Казват, че всеки се ражда със своята звезда и тя го следва през целия му живот. Звездата на победител отдавна свети над най-добрата българска волейболистка в последните години Антонина Зетова. На 35 диагоналът изведе скромния тим на Палма Волей до лидерската позиция в испанското първенство. Талантът на българката накара шефовете на отбора от остров Майорка да предвкусват медалите, а защо не и титлата. Зетова вече има предложение за нов договор, но сега тя мисли само за близкото бъдеще. Тони даде първото си интервю от Испания специално за читателите на "7 дни спорт".

- От два месеца сте в Испания. Страната допада ли ви?
- Много добре се чувствам. Обстановката е много спокойна и приятна, тренира се добре и най-важното - мястото е страхотно. Говоря за всичко - природата, плажовете, климатът. Хората тук са спокойни и добри. Много ми допада и мисля, че за мен нямаше по-добър вариант за възстановяване след раждането на Дани.

- За нула време изведохте Палма Волей на второ място с равни точки с първия?
- Действително ни спори играта напоследък. Бяхме пет отбора с еднакви точки, в момента сме четири - един пред нас и два след. Не сме стигнали съвсем върха, но имаме шансове до края на сезона. Остават три мача. Важно е да побеждаваме докрай, защото тук, в Испания, домакинските мачове имат голяма тежест. Особено преди плейофите.

- До каква степен сте готова физически?
- Тук ми дават шанс спокойно да навляза във форма. Още в началото говорихме с треньора и той ме успокои да не се притеснявам и да не поемам голяма отговорност, което за мен на този етап беше много важно, защото знаех, че ми трябва още поне месец игрово време, за да навляза в ритъм.

- Как съвместявате майчинството и играта?
- Ами не е лесно, още повече че досега се справяхме двамата с моя приятел Влади. Естествено
при този ритъм на тренировки по-голямата тежест пада върху него
Много ми тежат разделите с детето, когато играем извън Палма, но това ми е работата и трябва да се преживяват тези моменти възможно най-спокойно. А и разчитам на факта, че съм изграден професионалист. Това ми помага до голяма степен.

- Сигурно има и изключения?
- Има, разбира се. Веднъж Влади ми се обади 5 минути преди да излезем на игрището в мач за купата като гости, че детето има 40 градуса температура. При такава ситуация ми идваше да тръгна веднага, но бяхме надалеч. Естествено, като всяка майка, се побърках от притеснение, но се справих. Треньорът ми също проявява разбиране. Радвам се, че разчитат на мен - това ми дава увереност.

- С какво ви промени майчинството?
- Като човек - с много неща. Станах по-чувствителна, по-търпелива може би. По принцип детето променя много живота на едно семейство. Ежедневието ми е по-различно. Но когато съм на игрището, може би вече е професионално изкривяване, изключвам всичко друго и си мисля само за играта. Като състезател не съм се променила много.

- Какво бихте посъветвали останалите си колежки, които искат да имат и деца, и кариера?
- От собствен опит виждам, че е възможно при добра организация и задължително баби, които да помагат. Аз си мислех, че ще приключа със спорта, след като родя, но явно любовта към волейбола надделя.

- Явно едното не пречи на другото.
- В моята ситуация беше по-сложно. Да родиш на 35 години и да се върнеш към спорта е трудно, но с повече работа и търпение е напълно възможно. Проверено. Естествено че трябва да се правят жертви, като например да прекарваш по-малко време с детето си или да нямаш толкова време за почивка, но се свиква. В крайна сметка мисля, че каквито и усилия да се положат, си заслужават.

- Предполагам вече са ви направили предложение да останете, мислите ли за бъдещето?
- Хммм, когато имаш дете, бъдеще е много разтегливо понятие. Живееш ден за ден, защото никога не знаеш какво ще ти се случи на следващия. Да, президентът ми подхвърли нещо за догодина, но засега нищо не мога да кажа.

- А вашите лични амбиции включват ли нещо по-голямо - завръщане в Италия например?
- Не знам. Засега личните ми амбиции се базират на испанското първенство, а после ще видим.

- Какви бяха целите, когато отидохте в отбора след Нова година, и какви са сега?
- По принцип този отбор е направен, за да намери място в средата на таблицата. Естествено, сега апетитите са доста по-големи - идват с яденето. В крайна сметка ще видим на плейофите. Дано да направим добри мачове, останалото ще дойде само. Аз лично не бих отказала още една титла.

- Има ли почва за сравнение между испанското и италианското първенство?
- Няма място за такова нещо. Италианското първенство е няколко класи над испанското. Поне тази година.

- След толкова добри игри не се ли връща амбицията ви да облечете отново националния екип?
- Да, имам желание да играя за националния отбор, защото мисля, че имам какво да дам. Честно казано, още не сме говорили с Драган и Нели по този въпрос, защото в момента са се концентрирали върху работата си в Йези. Зависи от тяхната преценка дали ще имат нужда от мен дали се вписвам в концепцията им за бъдещето на отбора. Ще трябва първо да се консултирам с тях, за да взема решение.

- Няма ли да ви дойде много натоварената програма на жените - световна квалификация, Европейска лига, втора световна квалификация, европейско първенство?
- Точно това искам да обсъдим, за да видя дали ще е по силите ми едно такова лято. Готова съм да опитам, ако имат нужда от мен. Надявам се, че помощта ми може да е полезна в една година, в която можем да се класираме на световно първенство и да намерим място сред водещите отбори на европейското.