Топспорт.бг публикува мненията ви без редакция.

Коментар по материала: Мартин №1 за 2006 г., втори е Бербо, Стилиян - трети

Не се сдържах и аз да напиша няколко реда за това което се случва в българския футбол. Визирам поведението на един "футболен деятел" който за втора поредна година се опитва да провали провеждането на една дългогодишна футболна класация като "Футболист на годината". Няма нужда да му споменавам името, защото всички се досещате кого имам предвид.

Досега винаги съм си мислел че не харесвам този индивид защото е от противниковият отбор и е нещо нормално за някой фен на "червените" да не харесва ръководителя на другия отбор.Но след днешния ден съм убеден че не само това е причината за негативното ми отношение към г-н Наско Сираков.

Аз живея в чужбина вече почти четири години,но това никога не ми е пречело да следя какво се случва в Българския футбол и дори да гледам мачове с българско участие когато имам възможност. Винаги съм се радвал когато някой български футболист или отбор постигне нещо което да ме накара да се чувствам горд че съм българин. Това чувство мисля че е особено изразено сред българите в чужбина защото тук ние осъзнаваме нашата същност и се опитваме по всякакъв начин да се докопаме до нещо българско или самите ние да покажем по някакъв начин на чужденците колко велик народ е българския.
В последните няколко години единствено футболистите ни даваха поводи да се чувстване по горепосочения начин. Няма да разделям успехите на Мартин, Стилян и Бербатов срещу успехите на Левски защото мисля че става дума за нещо идентично. И в двата случая аз съм скачал от радост пред телевизора (или в моя случай компютъра) независимо дали е било когато съм гледал мач на Левски или на националния отбор. Защото мисля че горепосочените трима бяха отличени на първите три места именно заради приноса им към националния отбор. Вярно, в някои от мачовете Стилян и Бербатов не винаги се отличаваха с невероятна игра но въпреки това те бяха гръбнака на отбора.

Левски от друга страна пък се класираха в Шампионската лига и това е нещо велико което заслужава поклон,но те го направиха като отбор.А класацията за "Футболист на годината" е класация която отличава само един футболист. С цялото ми уважение,но не мисля че някой от играчите на Левски заслужава да вземе този приз за сметка на Мартин или Бербатов. В България все още журналистическата гилдия се дели на "сини" и "червени" и за съжаление това разделение няма да приключи скоро. А хората които решават кой да стане "Футболист на годината" са именно журналистите.Но погледнете само призовата тройка и ми кажете нима "пишещите братя" са имали някакви разногласия този път по въпроса кой се е представил най-добре тази година? Не, уважаеми читатели, разумът е надделял и те наистина са посочили най-достойния в анкетните листи.

И тук отново се връщаме на човека който забрани на своите футболисти да отидат на награждаването и да получат своите награди. Нима мислите че един Валери Домовчийски не би се радвал да получи наградата за "Наи-проспериращ млад футболист" или един Станислав Ангелов за "Най-добър полузащитник"? Не уважаеми читатели, те биха се радвали страшно много, но за съжаление техния шеф ги провали. А работата на шефа не е само да дава заповеди, а и да помага на своите подчинени с каквото може за да могат те да се чувстват добре че работят за него.

Въобще методите на работа на г-н Сираков ме удудват страшно много напоследък. Първо беше забраната над Илиян Стоянов да тренира с отбора и пращането му пред телевизора,а сега и това. И това се случва за втора година подеред. Кой си мисли че е Наско Сираков? Вероятно се има за някакъв месия в българския футбол, но за съжаление е далеч от истината. Играчите които могат с право да носят това определение са Христо Стоичков и Георги Аспарухов. След това идват и други знаменити футболисти като Емил Костадинов, Стойчо Младенов, Якимов, Бонев, Пенев и т.н. За да бъда учтив ще сложа и г-н Сираков в тази група въпреки че според мен той заслужава да е повече в третата. Като ръководител е видно че г-н Сираков се справя по-добре отколкото като футболист но проклетият му гаден характер все нещо го проваля. Или поне му прави лоши услуги. Защото не може по този начин да плюеш на труда на играчите които са направили най-много за да се прослави името на България в чужбина само защото на теб не ти изнася. Вярно че Левски се класираха в групите на Ш.Л. но нека не забравяме резултатите които записаха там. Те прославиха България но в малко по-друга светлина.

И с поредната си простотия Наско Сираков показа колко малък човек е в действителност. Защото можеше да отиде на награждаването заедно със своите играчи,да стисне ръцете на победителите и да покаже че поне уважава това което са постигнали. Независимо дали е повече или по-малко от това което той е постигнал. Пък после нека да дава интервюта колко много са били ощетени и как всичко е било нагласено. А той с това си действие направо се изплю в лицата на едни от най-обичаните български играчи в последно време.
И накрая г-н Сираков ощети обикновения зрител от възможността да види всички най-добри български футболисти на едно място,получавайки заслужените си награди за невероятния труд който са положили през годината. Защото удоволсвието от футбола не идва само от терена а и извън него. Както и феърплея,който също трябва да се спазва както на терена така и извин него. Но за съжаление Наско Сираков явно не знае значението на тази дума и затова продължава да си играе по негови си собствени правила. Жив и здрав г-н Сираков,халал да ти е!