Ново първенство, нови промени и...проблеми. Пак Исландия упорства и не участва в квалификациите. Швеция пък отказва да играе в една предварителна група с Гърция.
Какви са промените. Участващите страни са вече 32. Взимат се важни решения в Цюрих през 1970 г.

От тук нататък, ако се стигне до преки елиминации, и след двата мача и продълженията общият резултат е равен, победителят се определя не чрез жребий, а след изпълнение на дузпи.

Така полуфинала от 1968 между Италия и СССР, в който една изпъкнала монета при това хвърлена втори път реши „адзурите" да са победители, ще остане без прецедент в историята.

В европейските клубни турнири вече важи правилото за повечето голове на чужд терен, а при европейските първенства това ще се зачита от квалификациите за турнира през 1976 г.

Също така всеки отбор има право да извършва по две смени. В квалификациите се получиха някои интересни неща. В Прага съвсем обновеният тим на Чехословакия прави 1:1 с Финландия. Испания гостува в Москва и губи от СССР с 1:2. В Севиля обаче Рудаков прави чудеса и „сборная" след 0:0 отива на четвъртфинал.

Йохан Кройф, който е в стихията си в Аякс, се изявява като лошото момче на холандския футбол и срещу Югославия не играе нито в Белград, нито в Ротердам. Той е постоянно в конфликт с ръководството на федерацията и с треньора.

Така западните ни съседи печелят първото място в групата. А Йохан Велики ще откаже след 7 г. да отиде на Мондиал'78, но това е друга тема. Ако сега се говори за невероятния отбор на ФРГ, който печели по безапелационен начин първенството през 1972, едва ли някой ще повярва как „дойчовците" тръгват в славната си експедиция.

Бундестимът започва с 1:1 у дома срещу Турция и измъчена победа в Тирана срещу Албания с 1:0. Но така те преодоляват психологическата бариера от албанците, които ги спират с 0:0 за предишното европейско. И после, както е ясно, за германците спирка няма.

Особено болезнено го разбират англичаните на 1/4-финалите. Над 100 000 зрители наблюдават срещата на „Уембли". От времето на Унгария, който бие през 1953 Англия на техния стадион с 6:3, от тогава до 1972 година няма друг тим, който така да е надигравал родоначалниците на футбола.

На сцената властват Сеп Майер, Франц Бекенбауер, Гюнтер Нетцер, Герд Мюлер, Ули Хьонес. След голове на Хьонес, изравнителен на Френсис Лий, и после на Нетцер и фамозно обръщане на Мюлер гостите печелят с паметното 3:1. На реванша в Западен Берлин двата отбора правят 0:0.

На 1/4-финал отпада действащият шампион Италия от Белгия на Реймон Гьоталс. СССР се справя лесно с Югославия. А вечните съперници Румъния и Унгария стигат до трети мач в Белград, след което „маджарите" продължават.

Финалната фаза между четирите класирали се отбори се играе в Белгия. В единия мач СССР побеждава Унгария с 1:0, а в другия вездесъщият Герд Мюлер на два пъти наказва домакините за 2:1. За голмайстора френският журналист Жан-Филип Ретакер казва:

"Мюлер е като древния Антей - трябва да го отделиш от земята и да го вдигнеш във въздуха, за да изгуби силата си. Но в съвременния футбол няма такива защитници, които да повторят подвига на Херкулес." Голям мач прави и Гюнтер Нетцер. Човекът с каскета - Хелмут Шьон, предпочита Нетцер вместо Оверат, който бе на мондиала през 1970.

Шьон взима решението да пусне Нетцер, чиито ляв крак е по-къс от десния, но независимо от това владее изкусно топката, а отделно играе перфектно с глава. Малко преди края на финала срещу Белгия, след гола на Мюлер, германски запалянковци нахлуват на терена да носят своите.

Но Майер и други играчи ги отпращат бързо и те доглеждат останалите минути почти от аутлинията. Причината е, че малко преди това в Барселона на финала за КНК Рейнджърс - Динамо (Москва) шотландци на 2 пъти нахлуха на терена и това стана повод за сериозен скандал. Все пак на финала в Брюксел всичко се разминава и Германия узаконява първата си европейска титла по най-убедителния и славен начин.

Пак за малко, но сме отвън

България не може да се класира за поредното европейско първенство. А тръгваме добре. В домакински мач срещу стойностната тогава Унгария, която става първа в групата и стига до полуфинал, бием с класическото 3:0. Издънката, която правим, е реми у дома срещу Норвегия (1:1). Бием ги в Осло с 4:1, но въртележката е завъртяна. Разменяме си победи с Франция, дори сме пред тях в класирането с равни 7 точки и по-добра голова разлика. Но все пак сме отвън. А унгарците отиват напред.

 

1972
1/4-финали

Унгария - Румъния 1:1 (1:0 Браникович 10, 1:1 Сътмъряну 55)
Румъния - Унгария 2:2 (0:1 Сьоке 6, 1:1 Добрин 15, 1:2 Кочиш 36, 2:2 Нягу 80)
Унгария - Румъния 2:1 трети мач в Белград (1:0 Кочиш 26, 1:1 Нягу 31, 2:1 Сьоке 88)
Англия - ФРГ 1:3 (0:1 Хьонес 26, 1:1 Лий 77, 1:2 Нетцер 83-д, 1:3 Г. Мюлер 88)
ФРГ - Англия 0:0
Италия - Белгия 0:0
Белгия - Италия 2:1 (1:0 Ван Мьор 23, 2:0 Ван Химст 72, 2:1 Рива 86-д)
Югославия - СССР 0:0
СССР - Югославия 3:0 (1:0 Колотов 53, 2:0 Банишевски 74, 3:0 Козинкевич 90)

Финална фаза
1/2-полуфинали

СССР - Унгария 1:0 (1:0 Конков 53)
Белгия - ФРГ 1:2 (0:2 Г. Мюлер 24, 71, 1:2 Польонис 84)

За 3-о място

Белгия - Унгария 2:1 (1:0 Ламберт 23, 2:0 Ван Химст 28, 2:1 Кю-51-д)

Финал

18 юни 1972 г.
ФРГ - СССР 3:0
1:0 Г. Мюлер (27), 2:0 Вимер (51), 3:0 Г. Мюлер (58)

Майер, Хьотгес, Брайтнер, Шварценбек, Бекенбауер, Вимер, Хайнкес, Хьонес, Г. Мюлер, Нетцер, Е. Кремерс

Рудаков, Дзодзуашвили, Хурцилава, Каплични, Истомин, Конков (46-Долматов), Трошкин, Колотов, Байдачни, Банишевски (63-Козинкевич), Онишченко

Брюксел, „Хейзел" - 48 000 зрители
Съдия: Фердинанд Маршал (Ав)