Локомотив срещу Ботев. Футболният гъдел на град Пловдив. Днес в рубриката "Архивите са живи" ще ви представим куриозни моменти от историята на един сблъсък, който не отстъпва по емоции на ЦСКА и Левски.

От 1951-а до пролетта на 1966 година Локомотив и Ботев имат съперничество, побеждават се, но когато нещата опират до честта на град Пловдив, мачовете негласно се нагласяват за реми. През пролетта на 1966-а двата отбора са в средата на таблицата. От ГК на БКП и лично с писмо на местната партийна прима - другарката Дража Вълчева се спуска заповед срещата
да завърши "хикс".

На стадион "9 септември" двата отбора започват да разиграват коженото кълбо предимно в средата на терена. Публиката даже не освирква играчите, защото под тепетата всичко се знае още от една седмица. Стига се до 78-ата минута. Топката е изчистена лошо от защитата на "железничарите". Попада у Динко Дерменджиев. Чико на шега минава двама бранители и остава сам срещу вратаря на локомотивци Станчо Бончев. Изкушава се и рита топката в мрежата. Локомотивци първоначално не се притесняват, защото знаят за уговорката.

Изненадата идва в последните няколко минути, когато "канарчетата" забъркват страхотен бетон и не пускат гол. Срещата завършва 1:0 за Ботев и остава в историята като гола на "лъжливото овчарче". След този двубой отношенията между двата клуба се изострят до крайна степен и това дава началото на омраза "а ла ЦСКА и Левски".

На 8 септември 1974 година пак на стадион "9 септември" става най-зрелищният мач, в който Ботев (под името Тракия) губи катастрофално с 3:7 от Локо. Двубоят е от четвъртия кръг на "А" РФГ. През същия сезон "жълто-черните" любимци Кючука(Иван Кючуков, станал шампион с Ботев през 1967) и Кичека( Йордан Кичеков, взел Балканската купа с "канарчетата" през 1972) преминават във вечния съперник.

На голлинията на ботевци пази вратарят със зрелищното име Паница Хаджийски. Капитан е Виден Апостолов. В състава е голмайсторът от Бургас Иван Притъргов-Питърса. Първите си крачки в големия футбол прави 19-годишният Спас Джевизов. В състава е още бъдещият художник Георги Убинов - Графа. Както и Димитър Алексиев-Врабеца и Христофор Маринов - Сойката.

Двама ключови футболисти обаче не могат да бъдат на разположение на старши треньора Райно Стойнов в този  мач. Това са вратарят Карушков и звездата Динко Дерменджиев. За локомотивци всички изглеждат налице. От вратаря Венко Камбуров(бащата на Васил Камбуров), през Коста Босаков, Николай Стамболиев-Джеки до капитана Христо Бонев и шоумена Георги Василев-Гочето.

До 20-ата минута на мача никой не предвещава такъв развой. В края на полувремето обаче резултатът става 3:0. Когато Данчо Кичеков бележи втория си гол и резултатът набъбва на 4:0,  става страшно. От треньорската скамейка на локомотивци Иван Манолов-Големия Орел (бащата на Краси Манолов) се провиква: "Играйте на пас. Не вкарвайте повече голове".

Говори се, че на полувремето ръководствата на двата отбора са водили преговори Локото да спре да вкарва. Варненският съдия Атанас Матеев отсъжда спорна дузпа за 1:4, но това само още повече амбицира "черно-белите". В 70-ата минута остриганият русоляв момък Николай Курбанов довежда резултата до 7:1! В спомените си Гочо Василев разказва: "Този ден можехме да им вкараме десет. Но в оставащите двайсет минути наистина спряхме."

Разказват се легенди, че Бонев получава жълт картон, защото при 1:7 преминава вратаря на Ботев и от празна врата праща топката в тъч. Самият той отрича тези неща. Истината е, че единственият жълт картон в срещата получава Димитър Димитров от Тракия за грубо нарушение. За сметка на това Зума си спомня отлично къде са празнували след мача: "Бяхме както винаги в нашето любимо заведение на Деветия километър. Затворихме го. Имаше песни и танци до зори".

През есента на 1988 и 1995 година Ботев на два пъти разгромява Локомотив с по 5:0. Ще се върнем в детайли в стила на рубриката ни към по-далечната година. За мача от третия кръг на "А" РФГ, игран на 27 август 1988 година, разказва авторът на два гола в тази среща Марин Бакалов.

