"Пръскай, пръскай".  Това е паролата, изговаряна край тъчлинията на който и да е мач на Академик(Свищов) между 1974 и 1978 година. Главни действащи лица са лекарят на отбора и един играч, който носи или номер 8, или номер 10 на гърба. Става въпрос за Валентин Пенчев Михов. Тук даваме думата на Вальо.

"Имаше един период, в който в продължение на две години спечелих осемнайсет дузпи. Някои от тях бяха истински, други не. Но знаех как да предизвикам противниковите бранители. Набирах скорост и влизах устремно директно към вратата или по фланговете, като наближавах бялата линия. И защитниците, като видеха, че съм с топката на границата на големия пеналт, инстинктивно посягаха.

Аз падах вътре в наказателното поле, все едно най-грубият защитник на света ме е изритал. И тогава даваха дузпа. Изнасяха ме край тъчлинията и лекарят ни учуден питаше: „Какво да ти замразявам, като нищо ти няма, а аз му виках тогава: „Пръскай, пръскай някъде, където и да е. Така ми излезе прозвището Вальо Дузпата".

Сега разбирате за кого по точно става въпрос. Днес президентът на Професионалната футболна лига Валентин Михов навършва 55 години. Да си жив и здрав Вальо и още дълги години да излъчваш радост от футбола!

В днешния очерк ще разкажем за едно момче, което тръгва от школата на ЦСКА, минава през студентския тим от Свищов и стига до великия си връх "Парк де Пренс".

В юношеския отбор на ЦСКА Вальо играе с такива техничари, които, ако са връстници на днешните наши футболисти, ще им развинтят тотално главите от финтове. Вальо е в един набор с Краси Горанов, Йордан Христов-Маймуната, Веско Бояджиев, Никола и Николай Зафирови и железния бранител Юри Николов. За известно време с тях играе и Чавдар Цветков - да, същото легендарно крило на Славия и националния отбор.

Но да се върнем пак към отбора на Академик (Свищов). По онова време много футболисти искат да завършат висше икономическо образование в местния реномиран университет и затова тимът е много качествен. Дори на грандовете ЦСКА и Левски се е случвало да преклонят глава пред "студентите" от Свищов. Стадионът по онова време е пълен и идват хора не само от града, а от целия регион, за да гледат спектакли.

Когато обаче се говори за Вальо Михов, няма как да не му дадем думата за неговия футболен "Монблан" - а именно "Парк де Пренс". Тогава той празнува историческия успех с 2:1 над Франция, който ни класира за световното за сметка на домакините, като президент на БФС. Много пъти е разказвано от кой ли не присъствал на тази футболна драма за "петлите" и върховно щастие за "лъвовете". И все пак в разказа на Вальо има неща, които са убегнали на други участници и свидетели на този мач. Да започваме.

„Преди мача с Франция наехме една база в Германия. Когато трябваше да пътуваме за Франция се сблъскахме с първия проблем. Тогава имаше визов режим и на всичко отгоре всяка една виза трябваше да я правим по-отделно. Така се получи, че специално за Любо и Емо бързо спретнахме немските, но за френските визи трябваше да се чака десет дни.

Това означаваше Пенев и Костадинов да изпуснат мача. А се видя после, че точно Любо подаде головия пас на Емо за неговия втори митичен гол във вратата на Бернар Лама. Чудехме се какво да правим. Сетихме се веднага, че Боби Михайлов и Гошо Георгиев играят в Мюлуз, който е близо до границите с Германия и Швейцария.

Гецата прекара с колата Любо и Емо през един път, който не бе проверяван толкова щателно от митничарите. Двамата вече бяха във Франция и мислехме, че всичко е преминало. Трябваше да пътуваме с вътрешна френска линия до Париж. Там паспорти не се показват. Но този полет се отложи и трябваше да взимаме международен. Тогава се намеси изпълнителния директор на БФС Христо Йосифов и така Любо и Емо пак минаха метър. Французите навсякъде ни гледаха снизходително.

На представителния обяд в деня преди мача стана една много приятна изцепка. В един момент, по време на тостовете, тогавашния президент на френската футболна федерация Жан Фурне-Фаяр ни попита: "Вие откъде имате толкова пари, че да си позволите да отседнете в реномиран хотел, какъвто е "Трианон Палас" във Версай?". Тогава Ицо Йосифов му отговори: "Ами не само имаме пари за хотела, а, ако искате, може да ви уредим да ни гледате в Щатите, докато ние играем там на световно първенство".

С тази реплика Ицо така го закова, че на Фаяр ченето му увисна, а на мен ми се поиска в този момент да сляза под масата. Истината е, че френската туроператорска фирма, която ни уреди хотела във Версай, в същия момент бе на нож с френската футболна федерация и, за да им отмъсти, ни предложи три пъти по-ниски цени. Но това, разбира се, френските футболни ръководители не го знаеха. С всеки изминал момент самочувствието ни нарастваше.

Даже когато оберкелнерът на ресторанта в хотела ми подаде ръка за довиждане, аз не му подадох моята и му обясних, че ще се върнем да празнуваме, защото ще победим. Помолих го на всичко отгоре да зареди масите с шампанско. По време на самия мач вече бях станал и си разменяхме обичайните протоколни любезности с френския футболен президент, когато Емо вкара втория гол.

В този момент не знаех как и къде започнах да ходя. Като последен хулиган запрескачах седалките и слязох напряко, по най-бързия начин, на терена. Помня само, че от последната пейка се озовах върху купчината с радващите се наши футболисти и оттам се пренесохме в съблекалнята и после на рейса обратно за хотела.

Там ни чакаше суперзвездата Ромарио, който бе съотборник на Стоичков в Барселона и бе поканен от Христо да гледа мача. Бразилецът бе в Париж, защото си бе направил операция на окото. Първо се прегърнхаме с него и си направиме съвместна снимка тримата - Стоичков, Ромарио и аз. А, като влязох в хотела, ахнах. Масите бяха с колосани покривки и върху тях се кипреха бутилки от най-хубавото френско шампанско-  "Дом Периньон". Келнерите бяха изправени и на шпалир ни ръкопляскаха съвсем искрено. Беше незабравим момент...".

Вальо разказва на един дъх тази невероятна парижка сага. Тя винаги ще звучи като романтична приказка...

Екипът на Topsport.bg честити на рожденика и му пожелава много успехи!