Най-високо бюджетните отбори и при мъжете, и при жените - „Лукойл", успяха само за десетина дни да се сринат тотално в надпреварата за купата на страната, като заеха съответно второ и трето място. Нищо изненадващо, нищо нелогично. Това са тимовете, където кадровият кадрил - състезателен и треньорски, е любимо „забавление" на ръководството.

В мъжкия състав играчи пристигаха и си заминаваха, едни изненадващо, други скоропостижно, а трети от самолета направо ги спускаха на терена и искаха от тях чудеса от храброст. Тим, Кени, Антонио, Кевин, Тони, Уийли и т.н. - колко разнообразен списък от имена. И като го извъртяха този списък, подкараха треньорския. А като се посгъсти бюджетът, започнаха вътрешните рокади. Пак да има движение.

Носталгията по отминали години върна в София Петко Маринов. На треньора на женския тим на могъщата рафинерия му връчиха ролята на месия. Но забравиха да повикат и Лодърдейл например. Защото без него българският шампион си изглежда съвсем обикновено и е нормално да му скочат поне четири отбора у нас. За чужбина е излишно да говорим.

Видя се, че само ни четкат и бият. За капак Купата на България отиде там, откъдето съвсем заслужено се чуха подигравките на Тити Папазов. Отмъсти си човекът! И има за какво да се радват той, президентката на клуба Юлия Боянова, състезателите. Показаха търпение, поставиха баскетбол и отбор над всичко и бяха възнаградени.

Интересното е, че във Варна изкопираха поведението на „Лукойл" и няма да е кой знае каква изненада, ако до края на сезона пак цъфне още някой треньор. За играчи е късно - федерацията резна мераците за още един трансферен прозорец.

В Плевен пък удържаха кризисния период, а местният тандем Антов-Великов е гаранция, че в този баскетболен град играта не само ще я има, но на прицел си остава и челната тройка.

До момента „Рилски спортист" е за пример. Президентът Петър Георгиев сам е тичал между двата коша и знае, че отбор не се прави за един месец. Преживя спокойно някои загуби във вътрешния шампионат, не позволи да настъпят драми след четвъртото място в надпреварата за купата и само няколко дни по-късно самоковският баскетбол записа най-голямото си постижение - шампион в турнира за Балканската лига.

В Ямбол и Сливен се опитват да удържат положението, но възможностите им са толкова скромни, че само може да направят една огромна изненада. А за опитното поле, наречено ЦСКА, трябва да си признаем, вече почти никой не се сеща. Освен ако не чуем някоя простотия за гръцко-сръбския тандем. Абе всяко чудо за три дни!

При жените Монтана, където се тренира здраво, преобърна всички прогнози с главата надолу. За два дни момичетата на Славко Димитров ометоха съвсем заслужено един след друг главните претенденти за купата на страната, в чиито редици играят общо осем чужденки.

Насред Бургас рекордьорът по този показател „Лукойл" (пет чуждоземки, но пък с български капитан - Йоловска!) не знаеше къде се намира срещу чисто българския „Монтана", а съдийският реверанс за третото място, който отпуши системата юруш срещу „Миньор", беше излишен, защото перничанки още с влизането във финалната четворка си бяха свършили добре работата. Все пак 12 години няма женски баскетбол в този град, а пък и бюджетът им е доста по-тънък от този на съперничките.

Може би третото място за бургазлийки и спешно командированият от „Рилски спортист" треньор Иван Лепичев е някаква малка утеха, но сигурно за шефа им Сашо Везенков, да не говорим за големия бос Валентин Златев, класирането си е направо провал. Пълен при това. Особено като се знае, че в името на задължителната победа Везенков утрепа финансово всякакви други мераци за домакинство, като бръкна в дълбокия джоб на рафинерията и набута безплатен хотелски гювеч за участващите отбори. Оферта, която явно друг не можа да си позволи. Борците казват „Борбътъ прави ранътъ", но тази максима не проработи при „Лукойл" и парите не стигнаха за купата.

На шампиона „Дунав" пък му стана навик да губи финали на този турнир. Двата т.нар. гранда, въпреки тъгата, вече кроят планове за шампионата, но сигурното е, че единият ще остане на „сухо" този сезон. Остават три кръга и плейофите вече чукат на вратата. Те малко ще отклонят вниманието от новия национален треньор Хосе Мария Бусета, около когото вече кръжат кандидати за слава - т.е. за помощници.

В женския баскетбол стигнахме дъното, сега ще чакаме испанецът, както Пини Гершон при мъжете, да ни изтегли над водата. Някога испанките не можеха да хванат ръка срещу нас, сега защо да не ни понаучат и те на нещо. Това е животът - колело. Направихме една врътка, можем да започнем втората.