"Освен небето и земята, нищо вечно не можем да прегърнем. Неусетно, плавно преминават времената, с богатства миг дори не можем да си върнем".
Фрагментът от великата песен на група Kansas - Dust in the wind, сякаш най-добре олицетворяват непреходността на магическото чудо наречено живот. Борейки се с ежедневните си проблеми, жизненият път на всеки един от нас минава като пясък между пръстите. Радост, тъга, любов, омраза... Всички тези чувства "танцуват неспирно" в нашите души, но когато настъпи моментът да напуснем този свят, всеки един от нас ще си зададе неизбежния въпрос "Дадох ли нещо на света?", "Оставих ли следа?"...
Жестоката истина е, че малцина от нас съумяват да впишат името си в историята. Има обаче и такива личности, които оставят следа. Идоли за подражание, заели своето място в пантеона на величието. Легенди, които биват оплаквани на земята, но приети със страхопочитание на небето.
В тази графа величия категорично попадат спортистите. За огромно наше съжаление, тази година бе изпъстрена с много тъга. Светът на спорта стана с идея по-пуст, след като се разделихме с величия като Трифон Иванов, Мухамед Али, Йохан Кройф и др. Легендарните им постижения обаче ще се помнят винаги.
Остава да се надяваме, че тяхното верую ще служи за пример не само в спорта, но и в сферата на чисто човешките отношения. Образци за добротворство, от който се нуждаем толкова много в размирни времена като сегашните.
ТОПСПОРТ Ви представя списък на бележитите спортисти, които напуснаха този свят през тази година:
БЪЛГАРИЯ:
ТРИФОН ИВАНОВ - ФУТБОЛИСТЪТ, ЗА КОЙТО ПЛАКА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ!
Няма как да не започнем този очерк със смъртта на Туньо. Несъмнено най-трагичното събитие в българския спорт, което ни накара пролеем не една и две сълзи от мъка. Безкрайно рано, а и трагично бързо, Всевишния реши да си прибере Трифон през февруари. Железният бранител беше само на 50...
Дворецът на културата и спорта "Васил Левски" във Велико Търново се превърна в траурен кът за поклонението пред тленните останки на Трифон. Хиляди българи , сред които и легендарните му съотборници от националния отбор, изпратиха Железния защитник в последния му път.
Златното ни момче от лудото американско лято в САЩ '94 обедини по трагичен повод и "сини" и "червени". Великите му изпълнения пък не бяха забравени и от бившите му отбори - ЦСКА, Бетис, Ксамакс, Рапид (Виена) и т.н, които засвидетелстваха своето дълбоко уважение към болярина.
Незабравим ще остане и мигът от бенефиса на Христо Стоичков, когато Камата своеобразно се прости със своя най-добър приятел, когато подари фланелка на България с надпис "Иванов" на гърба на децата на покойния Трифон.
Туньо е избран идеалния отбор на България за всички времена. Част е от "златното поколение" на Българския национален отбор, което се класира на 4-то място на Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Участник също на Евро'96 и на Световното първенство през 1998 г. във Франция, където е капитан на отбора. За България изиграва 76 мача, в които бележи 6 гола.
Три пъти е шампион на България с ЦСКА (1988/89, 1989/90, 1991/92), веднъж носител на националната купа (1988/89), веднъж носител и на Суперкупата (1989). Шампион и носител на Купата на Австрия с екипа на Рапид (Виена). Финалист за КНК през сезон 1995/96.
БРУНКО ИЛИЕВ - ВОЛЕЙБОЛНОТО ВЕЛИЧИЕ
През ноември българският волейбол трябваше да се прости с една от своите най-големи легенди . Брунко Илиев почина на 70-годишна възраст, но неизмеримият му принос за развитието на гореспоменатия спорт у нас, ще се помни винаги. Откривател на множество таланти Илиев бе еталон за подражание на всички, решили да се занимават с един от най-успешните за България отборни спортове.
