Бившият световен и европейски шампион Иво Ангелов се подложи на операция от херния. Спортист №1 на България за 2013 година е участвал с контузия на олимпийската квалификация в Истанбул, където не успя да вземе квота за Рио при 59-килограмовите и така ще пропусне Игрите през август. 31-годишният перничанин говори пред „Тема: Спорт” за изпуснатия шанс и за бъдещите си планове.

Как се чувстваш след последното състезание?
- Добре, само че не очаквах да се развие по този начин. Получи се друго. Животът обаче продължава, няма да унивам.

Валентин Йорданов каза, че очаква от теб нова световна титла и да завършиш кариерата си с олимпийски медал от Токио...
- Той е страхотен пример за това как човек и спортист, професионален на 36 години, става олимпийски шампион. Нека мине време и ще видим какво ще се случи. Ако съм жив и здрав, във форма и съм добре, ще участвам на следващите европейски и световни първенства.

Още не ти минават мисли за отказване?
- На този етап, не.

Какво не ти достигна в Истанбул?
- Както там, така и в Монголия не успях да си възвърна силата. Аз съм добър в защита и да нося от партер. А сега се получи обратното. Пренесоха ме, а аз не успях.

Чувстваше ли се готов?
- Чувствах се много добре. Липсата на подготовка обаче си оказа влияние. Не бях на 100 процента готов. Ако бях, щях да спечеля визата още в Монголия.

Желанието ти ли бе по-голямо от физическите възможности?
- Да, желанието ми наистина бе много голямо. Бях болен от хепатит Б, а от това хората се възстановяват една година. А аз за няколко месеца. Дори няколко седмици, защото останалото бяха встъпителни тренировки. Много исках да взема виза и да се боря в Рио. Докторите и хората, които отговаряха за възстановяването ми, направиха невероятни усилия, за да мога да се върна толкова бързо, да тренирам и да имам някакво ниво за самото състезание. Благодаря им за всичко, което направиха.

Връщайки се назад във времето, съжаляваш ли, че не отиде Александър Костадинов на последната квалификация?
- Това решение така или иначе не е било мое. Треньорите казват кой как да се бори. Благодарен съм на Армен Назарян и щаба, че ми гласуваха доверие и разчитаха постоянно на мен.

Имам предвид, че ако не си се чувствал физически готов, не трябваше ли да изпратят Костадинов в Истанбул?
- Действително не се чувствах подготвен, но дадох всичко от себе си. Явно обаче толкова са ми били възможностите. Нормално да ме е яд.

Какви са шансовете ни за медал в Рио?
- Не знам друг спорт да има толкова много състезатели в Рио. Леката атлетика мисля че отива с по-малко. Нормално е да се разчита най-много на борбата, където сме доказали, че можем да носим медали. Сигурен съм, че ще направим добра подготовка и ще бъдем конкурентни. Всеки един, който отиде там, ще има шанс да се върне с медал.

Ще бъдеш ли част от щаба, който да помага?
- Разбира се. Винаги съм бил и ще продължа да помагам. С каквото мога, ще подам ръка. Ние сме един отбор, едно цяло и колектив. Няма значение, че не съм взел виза. Продължаваме да си поддържаме много добри отношения с Армен, още откакто той беше състезател. Винаги сме били близки и това няма да се промени.

Как ще ти се отрази почивката сега?
- Има доста време. Мисля да се отдам сега повече на семейството и на децата си. Те имат нужда от внимание. Много ми е приятно, когато съм сред тях. Не мисля в момента за нищо друго. След операцията ще отделя вниманието си изцяло на тях. Много хора не оценяват колко е хубаво да си близо до семейството си. Ще се постарая да им обърна максимално внимание, докато съм тук при тях.

Далечно ли ти се струва Иво Ангелов отново да е световен шампион?
- Времето ще покаже, не знам. Щом човек като Вальо Йорданов вярва, че това е възможно, защо не?! Не съм се отказал и ще видим какво ще се случи. Дано да няма повече операции и да съм здрав. И Токио не изглежда толкова далеч, но не искам сега да мисля за това.