В началото бе Копа Америка II

Между 1929 и 1935 г. не се провежда Копа Америка. Причината е в изострените отношения между лидерите на континента Уругвай и Аржентина, които на практика прекъсват отношенията си след спечеления от "урусите" първи финал на световното първенство (4:2) през 1930 г.

Турнирът се подновява, след като Перу се нагърбва с организирането му, обявявайки надпреварата за "извънредна". Домакините успяват да склонят двете суперсили да участват, а Чили оформя карето участници. Състезанието пък се провежда във връзка с 4 века от основаването на столицата Лима.

Все пак Аржентина и Уругвай намират странен начин на взаимен протест. "Урусите" играят с необичайни червени фланелки и използват най-силния си състав. "Гаучосите" от своя страна избират белия цвят, а тимът им е напълно обновен.

В директен спор за титлата Табоада, Чиоко и Кастро носят класическия успех за Уругвай и 7-ата Копа. В тима на домакините блестят нападателите Теодоро "Лоло" Фернандес - най-великият голмайстор в историята на Перу и Хорхе Алкалде.
Две години по-късно, в Буенос Айрес, турнирът прави крачка напред. За пръв път участват 6 отбора - четирите от предишното състезание и завръщащите се Бразилия и Парагвай.

Историческите събития в този турнир са две - за пръв път на международно състезание мачове се играят нощем на осветление, както и за пръв път по време на срещите са позволени смени. Титлата се решава в допълнителен мач, след като Аржентина и Бразилия завършват с по 8 т.

Редовното време завършва 0:0, а в продълженията блясва 17-годишният Висенте де ла Мата, който с двата си гола носи трофея за "гаучосите" (2:0). Младокът играе в скромния Габино Соса, но след триумфа е привлечен от гранда Индипендиенте, където прави фамозно трио с Арсенио Ерико и Антонио Састре. Въпреки петия трофей, местните фенове не са доволни от играта на Аржентина, а "перлата" на турнира е Бразилия - Чили 6:4.

Два гола за "Ла Роха" в този мач вкарва Раул Торо, който със 7 попадания става топстрелец, а тимът му финишира трети.

През 1939 г. Перу за трети път е избран за домакин на турнира. За сефте от създаването на състезанието Аржентина не участва, няма я и Бразилия, но има нов участник - Еквадор. Вдъхновен от легендата „Лоло" Фернандес , Перу последователно прегазва Еквадор (5:2), Чили (3:1) и Парагвай (3:0). Теодоро, заедно с партньора си Хорхе Алкалде, вкарват общо 12 от 13-те гола за "инките", а Фернадес със 7 става топстрелец на турнира. Перу в решителния мач с Уругвай печели с 2:1, за да стане шампион за пръв път в историята си. След Бразилия, през 1922 г. аржентинско-уругвайският диктат е разбит за втори път.

Двете мегасили обаче отново доминират следващото десетилетие. През 1941 г. Аржентина печели турнира в Чили. За "гаучосите" блести дебютантът Хосе Мануел Морено, когото в родината му го поставят веднага след легендата Диего Марадона. Освен у дома, той играе в клубове от Мексико, Чили, Уругвай и Колумбия, като прекратява кариерата си чак на 44 г.

По време на турнира изгряват много бъдещи звезди, като Адолфо Педернера (Аржентина) и Обдулио Варела (Уругвай). Вратарят на Чили Серхио Ливингстън по-късно става известен журналист, а баща му е свирил финала Уругвай - Аржентина (1:0) през 1917 г. за Копата.

През 1942 г. за пръв път в турнира участват седем отбора. Състезанието е белязано от завръщането на Бразилия, но шампионът на своя територия е Уругвай. Лидер на домакините е Северино Варела - нападателят влезе в историята и с бялата барета, с която неизменно играе (на снимката). Турнирът ще се запомни и с две неща - открит е легендарният стадион "Сентенарио", а Аржентина поставя ненадминат и до днес рекорд с 12:0 срещу Еквадор.

Седем са участниците и през 1945 г. в Чили, когато несъгласия с федерациите на Парагвай и Перу ги изхвърлят от състезанието, но пък дебютира Колумбия. Засега само Венецуела не е записала участие. Аржентина печели турнира (сочен за един от най-качествените в историята), докато за "селесао" (1:3 в директния спор) остават сребърните медали.

Аржентина е абсолютният господар на континента в остатъка от десетилетието. "Гаучосите" печелят турнира през 1946 г., като вкарват 17 гола и допускат само три. Легендарният бразилски защитник Домингош Де Гуая прекратява кариерата си, докато за "синьо-белите" ярко блести Адолфо Педернера. Нападателят на Аржентина заради качествата си на лидер е популярен като "Футболния Наполеон".

Година по-късно в Еквадор "гаучосите" вкарват 28 гола и допускат само 4. За класата на тима е достатъчно да се каже, че Алфредо ди Стефано няма гарантирано титулярно място...

През 1949 г. едва за втори път Бразилия се наема да организира Копа Америка, подготвяйки се и за световно първенство година по-късно. Домакините претендират, че са най-добрият отбор в света по това време и оправдават очакванията. Пътят към титлата е забележителен - 10:1 срещу Боливия, 5:0 срещу Колумбия, 7:1 срещу Перу, 5:1 срещу Уругвай и 7:1 срещу Парагвай. Средната резултатност на "селесао" е 4,87 гола на мач! Адемир е играчът на турнира, а Жаир (9) - топстрелец.

