Любимецът на България, мъжът с поразяващите юмруци, който вече е само на една среща от световната титла в супертежка категория на професионалния бокс - Кубрат Пулев, бе любезен да отдели внимание специално на читателите на Topsport.bg. Кобрата говори за големия си успех срещу Тони Томпсън, за боя на живота си - срещу Кличко или Поветкин и по още много интересни теми, свързани със спорта и неговия личен живот.

Кобра, отмина ли еуфорията след големия успех срещу Тони Томпсън или още я усещаш в себе си и около теб?

- Определено не е отминала, още я усещам. Трудно ще отмине, защото осъзнавам, че постигнах нещо наистина голямо. Хората се радват, аз съм много щастлив. Огромен успех за българския бокс, за спорта като цяло. Такова нещо никога не се бе случвало и е нормално да има еуфория, още да държи влага.

След срещата с теб Томпсън каза, че нямаш шанс срещу Кличко в битката за титлата. Това реална оценка ли е  или просто Тони го е яд, че го остави по долни гащи на ринга и се заяжда от безсилие?

- Точно така излиза - яд го е и се заяжда. Уцели и причината - оставих го по бельо, дълго ще го помни. Не обръщам внимание на думите му. Всеки може да говори каквото си поиска. Аз вярвам в своите възможности. Разбира се, че имам шанс срещу Кличко или Поветкин. Нека първо видим срещу кого ще се изправя. Тони Томпсън да си говори, вече го победих.

Може би ако беше го нокаутирал, сега нямаше да си отваря устата и да дава прогнози за теб и Кличко?

- Съжалявам, че не го направих. Щеше да е още по-добре. Но все пак една година на бях на ринга, не съм играл. Така че съм доволен и на тази победа срещу Томпсън.

Какво беше първото нещо, което си помисли секунди след края на мача с Тони?

- Честно казано, точно тогава просто не можеш да мислиш. Изпитвах голяма умора. След толкова рундове и бой просто няма мисли. Всичко беше автоматични движения, бях изпаднал в безтегловност. Просто знаех, че трябва да сложа българското знаме на раменете си и това е...

Усещаш ли голямата любов и подкрепа от страна на българския народ? Какво ще кажеш на хората, които са зад теб?

- Много им благодаря. Именно това е, което ми дава сили и най ме радва - обичта и подкрепата на българския народ. Енергията, с която ме зареждат хората ме кара да тренирам все по-здраво, да ставам все по-добър. Радвам се, че в тези трудни времена, именно аз съм човекът, който радва българите им ги кара да се усмихват, да са горди. Винаги съм се радвал на наш успех, независимо в каква сфера е постигнат. Дали ще е в спорта, дали в изкуството, в науката... Какъвто и да е, безкрайно щастлив съм, когато постижението е наше, българско. Така трябва да мислим всички. Попивам енергията и любовта на моите фенове, на българите. Те са моето „турбо", задвижващата сила. Пак им благодаря.

Какъв е основният ти мотив да правиш всичко това - тези хора, любовта към спорта, славата, нещо друго?

- Първият е моят баща - Венко Пулев. Това е първата причина да постигам успехите, да съм на ринга, да се занимавам със спорт. Вторият мотив е България. Ако залогът беше по-малък, просто нямаше да си заслужава. Целта не ми е славата, просто да стана някой си Кубрат Пулев, боксьорът. Ако не е за България, наистина не си заслужава. Но аз имам мисия - да прославя моята родина. Правя го и заради това всяка победа е толкова ценна за мен. Всичко друго излиза от сметките. Всичко е временно, парите - също. Не го правя заради пари. Не ме блазнят, не съм алчен, никога не съм бил. Слава искам, но за България, не за мен.

Очакванията ти от мача между Кличко и Поветкин?

- Кличко има доза преднина, везните клонят към него. Но това е на първо четене, на хартия. Поветкин е много опитен, голям боец. Няма да се даде лесно на съперника си, вярвайте. Ще бъде интересно, отивам да ги гледам. Не искам да говоря за моя мач с един от въпросните боксьори, нека първо мине техният на 5 октомври, пък после има време да анализираме, да казваме очакванията си. Заради това и не искам да отговарям на въпроси, свързани с Кличко. Ще видим. Ами ако се бия с Поветкин за титлата?

Смяташ ли, че един такъв огромен успех - спечелване на титлата, ще те изравни с иконата на спорта ни Христо Стоичков, че вече в чужбина, когато един българин каже от коя държава идва, ще му отговарят и с твоето име?

- Аз не гоня такива цели. Не се състезавам с никого за слава - нито с Христо Стоичков, нито със Стефка Костадинова, нито с другите велики български спортисти. Уважавам изключително много Ицо и Стефка, имам им респект. Стефка ми писа след победата срещу Томпсън, прати ми съобщение. Ицо ми се обади, поздрави ме в стил „Камата". Звънна ми и преди срещата, пожела ми успех. И двамата ме подкрепят. Ние сме членове на голямото семейство български спортисти, които радват хората и ги карат да се чувстват горди. Да, като отида в чужбина и като кажа, че съм българин, още ми казват „Стоичков!". Благодаря на Ицо и Стефка, че ги има.

Сбъдна ли всичките си детски мечти?

- Те не бяха чак толкова големи. Исках да стана шампион на България по бокс и да играя за националния ни отбор. Това бяха детските ми мечти и ги изпълних, даже ги надминах. Мечтите ми стават все по-големи, променят се в движение. Всичко ми е отредено от татко. Още от малки с брат ми ни казваше, че имаме талант, че ще стане нещо от нас. Казваше ни да тренираме здраво, че нещата ще се случат. Позна! Много му благодаря за всичко.

Мачът за титлата ли е най-важният момент в живота ти?

- Най-важното в живота на всеки един човек е здравето. И за мен е така. Но най-важното постижение в моя живот е този двубой. От професионална гледна точка е така. И целта ми е да спечеля тази титла, няма да се уморя да го повтарям.

Вярно ли е, че си отказал германско гражданство?

- Отказах да се състезавам за Германия, двойно гражданство не съм отказвал. Не ме притеснява, ако ще да имам пет паспорта на различни страни. Аз съм си българин, дори да живея на другия край на света. В този живот аз съм само българин. Ние сме силен народ, умен, със силна кръв, с история, с велика история. Горд съм, че съм част от този народ.

Имаш ли кумир в спорта?

- Моят кумир винаги е бил баща ми. Възхищавам му се. Нямам кумир в спорта, не мога да кажа едно име. Но гледам и взимам от големите в спорта - упоритост, воля, хладнокръвие, техника, бързина... От всеки по нещо.

Вярно ли ще предлагаш брак на Андреа на ринга, при положение, че спечелиш световната титла?

- Да, това го казах пред немския „Билд". Стоя си зад думите. Ако, дай Боже, вдигна пояса, какво по-хубаво от това да предложа на любимата ми жена веднага?! Какво по-красиво от това?! Но сега с нея не мислим за сватба. Най-важното е кариерата, мачът с Кличко или Поветкин, титлата. Това е!