Айк Мнацаканян е български борец от арменски произход. Носител на четири бронзови медала от големи първенства: от европейските шампионати в Букурещ 2019 и Будапеща 2022, както и от световните първенства, състояли се също  в Будапеща през 2018 и Нур Султан през 2019 година. Той и е участник на Олимпйските игри в Токио през 2021. 

Мнацаканян бе любезен да отговори на въпросите на ТОПСПОРТ относно приключилия наскоро шампионат на Стария континент в Букурещ, на който достигна до полуфиналите, а също така сподели интересни неща за себе си, кариерата си и бъдещите си цели.

Здравей, Айк. Да започнем първо със завършилото наскоро Европейско първенство в Букурещ. Успя да се класираш за полуфиналите, какво ти попречи да се пребориш и за място на финала?

- В последния месец преди Европейското бях болен и с температура, имах бронхит. Когато отидохме в Загреб за Гран При, все още бях с температура. Мислех си, че след този турнир ще се излекувам и ще бъда в добра форма за Европейското, но това не се случи и отидох там невъзстановен, така че не успях да се представя много добре, въпреки, че го исках. Тази болест не ми даде възможност да тренирам, както трябва. Нашият спорт е такъв, че ако не тренираш активно и партерът не става, и стойките не се получават.

Вече по-добре ли се чувстваш?

 - По добре се чувстам, но за съжаление все още не съм се напълно здрав. Заминах за Русия, за да се лекувам и тренирам. След месец ще се завърна в България и ще започна подготовка. Искам да добавя, че след първата ми схватка в Букурещ треньорът искаше да се оттегля от турнира, но решихме, че щом като сме дошли, трябва да продължим докрая. Така и направихме, но за съжаление стигнах само до пето място.

Предстоят квалификации за Олимпиадата в Париж, как виждаш шансовете си за класиране?

- Ще се готвя сериозно и се надявам всичко да бъде наред.На първия турнир ще участва Стоян Кубатов. Пожелавам му успех, да се представи силно, а после ще видим. Шансове винаги има, най-важното е да полагаме усилия, да се трудим упорито и така е възможно да победим всеки, няма непобедими.

 Да те върна няколко години назад. Състезаваш се за България от 2018 година, би ли разкрил как се случиха нещата?

- Много интересен въпрос. Ще се опитам да отговоря кратко. Един познат, арменски коментатор и семеен приятел, познава Армен Назарян. Той споменал за мен пред него, в резултат на което Назарян ме покани в България. В началото, в продължение на две години и половина участвах в тренировъчните лагери на националния отбор на България и просто тренирах. После взех участие в държавния шампионат, след половин година получих български паспорт и взех участие на световно първенство. Там спечелих бронзов медал и така тръгнаха нещата.

Състезавал си се в няколко различни категории, в коя се чувстваш най-комфортно?

- Когото се състезавах в категория до 72 кг, се налагаше да свалям килограми и ми беше трудно, защото тежах 78 килограма. Смятам, че тази до 77 кг ми е най-удобната и се чувствам комфортно в нея. Но в последно време всички тези травми и болести не ми дават възможност да поддържам добра форма, въпреки това не се отчайвам и продължавам да тренирам упорито. Надявам се рано или късно да постигна добри резултати.

 Нека се върнем в началото на кариерата ти.  Как реши да се занимаваш точно с борба?

- Роден съм в Грузия, а когато станах на пет години се преместихме в Русия. Близо до дома ни там откриха секция по борба. Влязох в залата и останах запленен от видяното. Бих казал, че борбата води до пристрастяване като наркотиците.

Остава ли ти време да следиш и други спортове?

- Да, много харесвам тениса. В интерес на истината, не го играя особено добре, но обичам да гледам тенис на световно ниво. Харесам също ММА, аз съм спортен човек и много обичам и да гледам и да пробвам разилчни видове спорт.

Имаш ли любим спортист, на който те вдъхновява, без значение дали е борец или състезател в друг вид спорт?

- За мен такъв човек е Армен Назарян. Освен това ми харесва и тенисистът Новак Джокович, допада ми как се държи, как тренира, начина му на живот, поведението му на корта, а също и неговият режим. Същото мога да кажа и за Армен Назарян. 

Ако трябва да направиш ретроспекция на своята кариера, кое считаш за най-голямото си постижение до момента?

- Вероятно, когато спечелих олимпийска квота за игрите в Токио. Това е най-ценното ми постижение до момента и се надявам отново да се случи за Игрите в Париж. Много силно искам да се състезавам там. Вече имам достатъчно опит, за да се представя добре. 

Да поговорим малко и за загубите. Как успяваш да ги превъзмогнеш, чисто психически? Необходимо ли ти е повече време или бързо ги забравяш и продължаваш напред?

- Когато се готвиш много упорито, отдаден си напълно, далече си от семейството си година и половина, две и когато загубиш е много тежко да продължиш напред. Старадаш и това състояние е познато на всеки спортист. Особено, когато си вложил много усилия и не се е получил желаният резултат. Приемам пораженията достойно, но в първите десет дни е много тежко. Дори не искаш да повярваш, че си загубил. След това се вдигаш и продължаваш напред! Не обичам да се предавам, намирам необходимата мотивация и пак съм готов за битка!

Докъде се простират мечтите ти в борбата? В момента се стремиш към олимпийска квота, но предполагам, че голямата ти цел е медал от Олимпийските игри?

- Искам да направя така, че когато завърша кариерата си да няма за какво да съжалявам. Да направя така, че да не съществуват разговори от типа на: трябаваше да тренирам така, да направя онова и т.н. Да не се спестявам на тренировка, стриктно да спазвам режима, да се самоконтролим, да полагам максимални усилия. Да се храня правилно, да си осигурявам достатъчно сън, за да не изпитвам съжаления после. Когато следвам стриктно своя режим, тогава мога да стана шампион. Моята мечта и цел е да стана олимпийски шампион! Готов съм на всичко да постигна мечтата си!

Благодаря ти за отделеното време и отзивчивостта. Всички ти желаем успех и постигане на голямата ти цел! 

- Много благодаря! Ще се постарая да зарадвам всички вас и се надявам, когато завоювам желания медал отново да коментираме постигнатото и всичко да бъде наред! Още веднъж пожелавам успех на Стоян Кубатов в битката му за олимпийска квота!