1966-а е дала на световния футбол нашия Христо Стоичков, Ромарио и Ерик Кантона. Това са имена, магистрални за развитието на играта. През 1966-а година някъде в джунглите на Африка, може би в ритъма на тайнствения шепот на местния шаман, се ражда Франсоа Омам-Биик. Този камерунски нападател намира своето място в поредното издание на рубриката на “Топспорт” “Господин за един ден”. В нея всяка събота ви представяме футболисти, влезли в историята с един единствен мач, в който бележат един или повече голове. 

Сега Франсоа е на 42 години. Намира се някъде в Мексико – на обратната на неговото родно място Сакбайене страна на планетата Земя, в град, наречен Колима. Тренира местния тим, който се подвизава в долните дивизии на първенството на “ацтеките”.

Преди 19 г. обаче този снажен таран, висок 185 см, накара споменатата планета Земя едва ли не да се завърти на обратно. На 8 юни 1990-а, само 18 дни след като бе навършил 24, Омам-Биик наказа с феноменален гол действащия световен първенец Аржентина. Именно тази победа на Камерун с 1:0, дошла благодарение на “космическия отскок” за пападението с глава на №7, трасира пътя към първия африкански четвъртфинал на световно за Неукротимите лъвове. Но да караме поред.

По традицията от предните световни първенства за мач на откриването се избира първият двубой на актуалния носител на титлата. В случая това е Аржентина. Тимът на Карлос Билардо, в който отново стожер е великият Диего Армандо Марадона, е в група В. Програмата отрежда на “Сан Сиро” “гаучосите”, които 4 години по-рано в Мескико вдигат купата с брилянтен футбол, да започнат срещу Камерун. Прогнозите, естествено, са за южноамериканска фиеста, “дирижирана от магьосника Марадона”, и резултат, близък до двуцифрения.

Откриването е зрелищно и представлява едно огромно дефиле на модата по тревата на митичния стадион, поделян от местните колоси и кръвни врагове Милан и Интер. Гласът на Джана Нанини, изпълнила химна на световното – “Едно италианско лято”, звучи навсякъде. Като се има предвид огромният брой аржентинци, живеещи и работещи в Италия, включително и сума ти спортисти, които са и с местни паспорти, “Сан Сиро” направо си е пренесен сред пампасите.

На терена обаче се вижда, че отборът на Аржентина не е същият, макар и в 11-те да са мексиканските герои Пумпидо, Руджери, Батиста, Буручага и, разбира се, Марадона. Камерун играе сплотено, всеотдайно и... грубо. Начело на африканските “лъвове” е руският специалист Валерий Непомняшчи. Него не само никой не го помни, но направо не си го знае. Той е наследил французина Клод льо Роа, извел Камерун до титлата на Африка две години по-рано.

Но освен твърдостта в защита Камерун предлага и две голови положения. При едното след устремен пробив на Маканаки топката е изчистена от аржентинската голлиния, а при второто снаряд с левия крак на Франсоа Омам-Биик е отразен с мъка от Пумпидо. На почивката Билардо предприема хазартен ход – вади защитника Оскар Руджери и пуска на негово място крилото Клаудио Каниджа. И Русия ангел с въженцето на косите просто разказва играта на камерунците по десния фланг.

Именно той е причината Лъвовете да останат с човек по-малко в 61-ата минута. Тогава един от топ реферите по онова време – французинът Мишел Вотро, гони с директен червен картон Андре Кана-Биик за “тесла” срещу Каниджа. До края остава повече от половин час. Победата на Аржентина изглежда неизбежна. Идва обаче 67-ата минута. Топката е изритана високо към аржентинската врата от Кунде и почва да пада надолу. Изведнъж нагоре се стрелва друият Биик, останал на полето. Франсоа Омам-Биик предлага на света отскок от близо 1,5м и стрелва топката с глава ниско долу.

Кълбото се плъзва по тревата под ръцете на невярващия на очите си вратар на Аржентина Нери Пумпидо. Това си е истинска “космическа забивка”, ако трябва да вземем израза от заглавието на филма с великия баскетболист Майкъл Джордън – “Космически забивки”. При скока Нестор Сенсини се е хванал за крака на камерунеца, а край него са застинали други трима от състава на Билардо – Хуан Симон, Нестор Фабри  и Хосе Басуалдо.

