На нас ще ни остане само далечното и вече непознато чувство на радост, което няколко поколения изпитваха от европейските купи на Славия и Левски в надпреварата при клубните шампиони, от европейската титла на националките ни в Лодз през 1958 г. и спечелването на още седем медала от този шампионат (последният през 1989 г. - бронз), както и от среброто и бронза от олимпийските игри в Москва и Монреал.
Ще ни е дори непонятно днес да разберем как шестото място през 1993 г. в Италия, последното европейско първенство, на което участваха баскетболистките ни, предизвика толкова негативни оценки за представянето им, и то при надпреварата на само 12 отбора, а не както сега на 16.
Дойде моментът да си кажем в очите - българският женски баскетбол е слаб. Много слаб. И отделните състезателки, които ни отсрамват в няколкото чужди първенства не стигат. Лудата врътка на баскетболистки и треньори не върши работа. Националният ни отбор почти 16 години прилича на хан. В него влязоха и излязоха без трайни следи над 60 състезателки, навивани, молени, заплашвани.
И половин дузина треньори, които идваха с крилатата мисъл за подмладяване и първата им работа беше да звънят по телефоните на попрехвърлили 30-те години баскетболистки с молба да се включат в отбора, за да ударят по едно рамо за постигане на заветната цел. През това време съперниците също ги застигаха неволи, но затягаха редиците, преглъщаха неуспеха на настоящото първенство с единствената мисъл за бъдещото.
Дори отбор като супертима на Русия опита също от възхода и падението и пак се изправяше на крака. А при нас цяло поколение добри състезателки се изниза, без да влезе в историята с положителен знак. Сега на път е още едно да стори същото. Българският женски баскетбол плавно и грациозно се сурваше надолу след всяка квалификация, като с тъга въздишахме: "Не ни стигна малко!"
Същите думи чуваме и сега. Но пък не чухме и дума как и срещу какво живяха националките ни в собствения хотел на председателя на федерацията Михов и наистина ли 20 000 лв. е глобата заради неотговарящата на изискванията на ФИБА зала в Русе. Мълчанието поражда недоверие! А то не от полза най-вече за ръководството на БФБ.
Старши треньорът Николай Боруков сподели в едно интервю, че е доволен от играта на състезателките си. Накратко - толкова си можете момичета! А щом той е доволен, защо да искаме баскетболистките ни да надскочат в мечтите си треньора. Но трудно скриваната истина е, че на терена нямахме отбор, а сбор от нелоши изпълнителки, които в решаващите моменти чакаха какво ще направят Куин и Славчева.
И когато краката и ръцете им се разтрепереха от умора в края на мача - изходът бе предизвестен.В същото време украинките, та дори и доста по-неопитните германки, бродираха заучени комбинации и не чакаха някоя запокитена тройка или отчаян индивидуален пробив да ги направи победителки.
Не е много ясно с гордост или с тъга Боруков съобщи, че за половин година е завъртял 25 баскетболистки. Това май и за футбола е множко. Треньорът е стигнал и до едно прозрение - с него или без него националният отбор ще съществува. Лошото е, че с него и без него все не се дореждаме до финалите на европейския шампионат.
Но пък човекът се отличава категорично по една своя черта от повечето треньори у нас - нито веднъж не обвини злобно състезателките си за неуспеха. И прие сдържано епитета "глезли" от устата на колегата си Петко Маринов, позволил си циничната за педагог крилата реплика "Който иска да играе - да играе, който не иска - да копае".
Разбираемо е, че Маринов влиза в положението на Боруков, защото точно с неговото име само преди 2-3 години е свързано най-срамното ни участие на евроквалификация - шест мача, нула победи. Но вече са трудно разбираеми обвиненията на бургаския треньор, че младите ни състезателки играели второстепенна роля във втори лиги на чужди държави.
Първо, може би той не знае, че в тези страни баскетболът вече е доста по-различен от нашия като качество и че в Испания и Италия например, където са повечето от най-добрите ни състезателки, имат съответно 45 и 42 професионални отбора срещу 9 у нас. Точно съставът на г-н Маринов този сезон бе напуснат от млади и перспективни баскетболистки като Радостина Славова, Димана Макариева, Катя Кордова, които не усетиха голямото желание на треньора си да развие таланта им.
Четири месеца преди края на вътрешното ни първенство Лукойл Нефтохимик се готви да атакува титлата с две американки, в очакване да станат и три, една рускиня, една украинка и две българки с начална цифра на годините си тройка. А младите? Те чакат жадувани две минути на терена при 25 и кусур точки аванс в резултата. Заради имиджа на фирмата според Маринов младите в Бургас явно могат само да ръкопляскат!
Няма по-лесно и приятно нещо от това един журналист да хвали. Няма по-неприятно нещо не само да те критикуват, но и да критикуваш. Не е приятно и да бръкнеш в раната. Но когато истината боде очите, а те толкова години са затваряни в очакване чудото само да дойде, критиката не може да бъде наричана помия, г-н Боруков! Защото "нечистата течност" залива всички ни. А засега единствената перспектива за трайно свързаните с българския женски баскетбол, е да изгледаме европейското първенство в Латвия на синия екран! Без българско участие! И да се запитаме - хепиенд? Какво беше това...
Gate 7 Red Olympiakos
на 21.01.2009 в 11:17:37 #1С(фак)ОФийски мишки...една добра дума не казахте за великата публика на Дунав, която подкрепяше отбора до последно...МИШКИ С ГЛАВНО М...това сте вие...една хубава дума не казахте за шампионките на България-Дунав Еконт...една хубава дума не казахте за най-европейския град на България-Русе...МИШКИ С ГЛАВНО М това сте вие господа и госпожи С(fuck)OFиянци ходете си в село самоков от на лято...не ви искаме отборите и нищо свързано с вас...но на лято купата и титлата пак ще са в Русе, колкото и да не ви се иска МИШКИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ и да ви кажа химна на Дунав, които го перифразирахме и стана песен номер 1 по мачовете с Украйна и Германия...песен която псевдофеновете от софия могат само да мечтаят освен с тяхното "Българи юнаци".. "А ГОСПОД Е СЪЗДАЛ БЕЗБРОЙНО МНОГО ЧУДЕСА, НО НАЙ-ВЕЛИКОТО Е НАШАТА РЕКА...ООО ДУНАВ РУСЕ ТЕБ ОБИЧАМ И ЩЕ УМРА" "А ГОСПОД Е СЪЗДАЛ БЕЗБРОЙНО МНОГО чУДЕСА, НО НАЙ-ВЕЛИКОТО Е НАшАТА СТРАНА...ООО БЪЛГАРИЯ, ТЕБ ОБИчАМ И щЕ УМРААААА"