Атлетик (Билбао) е легендарно име в испанския футбол, но историческият статус на един от трите члена на Примера дивисион, който не изпадал, е сериозно застрашен. Заедно с двата гранда - Барселона и Реал (Мадрид), Атлетик никога не е напускал испанския елит от създаването на Ла Лига през 1928 г., но сега се намира на третото място отдолу нагоре в класирането.

"Все още има много точки, които можем да спечелим. Аз съм оптимист и вярвам, че ще оцелеем", твърди клубният президент Ана Уркихо (на малката снимка). 50-годишната адвокатка, първата жена
президент в историята на клуба, със сигурност не желае да влезе в историята на Атлетик като човека, управлявал клуба, когато немислимото се е случило.

Знаци, че не всичко е наред в играта на тима, имаше още през миналата година, когато отборът бе в зоната на изпадащите през първата част на сезона, но след назначаването на бившия испански селекционер Хавиер Клементе клубът се спаси. Клементе, който бе начело на отбора, когато спечели двете поредни шампионски титли през 1983 и 1984 г., напусна през миналото лято, за да поеме сръбските национали. Неговите наследници Феликс Саригарте и настоящият Мане Еснал обаче не успяват да се справят с проблемите.

"Ситуацията ни е трудна и объркана, коментира обезвереният Мане. - Не е лесно да изпълзиш от подобна позиция. Продължаваме да правим същите грешки." Ако Атлетик изпадне, то това ще даде сериозно отражение върху футболната общественост в Испания. Клубът е печелил титлата 8 пъти, повече от всеки друг клуб извън голямата тройка - Барселона, Реал (М) и Атлетико (М), а е и вдигал купата цели 23 пъти. Освен това за много баски Атлетик е повече от футболен клуб. Той е могъщ символ на собствената им идентичност.

Стадион "Сан Мамес", най-старият в испанската първа дивизия, отворен през 1913 г. бе едно от малкото места, където можеше свободно да се говори баски по време на 36-годишното управление на диктатора Франсиско Франко до смъртта му през 1975 г. 

Клубът е създаден от англичани, сред които миньори от Съндърланд и моряци от Саутхемптън, чиито червено-бели екипи са превръщат в символ на Атлетик. От 1912 г. обаче в клуба играят само играчи с баски корени. Оттогава тази политика е подложена и на свободен прочит. Настоящият халф на тима Хавиер Итуриага е роден в Мексико от родители баски. Бившият френски национал Бишенте Лизаразу, който произлиза от градчето Сан Хуан де Лус в граничния баски регион във Франция, също защитаваше цветовете на Атлетик в определен период от кариерата си.  

Въпреки това клубът винаги се е представял като представител на баския национализъм, и де факто на баски национален отбор, след като истинският такъв не е официално признат. Не е тайна, че клубът традиционно поддържа тесни връзки с националистическата партия ПНВ. Хосе Антонио Агире, изтъкнат играч на Атлетик през 20-те години, бе избран за президент на областта през 1936 г. по време на гражданската война, когато пълната независимост бе постижима.

Дори и днес баските знамена и дори плакати в подкрепа на забранената терористична организация ЕТА могат да бъдат видени по време на мачовете.  Сега въпросът е ще промени ли изцяло баския си облик клубът, ако изпадне? Уркихо не дава директен отговор на подобно запитване. Загубата на приходи от ТВ права може да накара клуба обаче да капитулира от твърдо отстояваната позиция да няма спонсор върху фланелките.

Атлетик остана единственият испански първодивизионен клуб, който никога не е слагал надпис на търговска или благотворителна организация върху фланелките на играчите.
Краят на една ера, от една крайност към друга - знаците не са малко, особено ако  Атлетик (Билбао) не успее да се измъкне от зоната на изпадащите преди юни.