- Как ще оцените цялостното представяне на тима под ваше ръководство?
- И в двете квалификации се опитах да подменя голямата част от водещите състезателки в националния отбор. За първата квалификация повиках 10 нови момичета. След като не успяха, направих нова смяна и взех други осем. Като цяло съм използвал около 25 момичета. Доволен съм от представянето им и в двете квалификации. В първата не чак толкова, защото отчитам и една своя грешка - може би не беше необходимо да правим толкова дълга подготовка - три месеца. Получи се пренасищане с баскетбол и това даде отражение на играта, а тогава срещу нас излязоха отбори, които бяха по силите ни. Във втората квалификация се получи точно обратният ефект. Два дни преди мача с Украйна събрахме дванадесет момичета и направихме две тренировки. Ако някой разбира от баскетбол и изобщо от спортни игри, може да си представи какво означава това. Просто нямахме време да се сработим, да се получи химия. Но според мен представянето и в двете квалификации беше достойно. Спокойно твърдя, че с този отбор през лятото щяхме да се класираме, защото тогава съперниците бяха една идея по-леки.
- Оправдан ли беше рискът от подобна подмяна на отбора и то на два пъти?
- Бях длъжен да го направя. Водещите ни състезателки бяха на доста сериозна възраст и през годините не успяха да се реализират с други треньори. Щом 16 години не са се класирали на европейско, значи няма как да ни класират сега. Идеята ми беше да подмладя състава, да дам път на следващото поколение - не може в един отбор да има осем баскетболистки на по 30 и повече години. Нямам нищо против момичетата, които отпаднаха от състава, просто така прецених. Все пак допуснахме четири загуби, въпреки че играхме добре. Успеваемостта беше под моите очаквания и реших да включа нови играчи, които миналата година по една или друга причина не успях да взема - Гергана Славчева, Наталия Топалова, Зорница Костова, американката Ноел Куин и други. Все пак ни предстояха срещи с Германия и Украйна, които са много класни отбори и имат състезателки, които играят на по-високо равнище от нашите. Трябва да се разбере, че всяко едно класиране на европейско първенство е огромен успех, предвид класата на баскетбола и изобщо ситуацията в България. Конкуренцията е страхотна. Ние нямаме зали, нямаме треньори. На едната си ръка мога да изброя добрите треньори, които работят с подрастващите - там и заплащането е много малко. На това равнище не можем да се сравняваме с Германия и дори с Украйна. Не можем да живеем със спомени от миналото. Нивото ни не отговаря на европейското. Има обективни причини да не сме се класирали на европейско 16 години поред.
- Още ли сте на мнение, че сегашната селекция превъзхожда отбора, който игра в квалификациите през лятото?
- Да. Сегашният отбор превъзхожда със скорост, динамика и интензивност. Но накрая трябваше водещите играчи да поемат отговорността. Проблем ни беше и борбата под кошовете. Това е елемент, който адски много ни помогна да загубим трите мача. И в трите срещи изоставахме по този показател с около двайсет борби, което значи двайсет по-малко атаки за нас и повече за противника. Центровете им са над два метра, крилата им са по 1,96 - колкото нашите центрове. Опитахме се да компенсираме с блокиране, но това изисква сработка. Подобрихме други показатели, например срещу Германия имаме пет грешки, преди правехме по двайсет.
- В едно интервю треньорът на Лукойл Нефтохимик Петко Маринов определи момичетата като "глезли", каза, че нямали характер и лидерски качества.
- Не съм чел интервюто. Много уважавам мнението на Петко, той е един от най-големите треньори, които са работили в България. Сигурно има нещо вярно в това, което казва, но не мисля, че е адекватно чак такова определение. Момичетата са много сериозни, даже понякога прекалено и това им вреди. Стават припрени, пренавити. Но като характери съм съгласен с мнението на Петко, той ги познава добре, работил е с много от тях.
- Упрекват ви в симпатии към състезателките на Дунав?
- Може да съм направил жест към Русе, но трябва да ви кажа, че залата в Русе беше препълнена. Навсякъде се събират по 20-40 човека без билети. Тук при билети по 5-8 лева залата беше препълнена. Въпреки че загубихме, имаше аплодисменти, публиката беше на много високо ниво. Очарован съм от русенската публика и от топлото посрещане. Когато пусна тяхна състезателка, залата избухва, но никой не е освирквал останалите момичета, напротив, всички искаха да се снимат с тях, искаха им автографи. Не съм толерирал баскетболистките на Дунав, ръководех се от моментната спортна форма на момичетата. Няма треньор, който би пуснал русенка само защото мачът е в Русе.
- Все пак имате ли любимки в отбора?
- Никой в този тим не е привилегирован. Моето его не е по-голямо от баскетбола и не е над националния отбор на България. Приемам и се примирявам с някои неща в името на играта. Въпреки че в живота трудно правя компромиси.
- Появиха се твърдения, че залата в Русе не отговаря на стандартите за международни срещи?
- Това са абсолютни глупости! В Германия играхме в зала, в която имаше игрища за седем вида спорт, което по принцип не отговаря на изискванията. В Украйна същата история - по терена разчертания за различни видове спорт. Глобите са символични, в никакъв случай не са 5000 евро, и то ако го отрази комисарят.
