Въпреки наложените мита и разменените закани за нови, САЩ и Китай твърдят, че не водят търговска война помежду си. Двете най-големи световни икономики са в сложно надлъгване, стремейки се да си извоюват по-изгодна позиция преди неизбежните преговори.
"Ние не търсим търговска война", заяви в ТВ интервю министърът на търговията Уилбър Рос.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп също отхвърли идеята за пълномащабна търговска война.
"Не сме в търговска война с Китай, тази война беше загубена преди много години от глупавите или некомпетентни хора, които представляваха САЩ. Сега имаме търговски дефицит от 500 млрд. долара годишно, с кражба на интелектуална собственост за още 300 млрд. долара. Не можем да позволим това да продължи!", заяви Тръмп в профила си в Twitter.
Управляващите във Вашингтон са уверени, че ще намерят своевременно решение на проблема, макар да не уточняват кога ще дойде краят на икономическите удари, които си разменят с Пекин.
"Помислете за това: Дори и истинските войни завършват с преговори", отбеляза Рос. Когато обаче бе запитан кога ще дойде моментът за тези преговори, той се измъкна с думите, че "това е съвсем друг въпрос".
САЩ наложи поредните мита и обвини Китай в кражба на интелектуална собственост. Властите в Пекин отвърнаха с тарифи за ключови американски продукти като автомобили, соя и уиски.
И американските, и китайските власти обаче не изглеждат решени да влязат в наистина яростна търговска битка. По-скоро очакват подходящия момент за преговори.
"Принудени сме да предприемем контрамерки", каза китайският зам.-министър на финансите Жу Гуангяо, обявявайки контрамитата на Пекин върху американските стоки.
Китайските действия се тълкуват като защитни и от експертите зад океана. "Пекин има голямо желание да покаже, че няма да позволи бъде тормозен. Китай ще разположи санкциите като отговор на американската агресия, вместо да ги превръща в част от проблема", смята Нийл Дуан, глобален стратег в Allianz Global Investors.
Китай многократно повтори, че няма да започва търговска война, тъй като тя ще е бедствие за световната икономика. Заради по-евтините си стоки, Пекин има интерес от възможно най-отворена глобална икономика, затова и развива глобални търговски инициативи като Новия път на коприната.
САЩ от своя страна разполага с най-богатия пазар, където всяка държава мечтае да продава продуктите си, но иска да защити своето производство и работници (едно от най-важните предизборни обещания на Тръмп).
Двете най-големи световни икономики са твърде силно свързани, за да воюват помежду си. Всяка от тях използва суровини от другата за производството на ключови продукти. САЩ (а и целият свят) е свикнал с китайските стоки и техните достъпни цени, а Китай е най-големият пазар на американска соя, царевица и уиски.
Множество големи американски компании имат производства в Китай, а Пекин ежегодно изпраща в САЩ електронно оборудване и машини за стотици милиарди долари.
Китай определено не иска да воюва, макар че разполага с мощно оръжие срещу САЩ - той е най-големият собственик на американски държавни облигации на обща стойност над 1.2 трлн. долара.
Пекин категорично отхвърля употребата на американски дълг като инструмент за натиск. "Китай е отговорен международен инвеститор. Реалната политика на китайското правителство е да инвестира в държавни ценни книжа на САЩ", посочи Жу.
Двете най-големи икономики внимателно следят какво ще предприеме другата, разменят си умерено силни удари, но не тръгват в истинска атака, изчаквайки точния момент за преговори.
Те са като опитни шахматисти, които настъпват с пешките, запазвайки най-силните си фигури за решаващите моменти в играта. А играта вероятно ще завърши реми.
