Преди два сезона Роналдиньо бе неоспоримият крал на света на футбола, наслаждаваше се на геройски образ в Барселона, след като поведе отново отбора към титлите в Примера дивисион и успех в Шампионската лига.

За 18 месеца изстрада превръщането на божеството в излишен за нуждите на „Ноу Камп” играч. Любителското отношение към тренировките, загубата на спортната форма, постоянните проблеми с теглото и израстването на новото поколение от гладни младоци, промениха отношението към футболиста, който е спечелил най-ценните отличия в играта.

Когато Роналдиньо се присъедини към Барселона от ПСЖ през 2003 година след шумен скандал с треньора Луис Фернандес, бе посрещнат като месия. Присъедининявайки се към клуб, който опитва да излезе от четири годиншна управленска, политическа и вътрешна криза и липса на постижения, бе приветсван от 30 000 фенове в деня на представянето си.

Бремето на очакванията бе огромно и той бе светлината за връщането на потъпкания клубен морал. Визията на бразилеца, уменията му да подава и ярки отигравания, съчетани с постоянната усмивка, позитивното отношение към живота и детския ентусиазъм бяха съвършения антидот за мрака, който започна да изчезва от „Ноу Камп”.



СВЕТОВЕН ИГРАЧ

Въпреки че тимът започна несигурно в първия си сезон, той вдъхнови съотборниците си за 17 мача без загуба, които ги изкачиха на второ място в класирането, където финишираха, най-големият успех за последните четири години. Важността на постижението бе призната, когато бе избран за Играч на 2004 година според ФИФА, награда която спечели и през 2005-а.

След лош старт на втория си сезон, скоро се върна към най-доброто и заедно с водещия голмайстор Самуел Ето’о, отведоха Барса до първата титла в последните шест години. Бразилецът режисира отбора към успешна защита на титлата и втория успех в Шампионската лига след победа над Арсенал в Париж през май 2006 г. През тази кампания Рони поведе Барса към победата с 3:0 над вечния съперник Реал насред „Бернабеу”, като се разписа два пъти след соло акции и накара феновете на домакините да се изправят на крака и да го аплодират.

Вкара брилянтен гол на Челси в лигата на четвъртфиналите, нахлу покрай Джон Тери, преди да се пусне като стрела покрай Петер Чех и донесе победата на полуфинала с Милан. След това обаче кариерата на Роналдиньо избледня.Той не направи впечатление на Световното през 2006, когато изглеждаше изхабен и летаргичен, когато Бразилия бе изхвърлена от Франция на четвъртфиналите.

В следващия сезон Барса предаде титлата на Реал и въпреки че вкара 23 гола във всички турнири бе критикуван за липсата на комбинативност и загубата на форма.



ПРОБЛЕМИТЕ С ТЕГЛОТО

Роналдиньо бе поставен на постоянни критики за теглото си след като фотографи го заснеха след мач с видимо неатлетично тяло и корем излял се над гащетата му. Звездата помоли за почивка от Копа Америка през 2007 г. и пропусна триумфа на Бразилия, но не успя да възстанови формата си.

Появиха се репортажи от съблекалнята за кавга със Самуел Ето’о, докато важността на аржентинското чудо Лео Меси и новите младоци Боян Къркич и Джовани дос Сантос го правеха ненужен. В последния сезон прекара няколко мача на пейката след като не успя да впечатли Франк Рийкард с формата си в тренировките.

Неуспешният опит да възстанови формата си през втората част на сезона, комбинирана със серия неустановени контузии и репортажи за нарушаване на дисциплината само допринесоха за по-нататъшните петна на образа му.

Барселона си спечели репутацията на митологичния Кронос, който поглъща своите синове. Марадона, Бернд Шустер, Ромарио, Роналдо, Ривалдо бяха възхвалявани като герои, но приключиха кариерите си на „Ноу Камп” нещастни.

Роналдиньо се присъедини към Барселона като ухилен магьосник с големи зъби, който омагьоса клуба за цели три сезона. Дали магията му се е изтощила или просто се нуждае от ново предизвикателство, скоро ще разберем.