Разочарованието на домакинския мондиал през 1950 г. обаче се оказва сериозен психологически проблем за Бразилия. През 1953 г. Перу се наема с организацията, след като предварително определеният домакин Парагвай губи правото си заради нестабилна политическа обстановка. Аржентина липсва, а "златистите" отново са фаворити, но не успяват да действат със същата мощ, както преди 4 г. "Селесао" завършва с равни точки с Парагвай и двата отбора играят финален плейоф, спечелен от "гуараните" с 3:2 за първата им титла. Тя е заслуга най-вече на селекционера Хериберто Херера. Спецът после прави кариера в Италия (Ювентус, Интер, Сампдория, Аталанта) и Испания (Райо Валекано, Тенерифе, Гранада, Еспаньол, Елче).

Парагваецът е маниак на тема "дисциплина" и "колектив" (б.р. завършил е Военната академия в Асунсион). След 1 г. в Ювентус, Хериберто гони звездата Омар Сивори, защото бил "прекален индивидуалист...

Две години по-късно (1955 г.) домакин е Чили и надеждите на домакините за триумф са големи, тъй като футболът в страната се развива с бурни темпове. Обстоятелствата подкрепят "Ла Роха" за добро представяне. Бразилия отново не участва, Парагвай и Уругвай изпращат слаби селекции. Завръщането на Аржентина е фактор, с който домакините не успяват да се справят. С фигури като Енрике Ормасабал, Рене Орландо Мелендес, Хорхе Робледо, Мануел Муньос и Хайме Рамирес, това е един от най-силните чилийски отбори в историята и завършва втори, а Ормасабал е най-добрият играч на турнира. С шестима световни шампиони от 1950 г. Уругвай не само разочарова, но е и разгромен с 1:6 от "гаучосите".

През 1956 г. КОНМЕБОЛ решава да организира извънреден турнир, в който трофеят за шампион на Южна Америка не се връчва, но въпреки това историците отчитат състезанието като 24-ата Копа Америка. Като домакин Уругвай прави едно от най-забележителните представяния в историята си, за да спечели турнира. Заради горещините срещите се играят вечер. Омар Мигес е най-добрият играч, а Чили продължава по- успешния път и отново е на второ място, а страхотното дясно крило Ормасабал (4) този път печели голмайсторския приз. С изключение на двата първи отбора всички останали на турнира разочароват. За Бразилия дебютира бъдещата легенда на вратата Жилмар, а за Аржентина - Омар Сивори.

Година по-късно е организирана нова версия на турнира и за пети път домакин е столицата на Перу - Лима. "Инките" имат силен отбор по това време, но не могат да се противопоставят на тимовете от голямата тройка - Аржентина, Бразилия и Уругвай. "Гаучосите" и "селесао" се надпреварват с големи победи. Бразилия прегазва Еквадор със 7:1 и Колумбия с 9:0, докато аржентинците помитат с 8:2 Колумбия, с 6:2 Чили, както впрочем и Бразилия с 3:0. 

Топотборът несъмнено е този на "гаучосите", който безапелационно печели титлата, а звездата е Омар Сивори. Ювентус плаща за играча един вагон долари, с които бившият му клуб Ривър Плейт построява липсващ сектор на стадиона си. Освен Сивори, в тима блестят младоците Умберто Маскио, Антонио Анхелило и вратарят Домингес, които веднага са прилапани от европейски клубове. Омар пристава на "Страта госпожа" от Торино, Маскио отива в Болоня, Анхелило в Интар, а стражът - в Реал (М).

Лошата организация на КОНМЕБОЛ довежда до организирането на два турнира през 1959 г. Първият се провежда в Аржентина, а вторият при значителна деноминация е в Еквадор. Гаучосите напълно променят състава отпреди две години, а единственият оцелял е Омар Орестас Корбата. Въпреки това и световната титла на Бразилия, спечелена в Швеция'58 г., домакините се възприемат като фаворит. На 10 март на стадиона на Ривър Плейт Бразилия играе с Перу, а това е дебютът на Пеле на Копа Америка. Съставът на Бразилия е изключителен - Кастийо на вратата, Паулиньо и Белини в защита, Нилтон Сантос, Зито и Орландо в полузащита и нападатели Дорвал, Диди, Енрике, Пеле и Загало.

С изключение на Джалма Сантос, Вава, Гаринча и вратарят Жилмар, това е отборът, който печели титлата преди по-малко от година. Както преди 2 г., Перу обаче разполага със силен състав, олицетворяван от Алберто Тери и Семинарио, който вкарва 2 гола за равенството 2:2. За Бразилия вкарват Диди и Пеле, първият гол на Краля на Копа Америка.

В същото време Аржентина не разполага с най-силния отбор в историята си, но във всеки случай преодолява кризата, демонстрирана с последното място в груповата фаза на Мондиал'58. Бразилци и аржентинци уверено записват успех след успех, а титлата се решава в директен двубой, който остава един от най-вълнуващите в историята на местния футбол. Пред 80 000 зрители на стадиона на Ривър Плейт с голове на Писути за Аржентина и Пеле за Бразилия резултатът е 1:1, което е достатъчно на "гаучосите" за 12-ата им титла (11 срещу 10 точки). Звездата на турнира обаче е Пеле, който печели голмайсторския приз (8) и е избран за най-добър играч.

Осем месеца по-късно Пеле и останалите звезди на Бразилия не участват на втория за годината турнир в Еквадор. Подобно на "селесао", Аржентина също изпраща „Б" състав и от първия ден на турнира Уругвай изглежда фаворит. Логично "урусите" триумфират, след 4:0 срещу Еквадор, 5:0 срещу Аржентина, 3:0 срещу Бразилия и 1:1 срещу Парагвай.