Като състезател на Славия, Брунко е носител на шампионска титла през 1974 и 1975 година. Впоследствие постига големи успехи в треньорската кариера. Три пъти треньор на мъжкия национален отбор на България. През 1994 година, като дебютанти в Световната лига, под негово ръководство волейболистите ни се класират на престижното 4-о място, след това отново е начело на националите през 1999-а и 2004-а година.
Извежда младежкия национален отбор по волейбол на България до шампионска титла в Европа през 1986 г. В последните години треньор на подрастващи във ВК Славия, включително треньор на мъжкия отбор на "белите" през 2012 година.
АЛЬОША ДИМИТРОВ - СПАСИТЕЛЯТ НА ЦСКА
Бившият футболист на ЦСКА си отиде от този свят на 65 години. Сърцето на Димитров спря завинаги да бие в ранната утрин на 27 декември. Той дълго време се бореше с най-коварната болест - рака.
В кариерата си е играл за Родопа (Смолян), Локомотив (Пд), Академик (София), ЦСКА и Спартак (Плевен).
Той остава в историята на клубния ни футбол с двата си гола за ЦСКА срещу Гленторан (Северна Ирландия) в турнира за КЕШ през сезон 1981/82, като вторият е повече от
скъпоценен. В първия мач "червените" печелят с 2:0 след точни изстрели на Альоша Димитров и Радослав Здравков, но на реванша северноирландците вкарват две попадения и се стига до продължения.
В тях Альоша вкарва отново - този път от пряк свободен удар. Така Димитров измъква "армейците" от тежката ситуация, класирайки ги за четвъртфиналите, където те елиминират Ливърпул на 17 март 1982 година.
ТРАЯН ДЯНКОВ - ЕМБЛЕМАТА НА "А" ГРУПА
Един от най-рутинираните бойци във футболната ни "А" група -Траян Дянков почина на едва 40-годишна възраст. В края на месец юли, инфаркт отне живота на бившия защитник на Локомотив (Пловдив) и Черноморец.
Дянков получил пристъп докато тичал на стадион "Локомотив" във Варна.
Тогава той бе станал старши треньор на Спартак (Варна), където започва и футболната си кариера. Играл е още за отборите на Велбъжд, Динамо (Махачкала), Черноморец (Балчик), Обзор.
ГЕОРГИ ПАНОВ - БАСКЕТБОЛНАТА НИ ИСТОРИЯ
Сакралността на коледната нощ донесе тъга за българските почитатели на баскетбола. В съня си издъхна легендата Георги Панов (83 години).
За 17 години като капитан на Академик (София) и 13 години в националния отбор, плевенчанинът е част от славните години на българския баскетбол.
Панов участва на три Олимпийски игри, което ще остане ненадминато в историята на българския баскетбол, а вероятно и на спортните игри у нас въобще.
През 1959 той е част от националния отбор и на Световното първенство, а в кариерата си има сребърен и бронзов медал от Европейски шампионати. С Академик на два пъти стига до финал за КЕШ.
ЧУЖБИНА
ШАПЕКОЕНЗЕ - ТРАГИЧНАТА ИСТОРИЯ, РАЗСТЪРСИЛА ЦЕЛИЯ СВЯТ!
През ноември скромният бразилски тим на Шапекоензе доби печална слава. Самолетът, който превозваше "зелените" към финала за Копа Судамерикана се разби в планините на колумбийския гранд Меделин. Жестоката катастрофа отне живота на 71 души, от които 19 футболисти. Драмата докосна и нашите сърца, тъй като сред загиналите се оказа и бившият бранител на столичния ЦСКА - Фелипе Машадо.
Като по чудо, сред малкото оцелели имаше и трима играчи на Шапе. Един от тях е Алан Рушел, който единствено ще има шанс да възобнови футболната си кариера. Ето какво си спомня той за инцидента:
"Господ ме пое в прегръдката си. Истинско чудо е, че съм жив", коментира през сълзи Рушел.
"Ще направя всичко, за да се върна на терена, но трябва търпение. Надявам се да мога да играя след около 6 месеца. Това е само началото. Нямам думи да опиша това, което изпитвам. Страхотен микс от радост, че съм жив и същевременно огромна мъка, че загубих толкова много приятели".
