Българите направиха удар на европейското, какъвто отдавна не се помни с наши щангисти - в един ден спечелиха злато и два бронзови медала. Новият шампион в кат. 62 кг се казва Ивайло Филев, трети остана Стоян Енев, а Мая Иванова взе бронз в кат. 53 кг.
Най-щастлив, естествено, бе Филев, който се върна към големия спорт през 2013-а след 4-годишно изгнание. Той бе сред жертвите на грандиозния гаф преди олимпиадата Пекин 2008, когато с допинг изгърмяха всичките 11 национали при мъжете и жените. В първото си състезание миналата година Филев остана шести на европейското в кат. 69 кг. Веднага след шампионата в Албания треньорът Иван Иванов реши преминаването му в по-долната категория и ходът се оказа правилен.


- Тази титла компенсира ли онези 4 години извън спорта?
- Чувството, че се доказах отново, че пак се върнах в спорта, е страхотно. Много го желаех, а и досега нямах титла от европейско първенство. Тези 4 години извън щангите бяха много тежки, но аз не губех вяра, че пак ще изляза на подиума. За щастие го направих и дори вече съм шампион.

- Какво ви мотивира отново да започнете от нулата?
- Това, че не можах да участвам на олимпиадата в Пекин, ме мотивира най-много. Извадиха ме от спорта в най-силните ми години и после много хора ме бяха отписали, защото вече съм на 27 г. и за нашия спорт не са малко. На такава възраст не всеки спортист се връща и продължава отново. Точно и затова се радвам много, че не само се върнах, а взех и титла.

- Въпреки годините не може да не мислите за нова олимпиада - тази титла ще засили ли амбицията?
- Вече мисля състезание за състезание и не правя планове за по-дълго. Като дойде време за олимпиадата в Рио, ще мисля и за нея.

- Парите каква роля играят в мотивацията ви?
- Честно казано, ако някой спортист каже, че парите не са важни, ще излъже. Ако един състезател не изкарва пари, той ще отиде да прави нещо друго.

- Вие какво правихте през тези 4 г. извън щангите?
- Борих се с живота, работих различни неща, издържах се по някакъв начин и гледах да мине времето.

- Но дочакахте този щастлив за вас ден...
- Да, той е един от най-щастливите в живота ми. По-щастлив е денят, в който станах трети на световното за мъже през 2007 г. Искам да благодаря на хората, които ме подкрепиха в трудните ми моменти - на моя треньор Алан Цагаев, на приятелката ми, на хората от федерацията и треньорите, които повярваха в мен, помогнаха ми и ме върнаха в отбора.