Залезът на Батман и Спусъка

Левски се завърна на победния път в шампионата, след като не допусна нова грешка и очаквано надви Локомотив (София) с 2:0. Стъпката встрани на Лудогорец срещу ЦСКА направи така, че "сините" да се доберат "само" на 10 точки от върха. След есенните издънки е в сферата на добрите коледно-новогодишни пожелания да наречем столичани претендент за титлата, но въпреки това плахите надежди остават.

Състоянието на защитник на Левски става ясно днес

Получи контузия срещу Локомотив (София)

Реалността обаче е далеч по-грозна. Спартак (Варна) и Арда дебнат зад ъгъла и няма да имат никаква жал в стремежа си да изхвърлят левскарите дори от Топ 4. А с оглед на играта им, това е напълно възможно.

Най-вече бих желал да акцентирам върху проблемите в офанзивен план и случващото се с двамата централни нападатели - Александър Колев и Мустафа Сангаре. В следващите редове ще разгледаме как една голова "суша" може да доведе до крах на цялата "синя" реколта и защо е необходима спешна промяна във визията на тима в атакуващ аспект.

Източник: startphoto.bg

Започваме с голямата скоба, чисто статистически, ако погледнете нападател с показатели 15 мача/ 5 гола, ще си кажете компромисно - ОК, този става. Лафът със статистиката и полата на жената, където виждаш само част от цялата картина, обаче е валиден и за гореспоменатото дуо. Попадения има, но горчивият вкус в устата остава, защо ли?

Колев и Сангаре се превърнаха в хит само за няколко общи мача със "синята" фланелка. Здрави, повратливи и кипящи от енергия да влязат в битка със съперниковата отбрана. Бяха истинска енигма в първите двубои, когато реализираха и голяма част от своите попадения.

Ефектът на левскарската "отвара" за победи обаче имаше краткосрочен период. Борба за първа топка, здраво блъскане и отваряне на позиция за колегата в атака, с тези три компонента бихме могли да опишем партньорството между двамата централни нападатели. И когато "номерата" им бяха научени от защитата на първия до последния във временното подреждане, вече нямаше спасение за Батман и Спусъка.

Към днешна дата Колев и Сангаре си пречат ужасно много. Взимат си въздуха един на друг, така да кажем. А не може да им се отрече, че се опитват. Наказателното поле обаче е прекалено тясно за двама мъжаги като тях. За да може единият да играе с гръб към вратата, другият бяга на фланга. И изведнъж централен нападател в наказателното поле - НЯМА. Парадоксално, но факт. Вместо да бъде страшилище с двама тарани, Левски е като прочетена книга за опонентите си. Стрелците на тима се опитват да бъдат като №10, но не и да имат изконната си роля в наказателното поле, просто защото са натоварени психически с това да не се пречкат един на друг.

Станислав Генчев иска футболист на ФК ЦСКА 1948, юноша е на ЦСКА

Левски се насочва към Емил Ценов

Двамата имат общо 10 шампионатни гола за Левски от общо 29 реализирани. По-малко от 45% от сумарния "син" дял, при положение, че играеш с двама в атака...Прекалено малко. Ако се заровим по-надълбоко, всички те носят общо...6 точки на столичния гранд. Ако не бяха двата гола на Мустафа, хората на Генчев нямаше да надвият с 4:2 ФК ЦСКА 1948. Ако не беше попадението от дузпа на Колев, Левски нямаше да пречупи Арда. Всичко останало е замаскирано при разгромни победи на гранда, където дори и без тяхна помощ отборът щеше да си вземе своето. Това "крещи" колко неефективно и каква загуба на игрови ресурс е да играеш с двама еднотипни нападатели в съвременния футбол.

Източник: startphoto.bg

Звучи малко неразумно, но концепцията на игра, която предлага Левски, прилича доста на тази, практикувана от Интер. И Генчев я копираше 1 към 1 в Крумовград и после за кратко на "Герена". Схемата "Лаутаро-Тюрам", или лек + тежък нападател, даваше необходимия ефект, скорост и непредвидимост. Подлъга се обаче "синият" треньор по броженията за тандем между Колев и Сангаре и всичко отработено отиде в кофата. Лично аз не помня, ако не е извънреден случай, Симоне Индзаги да залага от първата минута на Меди Тареми и Тюрам, например.

Нещата за Колев и Сангаре станаха още по-напрегнати, когато ножът опря до кокала и ги подгони жаждата за попадения. Стремежът им да се сложи край на сушата "ражда" пропуск след пропуск и отнема от увереността им. Стига се и до негодувание сред феновете. И така сякаш двамата стават жертва на обстоятелствата и грешни треньорски решения...

На цялата тази моментна агония трябва да се сложи край, ако "сините" наистина искат да мислят за нещо по-значимо за първенство или Купа.

Обръщаме поглед към един Ахмед Ахмедов, който има 13 гола при 22 вкарани от Спартак (Варна). И точно Мечо би трябвало да бъде пътеводната светлина за героите на този материал, или по-скоро "подсказка" към Генчев. Нападател, който има еднотипни качества с Колев и Сангаре. Той обаче знае, че цялата отговорност спрямо офанзивата на "соколите" лежи на неговите плещи. Истински №9, консуматор, чакащ да завършва атаките и разчитащ на креативните действия на халфовата линия, и нищо повече. Точно от това имат нужда Колев или Сангаре. Позволи ли се на един от тях да бъде в естествения си хабитат, подпомаган от някой креативен негов съотборник, то тогава нещата могат и да се получат. Ако ли не, другият влиза като смяна и опитва даде своя дан за положителен развой на събитията. Толкова.

Източник: startphoto.bg

Не всичко е приключило за Левски през този сезон и шанс за корекции има. Фините настройки биха могли да имат фундаментално значение, стига да се направят навреме. С интерес ще наблюдаваме следващите треньорски решения на Генчев, които могат да тласнат офанзивната игра на "сините" към различна посока. Дано специалистът избере правилната такава, защото грешната ще му коства много.

Левски е изковал 1/3 от головете си през сезона от статични положения

И победата срещу Локо (Сф) дойде така