Треньорът на Левски Станимир Стоилов постигна много през 2006 г. И с право можем да кажем, че това бе неговата година. Въпреки младостта си, Мъри показа завидна зрялост и европейско мислене и изпревари останалите си колеги в елита. През пролетта 39-годишният наставник класира отбора на 1/4-финалите в турнира за купата на УЕФА, ликува с титлата, за да се стигне до кулминацията - влизането в групите на Шампионската лига. Така той се превърна в първия български специалист, намерил място в най-комерсиалния футболен турнир.

Колкото и отчайващо да е представянето на Левски сред най-добрите 32 тима на Стария континент, Мъри заслужава адмирации за успеха. Той знаеше, че тръгва да гони дивото срещу грандовете Челси, Барса и Вердер, но въпреки всичко не склони глава пред нито един от тях. Логично бе Левски да не вземе нищо от значително по-класните съперници предвид факта, че на Стоилов не му бяха осигурени нужните попълнения. В Лигата си пролича, че Мъри бе възложил за цел на момчетата си да разиграват трайно топката и в нито един момент от срещите да не се прибират в глуха защита. Това не донесе добри резултати, но като че ли се хареса на "синята" България, която остана доволна от факта, че Левски игра като равен с равен поне в някои моменти от двубоите срещу класните европейски състави.

През 2006 г. Стоилов успя да счупи не един рекорд. През май, когато Левски ликуваше за 24-и път с титлата на България, Мъри се превърна в най-младия "син" треньор - шампион след Втората световна война. Наставникът на Левски на 39 години изравни постижението на унгареца Режьо Шомлай, който през сезон 1948/49 спечели първенството на България със "сините" на същата възраст.

Само трима треньори от елита изкараха цялата 2006 г. начело на един и същи отбор. Непоклатимото трио сформираха Станимир Стоилов (Левски), Стефан Грозданов (Локо Сф) и Люпко Петрович (Литекс). Те, освен че водят тимовете си още от преди началото на годината, продължават да ги оглавяват и до ден днешен. За сравнение само ще припомним, че през календарната 2005 г. бяха четирима наставниците в "А" група, които изкараха без смяна. Тогава освен Мъри и Грозданов още Илиян Илиев (Черно море) и Йордан Самоковлийски (Пирин, Бл) бяха на кормилото на тимовете си през всичките 12 месеца.

Най-тежка бе задачата на Стефан Грозданов, който в края на 2004 г. успя да "изтика" затъналия на дъното в елита Локо (Сф). А през 2006-а с нисък бюджет и с ограничен ресурс върна тима в евротурнирите, където само малко не достигна до краен успех над холандския гранд Фейенорд. Локо (Сф) върви добре и в настоящото първенство и по всяка вероятност пак ще участва в клубните турнири догодина.

Няма да пропуснем и ЦСКА. Там след смяната на Йешич на отговорния пост застана Пламен Марков. Оценките за него са най-противоречиви. На пръв поглед резултатите на севлиевския специалист не са отчайващи, а напротив - спечели купата на България, после взе Суперкупата след успех над Левски. Изостана в класирането през есента, но все пак авансът на "сините" е само две точки и предстои пролетен реванш за Марков и момчетата му. Но въпреки това Пламен е обвиняван, че не излезе победител в три от най-ключовите мачове на ЦСКА. Срещу Левски (0:1) и Локо Сф (1:1) в "А" група и с Бешикташ за купата на УЕФА (0:2 и 2:2). Турският тим се оказа преодолимо препятствие, но неадекватното водене на реванша от страна на треньора провали тима.