Франк Рийкард се нареди до избрана група треньори на Барселона, които са спечелили два пъти поред шампионската титла.

Привилегия, която до този момент са имали само петима в клубната история - Енрике Фернандес, Фернандо Даучик, Хеленио Херера, Луис ван Гаал и, разбира се, Йохан Кройф, който взе 4 поред.

Първи бе Фернандес, триумфирал през 1947/48 и 1948/49, и в двата случая в люта битка с Валенсия.

Следва словакът Даучик, чийто тим остана в историята като "Барса с петте купи". Ладислао Кубала бе звездата (27 гола) на този тим, а Рамалетс, Биоска, Басора и Манчон му помагаха при знаменитите победи над Сарагоса (8:0), Атлетик (6:1) и Валенсия (5:0).

Същото десетилетие е вторият триумфален сезон на клуба при Хеленио Херера. Магьосникът печели две титли, а идоли на феновете стават Суарес, Цибор и Сегара. При втората титла Барса печели титлата благодарение на по-добра голова разлика от Реал (М).

"Дриймтимът" се ражда 30 години по-късно, изваян от ръцете на Йохан Кройф, който привлича Стоичков, Куман и Лаудруп. Първият му успех е брилянтен - финишира с 10 точки пред втория Атлетик (Б).

В следващите три сезона конкуренти са му Реал (М) и Ла Коруня. Мнозина още помнят изпуснатата дузпа на защитника на галисийците Джукич в последната минута срещу Валенсия през 1994 г., подарила титлата на Барса.

Ван Гаал също се нареди сред големите, въпреки че характерът му не позволи на публиката да го заобича. Освен двете титли холандецът бе запомнен и с продажбата на Роналдо на Интер за двойно повече пари, отколкото струваше. На негово място дойде друг бразилец - Ривалдо.

С напускането на Ван Гаал последва период от 6 "сухи" години, прекъснат от Рийкард през 2005. Роналдиньо, Ето`о и Деко са звездите на новия шампионски отбор.

Втората титла бе спечелена със смазващо превъзходство и роди надежди за нов силен цикъл. Вече никой не се съмнява в Рийкард, който при пристигането си не бе приет радушно.

Този сезон холандецът пусна общо 22-ма играчи, като разпредели силите им между първенството и Шампионската лига. Когато на 24 септември 2005 г. обяви, че оставя Роналдиньо и Деко извън групата, за малко не взриви обстановката в клуба.

Решението му обаче се оказа в основата на успехите. Скромен и пестелив в изказванията си, днес Франк заслужено приема овациите дори на доскорошните си критици.