"Във футбола винаги се получава така. Когато играят два вечни съперника, отборът с повече проблеми винаги побеждава. Започнахме сезона без двама основни футболисти. Петьо Зехтински - Зико отиде да играе в Кипър, а Георги Георгиев - Гецата премина в ЦСКА. Знаете в днешно време какво означава един играч в средата на терена, а тогава ни напуснаха две бижута. За дербито с Локо отборът ни изглеждаше обезкървен. В Локомотив бе преминал символът на Сливен - националът Ники Арабов. Мачът се разви отлично. Аз вкарах два гола. Но винаги си спомням по-добре второто ми попадение за 5:0. Васко Василев проби отдясно и центрира остро. Мигновено реших да плонжирам и вкарах един от малкото си голове с глава от далечно разстояние. Получи се много красив гол", спомня си Бакалов.

Затова какво представляват мачовете между двата отбора, говори Дончо Донев, който играе по два пъти за двата тима и има две попадения за Ботев.

"Имал съм привилегията да се състезавам за всеки един от грандовете в софийското и пловдивското дерби. Без да ми се сърдят от ЦСКА и Левски, съм изпитвал по-голяма наслада в Пловдив. Ще ви го обясня защо. Може би защото за мача започва да се говори 15 дни преди това и още толкова след това. Причината е, че в столицата животът е по-динамичен и хората се интересуват от много работи наведнъж. Но истината е, че публиката под тепетата държи повече на красотата на играта. А в София, поне в последните години, винаги се е държало повече на точките", споделя Донев. 

Освен да творят красота на терена, пловдивските футболисти се отличават и с ексцентрични изстъпления. Все още се говори за мача, състоял се на 17 август 1996 година на стадион "Христо Ботев". В 75-ата минута, след удар на Славолюб Янкович от центъра, топката се удря в гърба на защитник на Ботев и единственият гол в мача носи победата на Локомотив с 1:0.

Веднага след мача ексцентричният вратар на "смърфовете" Васил Камбуров отива до агитката на Локомотив и оттам му подават черно-бяло знаме с кол, което той забива
на центъра на терена на стадион "Христо Ботев". Заради тази си постъпка едва е спасен от полицаите. Историята между двата пловдивски гранда продължава. Споровете също. Както в София между ЦСКА и Левски, но като че ли Пловдив печели с романтиката.

08.09.1974 г.
4 кръг, "А" РФГ

Ботев - Локомотив (Пд) 3:7 0:1 Хр.Бонев(23), 0:2 Г.Василев(35), 0:4 Й.Кичеков(43,55), 1:4 Притъргов(60-д), 1:5 Хр.Бонев(65), 1:6 Д.Димитров(67-авт), 1:7 Курбанов(70), 2:7 Д.Алексиев(72), 3:7 Притъргов(87)

Ботев: П.Хаджийски, Б.Иванов, В.Апостолов(кап)(60-Сп.Джевизов), В.Делев, Т.Видков, Д.Димитров, Д.Алексиев, Хр.Маринов, К.Каменов(46-Г.Попов), Ив.Притъргов, Г.Убинов
Локо: В.Камбуров, Й.Янков(75-Г.Вълков), К.Босаков, П.Узунов, Н.Стамболиев, Ив. Кючуков(70-Альоша Димитров), Г.Василев,  Хр.Бонев(кап), Й.Кичеков, Т.Иванов, Н.Курбанов.
Стадион "9 септември" - 35 000 зрители
Съдии: Атанас Матеев, Мефитишев, Пеев

27.08. 1988
3 кръг, "А"РФГ

Ботев - Локо (Пд) 5:0 1:0 Раков(31), 2:0 Бакалов(36), 3:0 Пехливанов(53), 4:0 Зайцев(80), 5:0 Бакалов(81)

Ботев: Недялков, Пачев, Д.Младенов, Ив.Кочев, Раков(77-Говедаров), Бакалов, В.Василев, Зайцев, Пехливанов(81-Цв.Дерменджиев), Хвойнев, Пашев
Локо: Богданов, Ташев, Н.Арабов, Тилев, Беделев, К.Андонов(63-Калканов), Г.Димитров, Садъков, Карушев, Титев(46 - Юл.Джевизов), Ст.Драганов
Стадион "9 септември" - 10 000 зрители
Съдии: К. Пързулов, Божков, Джавков