На конгреса на УЕФА в Мадрид през 1964 г. се дискутират решения, които целят да променят формулата на провеждането на европейските първенства. Все повече страни имат желание да участват в турнира. Единствено Исландия и Малта решават да не присъстват. Въвежда се групова система, която е валидна и до днес, след което преминава на елиминиране.

По онова време президентът на УЕФА, швейцарецът Густав Видеркер поставя за пореден път на дневен ред идеята осемте четвъртфиналисти от Европа да се класират автоматично за мондиал. Предложението обаче се отхвърля и всички са обединени около идеята за автономност на европейски и световни първенства. От 1965 г. турнирът за купата на европейските нации вече се нарича шампионат на Европа.

Участниците са разпределени в осем групи. Победителите образуват четвъртфинални двойки. За първи път участва и ФРГ. В турнира има прецедент. Съставите на Англия, Шотландия, Северна Ирландия и Уелс са поставени в една група, като едновременно разиграват и шампионата на Великобритания. За първи път е разрешена смяната на вратари в случаи на контузии, но не и за полевите играчи. За пореден път не минава без политически проблеми.

Пак не липсват изненадите. В последния си мач от групите тимът на ФРГ, който е световен вицешампион от 1966 г., подценява изключително много мача с Албания в Тирана. Треньорът Хелмут Шьон самонадеяно не пуска в игра Зеелер, Герд Мюлер, Бекенбауер и Сеп Майер. Срещата завършва 0:0 и западногерманците отпадат.В мача Холандия и Унгария, който завършва 2:2 дебют прави Йохан Кройф.
За първи път на европейските първенства се въвежда правилото при равенство в двата мача при разменено гостуване да натежават головете на чужд терен. При поредно реми се прибягва до трети допълнителен мач на неутрален терен. Ако обаче една от страните не изрази съгласие, спорът се решава след жребий. Процедурата се изпълнява на стадиона в присъствието на капитаните на двата отбора и представител на УЕФА. Точно на това първенство се стига до този крайно любопитен казус.

Финалната фаза е в Италия. В Неапол „скуадра адзура" приема СССР. На ст. „Сан Паоло" е невероятна горещина. Присъстват 80 000 френетични зрители. Мачът върви 0:0, а преди да завършат и продълженията, първо Еврюжихин не може да отбележи, а след това Доменгини нацелва гредата. Така трябва да се изтегли жребий. В съблекалнята са капитаните на двата отбора Шестерньов и Факети. Също така тримата съдии начело с германеца Курт Ченчер. Както и представителя на УЕФА Аугусто Пуйол. С хитрина в съблекалнята успява да влезе и треньорът на СССР Михаил Якушин. Никой не забелязва неговото присъствие. Всъщност гледат го с недоумение, но не му обръщат нужното внимание.

В началото се определя каква монета да се хвърля - италианска или френска. Избират десетфранкова френска монета. Пуйол пита Шестерньов коя страна да избере. Якушин оглежда монетата и вижда изпъкналата страна, която се нарича „фигура". И се сеща, че в детските години е играл на хвърляне на монета и вероятността да падне с изпъкналата част нагоре са значително по-големи. Якушин подсказва на Шестерньов „Фигура, фигура", но той не реагира. Тогава Факети, който знае същия номер с хвърлянето на монетата и той от детските години залага на изпъкналата част и на свой ред казва „Фигура". Пуйол хвърля монетата. Тя пада на пода, но се търкулва и изчезва от погледа на присъстващите. Тогава испанецът вади друга монета и пак я хвърля. Разнася се радостния вик на Факети. После целият стадион в Неапол също започва да крещи от радост. На другия ден се разбира, че чистачката е намерила изгубената монета под скарите в съдийската съблекалня. Оказва се, че първата хвърлена монета била обърната с обратния на „фигура" знак. Но вече всичко е свършило.

В другия полуфинал англичаните подценяват Югославия. Виждат се европейски шампиони. Даже Алф Рамзи казва: "Италия, СССР и Югославия са аутсайдери. Дори моите резерви могат да ги бият." В началото на мача Ивица Осим е контузен и „плавите" играят с 10 души. Три минути преди края Драган Джаич, притиснат от няколко съперници, със силен шут под гредата дава победата на Югославия. Алф Рамзи казва за този гол „бонбонче". А секунди след това Алън Мълъри е изгонен, след като изпуска нервите си. Той е първият английски национал, отстранен от игра, и първият изгонен на европейско първенство.

На финала в Рим Италия и Югославия правят 1:1. Съдията Готфрид Дийнст не отсъжда чиста дузпа за събаряне на Тривич. После Гуарнери фаулира Джаич, но пак няма сигнал. При гола на Доменгини югославяните протестират,че при фаула не е даден сигнал за изпълнение на удара, но попадението е зачетено. В продълженията резултатът не се променя. Във втория мач Италия с доста промени в състава


Българите сме пети в Европа

Най-доброто ни класиране на европейски шампионати си остава кампанията през 1968 г. България става първа в група с Португалия, Швеция и Норвегия. Любопитно е, че съвременните ни футболни душмани от Швеция за последно ги побеждаваме именно в тези евроквалификации с 2:0 на тяхна земя и 3:0 в София. За да се стигне до двата паметни мача с изключително силния тим на Италия на 1/4-финал. В първата среща на 6 април 1968 г. пред 70 000 зрители на стадион „Васил Левски" побеждаваме с 3:2 след голове на Котков, Дерменджиев и Жеков. За първото попадение Берчелино фаулира Аспарухов и Котков бележи от дузпа. Вторият гол за нас вкарва Чико като добавка, след като преди това Гунди се извисява пак над Берчелино и удря топката в страничния стълб. За третото попадение Петър Жеков бележи с техничен прехвърлящ удар.


При гостуването ни в Неапол губим с 0:2 след попадения на Прати и Доменгини. Дори и след загубата темпераментните италиански тифози, както и местната преса похвалиха българите като достоен отбор. А представителят на УЕФА Пуйол заявява: "България е една от първите футболни сили на континента." Така в крайна сметка ставаме пети в Европа с отлични игри.