Случилото се с Шапекоензе отключи вълна от безрезервна подкрепа за скромните бразилци. Редица личности свързани с футбола, а и не само, помогнаха по всякакъв начин на латиноамериканците, които през януари ще трябва да изиграят своята първа среща след трагедията.
Хълмът, в който се разби фаталният полет 2933 пък вече ще носи името на футболния клуб.
Припомняме, че след случилото се с Шапе, противникът им във финала за Копа Судамерикана - Атлетико (Насионал) призова Южноамериканската футболна федерация (КОНМЕБОЛ) да "присъди купата на Шапекоензе като почетен трофей, заради огромната загуба". Идеята им бе приета и на 21 декември "зелените" получиха посмъртно втория по значимост трофей в Южна Америка. Опонентите им от Атлетико (Насионал) пък бяха удостоени с наградата за феърплей.
МОХАМЕД АЛИ - НАЙ-ВЕЛИКИЯТ БОКСЬОР
Трикратният световен шампион по бокс Мохамед Али се премести в небесното царство през месец юни. Човекът, който смело може да се каже, промени световната история, почина на 74-годишна възраст, като в цели 32 от тях се бореше с коварната болест Паркинсон.
Освен спортист, Касиус Клей беше идол за подражание на милиони и с действията си извън ринга. Неговите мотивиращи цитати и до днес дават сила на хора, изгубили посоката си в своя житейски път.
За смелостта си да откаже участие в армията на САЩ по време войната с Виетнам, боксьорът е лишен от всичко. Световната боксова корона, парите, които вървят с нея, приятелството на всички видни личности в САЩ и дори за кратко свободата.
Висок над 6 фута, (191 cm), Али е крайно нестандартен боксьор за тежка категория. За разлика от нормалния боксов стил, който изисква ръцете да са пред лицето на боксьора, за да го защититават от преки попадения, Али разчита на "танц" с крака и невероятна скорост и пъргавина за неговите габарити, за да се избегне юмруците на противника, а ръцете му са отпуснати долу, готови да нанесат светкавични удари по главата на противника.
Легендарни остават сблъсъците му с други легендарни боксьори като Джордж Форман и Джо Фрейзър.
ЙОХАН КРОЙФ - СЪЗДАТЕЛЯТ НА ТОТАЛНИЯ ФУТБОЛ
На 24 март 2016 година Йохан Кройф почина мирно в Барселона. В обкръжението на семейството си след тежка и трудна борба с рака.Новината покруси целият футболен свят, като хиляди бяха тези, които отдадоха последна почит на великия играч и треньор.
За днешните фенове великият холандец е преди всичко гениалният треньор, който изгради съвременната Барселона, създаде първия футболен "Отбор на мечтите" - дриймтийма с Христо Стоичков в състава, но всъщност футболистът Йохан Кройф е крайъгълният камък на модерния футбол. Именно от неговата игра - първо в Аякс, после в националния отбор на Холандия , беше вдъхновена системата, получила в средата на 70-те години названието "тотален футбол". Именно водените от Кройф тимове започват първи да играят по целия терен, от аутлиния до аутлиния, от тъч до тъч, без значение дали са бранители, халфове или нападатели.
Йохан Кройф е трикратен носител на Златната топка за 1971, 1973 и 1974 година.
Дни след неговата кончина, почти всички големи първенства отдадоха заслуженото на великия холандец, отбелязвайки всяка 14 минута от местните двубои с бурни аплодисменти.
Преди седмици стана ясно, че местната управа в Амстердам е решила, домът на Аякс - "Амстердам Арена", скоро да носи името "Крал Йохан".
Аякс кръщава стадиона си на Йохан Кройф
Преименуването на "Амстердам Арена" ще се случи съвсем скоро
ЧЕЗАРЕ МАЛДИНИ - "РОСОНЕР" И ДО МОЗЪКА НА КОСТИТЕ СИ
През месец април италианската футболна общественост трябваше да научи скръбната вест, че легендарният Чезаре Малдини е загубил живота си на 84-годишна възраст.