През това време Франсоа е полудял от радост и тръгва да обикаля терена, като съотборниците му го гонят. Повторенията убеждават милионната тв аудитория, че сякаш някаква сила от недрата на Африка е повдигнала толкова високо нападателя. Сенсини веднага тръгва към страничния съдия, за да иска обяснение защо не е свирил засада. Вотро обаче зачита гола, като защитава лайнсмена, който всъщност е сегашният... президент на полската футболна федерация Михал Листкевич.
Независимо че Камерун остава с 9 души, след като в 87-ата с втори жълт картон е отстранен Бенжамин Масинг (пак за нарушение срещу Каниджа), успява да удържи победата.

Така е сътворена най-голямата сензация в мач на откриването на световно. Аржентина пък спазва неписания закон да се проваля на старта на мондиал като действащ шампион. През 1982 г. “селесион”, пак с Марадона в състава си, пада с 0:1 от Белгия на “Камп Ноу” в Барселона. Тогава авторът на гола е Ервин Ванденберг и пак има съмнения за засада. Бeз тази победа пък Камерун едва ли би станал първия и единствен засега африкански отбор, стигнал четвъртфинал на световно. Ако не беше Гари Линекер, донесъл с два гола обрата от 1:2 до 3:2 за Англия, тимът на Непомняшчи можеше да играе и полуфинал.

Франсоа Омам-Биик пък се помни само с този гол. Всъщност участието с Камерун на мондиала през 90-а е върхът в кариерата му. Като всички млади камерунци той се пренася в професионалния футбол във Франция. Световното в Италия го заварва като играч на Лавал. Всъщност в този тим се задържа най-дълго от всичките си престои в лигата на Франция – три години.

Куриозно е пребиваването му на “Велодром” в Марсилия. Той преминава в гранда от Кан в началото на сезона, в който тимът на Бернар Тапи ще стане първия френски носител на КЕШ и първи победител в Шампионската лига. Но съдбата избира друго. Вместо да вдигне шампионската клубна купа на Европа в Мюнхен, през октомври 1992-а Омам-Биик е засилен от боса на Марсилия Тапи в Ланс.

Там го чака... Наско Сираков. Легендата на Левски опитва за последно късмета си в чужбина, преди да се върна на през пролетта на “Герена” и да стане шампион през 93-а. Това пък е първа титла на Левски след 5 г. суша. Другият успех в кариерата на Омам-Биик е титлата “Играч №1” на юношеския турнир в Тулон (Фр) през 1985-а. Тази надпревара дълги години е със статута на малко световно първенство за 19-годишните. Но това просто не значи нищо сега. В “златните” хроники е кадърът от Милано...

 

ТОВА Е ТОЙ

Име: Франсоа Омам-Биик
Роден на: 21 май 1966 г.
Родно място: Сакбайене, Кам
Националност: Камерун/Франция
Кариера: 1986-1987 – Канон Яунде, 23 мача/12 гола, 1987-1990 – Лавал (Фр), 81/27, 1990-1991 – Рен (Фр), 38, 14, 1991-1992 – Кан, 35/7, 1992 – Марсилия (Фр) 1/0, 1992-1994 – Ланс, 53/18, 1994-1997 – Америка (Мек) 75/49, 1997 – Атлетико Юкатан (Мек), 11/3, 1997-1998 – Сампдория (Ит), 6/0, 1998-1999 – Аталанта Бергамо (Ит), 13/3, 1999-2000 – Шатору (Фр), 3/0, 2000 – Пуебла (Мек), 17/5.
Успехи: Четвъртфиналист с Камерун на световното в Италия през 1990 г.

 

ЗВЕЗДНИЯТ МИГ

8.06.1990
Мач на откриването на Мондиал 1990

КАМЕРУН    АРЖЕНТИНА

1:0 Омам-Биик 67

КАМЕРУН: Н’Коно, Ебвеле, Масинг, Кунде, Н’Дип, Татав, М’Бу, Кана-Биик, Маканаки (69 - Мила), М’Феде (70 - Либих), Омам-Биик

АРЖЕНТИНА: Пумпидо, Симон, Руджери (46 - Каниджа), Фабри, Сенсини (70 - Калдерон), Лоренсо, Батиста, Буручага, Басуалдо, Марадона, Балбо

Милано, “Сан Сиро” – 74 000 зрители
Съдия: Мишел Вотро (Фр)
Жълти картони: Масинг, Н’Дин, М’Бу (К), Сенсини (А)
Червени картони: Кана-Биик (К) 61, Масинг (К) 87