Преди гостуването на Бетис на Лудогорец в мач от основната фаза на Лига Европа, в Испания си спомниха за легендарния български защитник Трифон Иванов. "Ас" публикува обширен материал за покойния български национал, който бе част от севилци в периода 1990-1993 година.
Ето какво написаха от мадридското издание за Туньо:
"Идол в родината си след класирането и достигането до полуфиналите на Световното първенство през 1994 г., Трифон така и не успя да се наложи в Бетис, но остави следа със своята класа и бунтарски характер.
Този четвъртък Бетис играе в Разград, на около 120 километра от Велико Търново - градът, в който през 1965 г. се ражда покойният бивш защитник на "зелено-белите" Трифон Иванов. Трифон почина през 2016 г. след живот, изживян на пълни обороти както на терена, така и извън него, включително по време на престоя си като защитник в клуба от "Елиополис" (б.ред. - квартал в Севиля, където се намира клубния стадион на Бетис). Той подписва през 1990 г. и си тръгва месеци по-късно след изпадане във втора дивизия, за да се завърне през 1992 г. под ръководството на Мануел Руис де Лопера. Любопитното е, че завръщането му на "Виямарин" съвпада с това на безспорния идол Рафаел Гордильо. Дон Мануе представя Иванов и "Дебелия" (прякор на Гордильо) в един и същи ден.
"Трифон сърце, човек, който изглеждаше по особен начин, но беше много верен на приятелите си. Обичаше да пие бира в известния павилион "Киоско де ла Мелва", на няколко метра от стадиона на Бетис", спомня си журналистът от "Movistar" Исмаел Медина, чиито първи професионални години съвпадат с престоя на Иванов в Бетис. "Той ми се обади в дома на майка ми в деня, в който успяха да елиминират Франция и да се класират за Световното първенство през 94-та, беше много щастлив. На следващия ден го включих в радиото", разказва Флоренсио Ордонес от Радио "Севиля".
Онази нощ на "Парк де Пренс" вероятно е моментът, който най-силно изстрелва Иванов на футболната сцена. Два гола на Емил Костадинов за победата с 2:1 в Париж поднасят сензацията срещу Франция, която вече се готвеше да бъде домакин на следващия Мондиал през 98-а, спечелен впоследствие от поколението на Зинедин Зидан.
И за добро, и за лошо, Трифон оставя незаличима следа в Бетис. По-възрастните фенове си спомнят с възхищение неговата агресия в единоборствата, мощния му и елегантен отскок, както и способността му да изнася топката. Или онзи гол със задна ножица, който вкарва на Виляреал. В най-силния си, макар и кратък, период като футболист на Бетис, името му дори се спрягаше за Реал Мадрид и за Барселона на Йохан Кройф.
Непокорен и бунтар, особено спрямо треньорите, той пристига в Бетис, след като е бил отстранен за месец от ЦСКА заради неподчинение към треньора си. Централен защитник с афинитет към атаката, той обожаваше да се включва в предни позиции. И нито един наставник не успя да го отърве от този му "порок". Освен това винаги казваше това, което мисли. Това му костваше немалко сблъсъци на терена, някои от които завършваха с изгонване. А други, повечето от които не са станали публично достояние, са се случвали в съблекалнята.
Серхио Крешич, треньор на "зелено-белите" през първата половина на сезон 93-94, в крайна сметка изважда Иванов т състава си след червен картон във втора дивизия, който му донася наказание от 3 мача. По това време той продължаваше да играе (и да блести) за България, но не и за Бетис. В края на същия сезон обаче той е повикан в националния отбор и е сред славните герои, които постигат 4-то място на Световното първенство в САЩ. Един култов защитник. "Вълкът", както го наричат, всяваше страх у съперниците преди и след като напуска "Виямарин" в посока швейцарския Нюшател, а след това и Рапид (Виена), с който достига финал за КНК през 1996 г., загубен от Пари Сен Жермен.
