20 февруари 2021 г. - всички ще помнят тази дата, дори и тези, които не следят баскетбол.
На този ден българският национален отбор се класира на Европейското първенство през 2022 г. след 10-годишна пауза.
На този ден 15 момчета и техният треньор се изправиха със самочувствие срещу Латвия и върнаха българския баскетбол на европейската сцена. И го направиха със сърце, стопявайки два пъти двуцифрена разлика, бранейки всеки сантиметър от игрището, за да стигнат до заветното 65-66 и да изживеят радостта от успеха си. Заслужено!
Много обаче не вярваха в тях. Много ги отричаха. Много ги отписваха. Много критики понесе и националният селекционер Росен Барчовски за избора си на играчи преди квалификационния прозорец. Защо е избрал този, а не е извикал онзи, защо някои от най-добрите ни имена липсват в списъка. Редица въпроси заваляха към него. Недоволството в социалните мрежи нарастна за това, че едни са пренебрегнати за сметка на други. Истината е обаче, че никой не е на мястото на Барчовски. Никой не каза "той може да има своите причини да избере един или друг състезател". Никой не се замисли, че като треньор с опит зад гърба си, той има изградена стратегия и знае какви играчи са му необходими, за да постигне победа. И тук някои ще кажат "това си беше чиста доза късмет". Бих добавила само, "нека поне веднъж късметът да е на наша страна".
Източник: БФБаскетбол
Съгласна съм, че баскетболисти като Божидар Аврамов, Павел Маринов и Иван Лилов също можеха да допринесат за този успех. Но решението не е наше. А и съм сигурна, че на много от критиците не им стиска да влязат в обувките на Барчовски. Само, че сега той и неговите избраници са герои. За всички - малки и големи.
Ден след победата над Латвия, минавайки покрай едно баскетболно игрище с изненада забелязах, че то е пълно с деца. Нямаше значение дали е студено или духа вятър, те бяха там, облечени в екипи и тренираха. Единият показваше как се правят финтове, другият демонстрираше умения за пробив, а третият им обясняваше как да подобрят пасовете си. Истинско удоволствие беше да ги наблюдавам и да им се радвам. Точно заради тях всичко си заслужава. Така може да вдъхновява националният отбор - с личния си пример на паркета. А след подобни победи и класиране на голям форум като Европейско първенство, е сигурно, че баскетболните зали ще се пълнят все повече с деца, които са пленени от магията на спорта с оранжевата топка. Защото пламъчето в тях вече гори.
И независимо какъв щеше да е крайният резултат от двубоя, дължахме уважание на тези момчета. Защото не може да бъдат издигани на пиедестал само, когато трупат победи в актива си. И в загубите някой трябваше да вярва в тях, а безусловната подкрепа на феновете, беше тяхната енергия на игрището.
Ще ви припомня, че една малка страна като България веднъж вече подчини националния отбор на Франция в присъствието на голямата им звезда Никола Батум. Тази малка България два пъти надигра Латвия, като в последния мач блокира големите имена на Химки Янис Тима и Дайрис Бертанс. И какво като тези величия излизаха срещу нас. Ние имахме в състава си двама снайперисти като Дий Бост и Павлин Иванов, които доказаха, че не името прави играча, а действията му на паркета.
Едно златно правило в баскетбола гласи: "Никога, ама наистина никога, не подценявай противника", защото не знаеш кога може да те изненада. Сякаш латвийците не ни бяха взели много насериозно. Доказват го и думите на Роландс Фрейманис, който нарече нашите национали "български фермери". Нещо, което е крайно неприемливо да излезе от устата на национален състезател.
Макар и с една точка разлика, представителният ни тим си заслужи успеха, а на играчи като Фрейманис остава само да кажем, че все още не са научили най-важния урок в баскетбола - да приема загубата с достойнство.
Може би чудесата стават възможни, когато всички си мислят, че не са!
Източник: БФБаскетбол
