Мачът на мачовете в съботната вечер между Барселона и Реал (Мадрид) беше по-специален от всички досега. Заради един човек, който този път не беше нито сред 100-те хиляди зрители на трибуните, нито сред милионите пред телевизорите. А гледаше високо от небето как двата най-добри отбора в Испания (а може би и в света) играят в катедралата „Камп ноу", която той „построи" с философията си като футболист и треньор. Най-големият стадион в Европа отдаде последна почит на починалия Йохан Кройф, но за разочарование на Каталуния триумфът в 264-тото издание на вечния дуел бе за един друг гений от противниковия лагер - Зинедин Зидан.

43-годишният французин също като Кройф е икона на красивия и нападателен футбол, но взе победата още в първото си Ел Класико с прагматична и защитна, поне в началото на дербито, игра. Едва ли има друг начин да се опазиш от смъртоносния „тризъбец" Неймар - Суарес - Меси и да спреш петкратния носител на „Златната топка" да вкара гол №500 в кариерата си. Зидан откри рецептата и я приложи успешно. Може би е запомнил мъдрите думи на Кройф: „Да играеш футбол е просто, но да играеш прост футбол е най-сложното нещо."

Ето как по-малко от 100 дни след назначението си „зеленият" все още хореограф на „белия балет" заслужи първите безапелационни аплодисменти за работата си в Мадрид, която досега даваше противоречиви резултати като домакинската загуба с 0:1 от Атлетико и последвалия погром със 7:1 над „Селта". Такива мачове Реал редеше и при предишния си треньор Рафаел Бенитес. За разлика от Зидан той в никакъв случай не може да бъде наречен гений на офанзивния футбол, но при него „кралският клуб" бе унижен от Барселона с 0:4 в своя дворец „Сантяго Бернабеу". А сега си го върна тъпкано на „Камп ноу", макар че победата с 2:1 далеч не е толкова убедителна, а изоставането в класирането си остава твърде убедително.

Спечеленото Ел Класико едва ли дава категоричен отговор на въпроса дали Зидан (вече) е голям треньор и дали е правилният за Реал. Днес се навършват точно три месеца от назначаването му, като през този период той успя да вдигне отбора си с целенасочена физическа подготовка и няколко кратки тренировъчни лагера. Откакто игра в Ювентус, французинът е маниак на тема фитнес, здравословно хранене, спортен режим и повтаря на скъпоплатените звезди в Мадрид как трябва да „изяждат тревата" на терена. Това се разминава донякъде със собствените му обещания за красива, нападателна и зрелищна игра, но към днешна дата тя е запазена марка на Барселона.

Зидан е още в началото на пътя, който ще покаже дали от пейката ще се радва на успехите на Хосеп Гуардиола (с когото никак не обича да го сравняват), или ще има съдбата на Диего Марадона, Лотар Матеус и сънародника си Мишел Платини, които доказаха, че от всяка свирка, пардон - велик футболист, треньор не става. Като брилянтен плеймейкър французинът си заслужи късмета да бъде любимец на президента на „кралския клуб" Флорентино Перес, който през 2001 г. го купи от Ювентус за рекордните тогава 76 милиона евро, през 2009-а го направи свой съветник, през 2013-а - помощник на Карло Анчелоти, а през 2014-а - треньор на втория отбор, въпреки че притежаваше необходимия лиценз и първите му крачки на новото поприще предизвикаха много полемики и негативни реакции. Също като последните му крачки като футболист на Олимпийския стадион в Берлин във финала на световното, когато удари с глава Марко Матераци и последното нещо в кариерата му бе червеният картон и разочарованието от загубената с дузпи срещу Италия.

Всъщност Зидан Язид Зидан е бил гонен над 10 пъти като играч и в този факт прозират арабската му кръв, южния темперамент и буйното детство в Марсилия. Родителите му са емигранти от Алжир и хранят пет деца, най-малкото от които се превръща в един от най-добрите футболисти в историята. Зизу, както галено го наричат, печели всичко и визитката му прелива от успехи. Световен и европейски шампион с Франция, шампион на Италия с Ювентус и на Испания с Реал, победител в Шампионската лига, трикратен носител на „Златната топка", кавалер на Френския легион. Притежава над 70 медала, купи и награди като футболист, но витрината му е достатъчно голяма, за да побере още и като треньор. В момента диригентът на златното поколение във френския футбол композира първата си симфония за „белия балет".