Христо Стоичков, голямата звезда на онзи български национален отбор и носител на "Златната топка" с Барса, беше един от най-добрите му приятели на и извън терена. По Коледа през 1993 г. Христо дори се опитва да се застъпи, макар и неуспешно, за да може семейството на Трифон да го посети в Испания. Те не са имали виза.
Когато окачва бутонките през 2001 г., след като преминава през няколко австрийски и швейцарски отбора (Нюшател, Аустрия и Рапид Виена, Флоридсдорфер), Трифон променя физиката си (напълнява значително), но не и характера си. Не търсеше медийно внимание, но продължаваше да говори открито. Той се издържаше финансово от бизнес с бензиностанции, който му помага да стартира тогавашният президент на Рапид, Гюнтен Калтенбрунер, с когото изгражда силна връзка.
Любител на луксозните автомобили, един ден той прави крачка напред и решава да си купи танк. Общественото мнение почти не се изненадва от тази поредна ексцентричност. "Не е кой знае какво", потвърждава Иванов , когато го питат за бойната машина. Инфаркт слага край на живота му твърде рано, на 50-годишна възраст. Сълзите на Стоичков на прощалния му бенефис месеци по-късно са най-изразителната епитафия за футболист, който може и да не остане в историята като един от най-добрите, но когото в Бетис не се колебаят да определят като неповторим".
????⚪ Ídolo en su país tras clasificarse y llegar a semis en el Mundial-94, Trifón nunca pudo triunfar en el Betis, pero sí dejó destellos de su jerarquía y su carácter rebelde. https://t.co/giKJfOhCmP
— AS Fútbol (@AS_Futbol) October 2, 2025
waterloo
на 03.10.2025 в 10:32:48 #4Генетичният отпадък от семеен инцест reddd не пропусна да избьлва поредната си помия. А какво тoчно и за кого са писали испанските медии се вижда от едно по-долу поместеното интервю: Откъс от интервюто на Христо Стоичков пред испанския журналист Алваро Корасон Рурал: "Аз се чувствам каталунец. Живея там, имам къща. Ще умра там. Ще ме погребат в Каталуния. Благодарен съм на Каталуния и каталунците, на запалянковците на Барселона. Така се чувствам, не мога да го променя. Бях капитан на националния отбор на България и моята лента бе знамето на Каталуния. Изобщо не ми пука какво ще кажат. Има си снимки. До последния ми мач, до България - Англия през 1999 г., носех на ръката си знамето на Каталуния"
"Обиден ли сте на България?
- България ли? България нищо не ми е дала като държава. България какво ми е дала на мен? Нищо. Аз я напуснах много малък.
Да, но тръгнахте от ЦСКА...
- В ЦСКА какво?... Играл съм 5 години там, бил съм професионалист. Свършил съм си работата и съм си тръгнал. Бил съм им ненужен на ЦСКА навремето и са ме продали. Имало е хора, които са мислели за това, че нашето време в България свършва - като Добри Джуров и Боби Станков. Мислели са, че не можем да се развиваме повече като футболисти тук, защото в продължение на 5 години бяхме първи, станахме три пъти шампиони. Какво можеше повече да се случи? Не случайно, когато ние излязохме - аз , Любо, Емо, Трифон, Данчо Лечков, в клуба влязоха над 10 милиона долара по онова време.
Кога ще се върнете в България?
- Няма връщане. Не ми е приятно да се връщам тук."
reddd
на 02.10.2025 в 18:42:37 #3Е как бе! За Гунди пишат! В Испания като кажеш, че си българин, и викат “Аааа, Гунди, сииии”
n-a-Tpz7xim7
на 02.10.2025 в 17:39:20 #2Е за Туньо де! Що не пишат за Ромзо примерно или за Насо Раев!
kaspacho
на 02.10.2025 в 16:37:01 #1