Недейте да си мислите, че българските треньори от типа мотиватори са изчезнали. Само че, когато трябва да прибавим и други качества, вече намаляваме темпото и не сме чак толкова уверени. Да кажеш, че Наджи Шенсой е топмотиваторът от тези, които са работили в България, също е спорно. Поздравления обаче за този човек от Пирин Благоевград, който е лансирал идеята за връщането на ексцентричния косовар, а и не само е лансирал идеята, но я е защитил пред когото трябва, като е изложил съответните плюсове и минуси от това назначение. А да кажеш, че Пирин е бил изключително слаб отбор - също не е вярно. Същият отбор, който би Левски наскоро, в топлата част на есента изпусна да бие Левски на „Герена". Но явно бившият треньор Неделчо Матушев не е от категорията на топмотиваторите. При него Пирин не се оставяше да бъде бит с разлика, но просто не вкарваше, а това в немалка степен се дължеше и на откровена липса на късмет.

Ето обаче, че на Шенсой му провървя. Той не прави нищо повече от това, с което бе познат досега. Няколко фрази от филми, няколко цитата от книги, две-три пословици и поговорки, познаване на българската история - всичко това новият треньор ни демонстрира за по-малко от месец не само за да ни покаже, че е начетен, но като един вид защита на дисертация на тема „Мотивация на спортиста". И не само това - Шенсой непрекъснато флиртува с публиката, не спира да контактува по свой си начин със съдиите и, общо взето, пази играчите си като орлица. И орлетата литнаха.

Футболното събуждане на заспал отбор си е цяло изкуство, което трябва да се владее както от шефовете, така и от другите по веригата. Но майсторите на този занаят са предимно от школата на бивша Югославия. Когато Гриша Ганчев прецени, че Литекс се нуждае от разтърсване, обикновено вика Люпко Петрович или Миодраг Йешич. В Левски се опитаха с Вили Вуцов и Кокала, които продължават да бъдат от този тип треньори. Докато на така наречените лежерни специалисти може и да им е ясна играта, но като нямат живец в поведението, нещата не се получават. В тази връзка някак си не се връзват комсомолските призиви от типа дайте път на младите български специалисти. Не е хубаво да се слагат всички под един знаменател, защото Пирин със сигурност имат списък с неангажирани наши специалисти, но ходът с треньор психолог и силна личност беше отличен.

В Пирин има всички предпоставки за нещо повече от събуждане. Отборът на Шенсой е длъжен оттук насетне да използва не просто добрата серия, но и да събуди и тази част от феновете, които са се колебали дали да остават пред телевизора, или да отидат на стадиона. Е, вече е вън от съмнение, че истинският купон е на трибуните, защото там на терена видимо е интересно.
А Пирин си има всичко останало. Като започнем от стабилно финансиране, което е разумно бюджетирано, без никакви изхвърляния относно заплащане на футболисти и луксозни харчове, и минем задължително към инвестиции в школата. Същата тази школа, която и в дъжд, и в слънце, и в криза, и с пари продължава да си бачка. Идеята е ясна, талантите от тази част на България да минават през Пирин, а на по-късен етап и да се върнат там. Именно такава е настоящата формула на съблекалнята на тима. От отбора, който онзи ден направи на пух и прах Черно море, всички с изключение на Маркиньос са направили първите си си стъпки във футбола в региона на Благоевград. Не че в съвременния футбол това е приоритет, но когато говорим за по-скромни проекти, е добре да има идентичност.

Преди два месеца цяла футболна България бе поставила Пирин с крак и половина в състава на Б група, но ето че един човек успя да разтърси и събуди отбора и за нула време да ги върне в играта. Резултатите са нещо относително, хубаво е, когато ги има, но по-хубавото е, когато трибуните започнат да се пълнят и хората се кефят на футбола.