Бранителят поставя основите на неразривната любов между фамилия Малдини и Милан. Записва 347 срещи за "росонерите". В периода 1954 -1962 година става шампион на Италия 4 пъти. Веднъж печели и КЕШ през сезон 1962/63.
Като треньор печели КНК с Милан през 1972/73 и Копа Италия през същата кампания.
Бащата на Паоло Малдини е част от идеалната единайсеторка на Мондиал 1962 и член на залата на славата на Милан и италианския футбол.
Големият му талант е работата с млади таланти, като негови открития в младежкия национален тим на Италия са: Деметрио Албертини, Франческо Толдо, Пипо Индзаги, Фабио Канаваро, Алесандро Неста и Франческо Тоти.
КАРЛОС АЛБЕРТО - КАПИТАНЪТ НА ТРЕТАТА
Преди трагедията с Шапекоензе, бразилските фенове на футбола имаха още един повод за неспирна тъга. През октомври, на 72-годишна възраст, величественият Карлос Алберто се пренесе в небесното царство.
Карлос Алберто Торес получава всемирна слава благодарение на участието си в националния отбор на Бразилия. Той многократно е включван в символичните световни отбори на XX век на позиция ляв флангов защитник. Най-ярко Торес се проявява на Световното първенство през 1970 г., където става един от лидерите на Бразилия, в блестящ стил помага за спечелването на трета световна титла за страната си и правото да притежава за вечни времена купата Златната Нике.
Голът на Карлос Алберто във финала във вратата на Италия е признат за гол на Столетието.
ЖОАО ХАВЕЛАНЖ - СТОЛЕТНИКЪТ, КОЙТО СБЪДНА ГОЛЯМАТА СИ МЕЧТА
На 16 август светът се прости с една от емблематичните личности за спорта, и футбола като частност - Жоао Хавеланж. Столетникът сбъдна мечтата си да види Олимпийските игри в неговата родина, след което смирено предаде Богу дух.
Хавеланж, който по професия е адвокат, ръководи ФИФА от 1974 до 1998 година, а след като напуска той е избран за почетен президент на централата, но се отказа от поста през 2013 година след обвинения в корупция. Бразилецът е бивш спортист и участник на две Олимпиади.
На Игрите през 1936 година в Берлин той се състезава в две плувни дисциплини на 400 и на 1500 метра свободен стил, но не успява да премине сериите. В Хелзинки 1952 година пък е част от отбора на Бразилия по водна топка, който завършва на 13-о място. От 1958 до 1973 година той е президент на Бразилската спортна конфедерация.
КРИС ЕЙМЪН - КАРЪКЪТ
В разгара на лятото, ревностните фенове на Формула 1 бяха шокирани от новината за кончината на Крис Еймън. Новозеландецът почина на 73-годишна възраст, след като губи дългата си битка с рака. Пилотът завинаги ще остане в историята на най-популярния моторен спорт, след като прекара в надпреварата цели 13 години (1963-1976).
Един от талантливите, но преследвани от лош късмет пилоти, които през цялата си кариера във Формула 1 нямат победа. По повод късмета му, неговият съотборник Марио Андрети се шегува - "Ако ти си гробарят, хората ще престанат да умират."
През кариерата си той има 11 подиума, 5 пъти е печелил полпозишъни. Не е завършвал в 12 от общо 108 свои старта. Еймън се е състезавал за отборите на Рег Парнъл, Йън Раби Рейсунг, Купър, Еймън, Ферари, Марч, Матра, Техно, Тирел, БРМ, Инсайн, Волф.
steiner
на 31.12.2016 в 07:41:18 #2Жоао Хавеланж е по-голям мафиот от Блатер,а Касиус Клей е дезертьор.Всички останали споменати в тази статия ,заслужават нашето уважение и поклон.
веселяк
на 30.12.2016 в 20:25:22 #1Четири часа виси статията, а няма кой да каже едно...Светла им памет на починалите Този сайт е също за оплакване..... ...но така става когато някои хора никога не са живели в реалността...