Ограничава месото и избягва сладкото. Насочва се към методи от алтернативата медицина, включващи приема на джинджифил, сироп от бъз и други богати на антиоксиданти храни. Започва да се занимава с йога, а в последните години преминава към Цигун - древно китайско изкуство, което се състои от плавни движения в синхрон с дълбоко и правилно дишане. Признава, че не може да промени избухливия си характер по време на мачовете, когато види несправедливост. Винаги обаче си поставя високи цели.
"Поведението край терена е нещо, което не успях да променя в себе си. До началото на срещата винаги си казвам, че трябва да бъда по-различен, по-търпелив. Като започне мачът и видя разни несправедливости и тенденциозни неща... не мога да търпя това нещо и реагирам по някакъв начин. Искам с Берое през този сезон да опитаме да се класираме в Лига Европа. Знам, че ще ни е трудно, но не е невъзможно, защото имаме своите шансове".
Малцина знаят, че Димитър Димитров-Херо започва треньорската си кариера начело на женския отбор на Нефтохимик. В клуба им трябва само една година, за да видят потенциала на младия специалист и да го прехвърлят при юношите, а след това и при мъжете. В България е водил общо 8 отбора, включително и градския съперник на "нафтата" Черноморец. В чужбина е бил треньор на два отбора от Саудитска Арабия - Ал Насър и Кадисия. Работи още в руския Амкар (Перм) и казахстанския Иртиш.
