Левски се завърна на победния път в шампионата, след като не допусна нова грешка и очаквано надви Локомотив (София) с 2:0. Стъпката встрани на Лудогорец срещу ЦСКА направи така, че "сините" да се доберат "само" на 10 точки от върха. След есенните издънки е в сферата на добрите коледно-новогодишни пожелания да наречем столичани претендент за титлата, но въпреки това плахите надежди остават.
Реалността обаче е далеч по-грозна. Спартак (Варна) и Арда дебнат зад ъгъла и няма да имат никаква жал в стремежа си да изхвърлят левскарите дори от Топ 4. А с оглед на играта им, това е напълно възможно.
Най-вече бих желал да акцентирам върху проблемите в офанзивен план и случващото се с двамата централни нападатели - Александър Колев и Мустафа Сангаре. В следващите редове ще разгледаме как една голова "суша" може да доведе до крах на цялата "синя" реколта и защо е необходима спешна промяна във визията на тима в атакуващ аспект.
Източник: startphoto.bg
Започваме с голямата скоба, чисто статистически, ако погледнете нападател с показатели 15 мача/ 5 гола, ще си кажете компромисно - ОК, този става. Лафът със статистиката и полата на жената, където виждаш само част от цялата картина, обаче е валиден и за гореспоменатото дуо. Попадения има, но горчивият вкус в устата остава, защо ли?
Колев и Сангаре се превърнаха в хит само за няколко общи мача със "синята" фланелка. Здрави, повратливи и кипящи от енергия да влязат в битка със съперниковата отбрана. Бяха истинска енигма в първите двубои, когато реализираха и голяма част от своите попадения.
Ефектът на левскарската "отвара" за победи обаче имаше краткосрочен период. Борба за първа топка, здраво блъскане и отваряне на позиция за колегата в атака, с тези три компонента бихме могли да опишем партньорството между двамата централни нападатели. И когато "номерата" им бяха научени от защитата на първия до последния във временното подреждане, вече нямаше спасение за Батман и Спусъка.
Към днешна дата Колев и Сангаре си пречат ужасно много. Взимат си въздуха един на друг, така да кажем. А не може да им се отрече, че се опитват. Наказателното поле обаче е прекалено тясно за двама мъжаги като тях. За да може единият да играе с гръб към вратата, другият бяга на фланга. И изведнъж централен нападател в наказателното поле - НЯМА. Парадоксално, но факт. Вместо да бъде страшилище с двама тарани, Левски е като прочетена книга за опонентите си. Стрелците на тима се опитват да бъдат като №10, но не и да имат изконната си роля в наказателното поле, просто защото са натоварени психически с това да не се пречкат един на друг.
Двамата имат общо 10 шампионатни гола за Левски от общо 29 реализирани. По-малко от 45% от сумарния "син" дял, при положение, че играеш с двама в атака...Прекалено малко. Ако се заровим по-надълбоко, всички те носят общо...6 точки на столичния гранд. Ако не бяха двата гола на Мустафа, хората на Генчев нямаше да надвият с 4:2 ФК ЦСКА 1948. Ако не беше попадението от дузпа на Колев, Левски нямаше да пречупи Арда. Всичко останало е замаскирано при разгромни победи на гранда, където дори и без тяхна помощ отборът щеше да си вземе своето. Това "крещи" колко неефективно и каква загуба на игрови ресурс е да играеш с двама еднотипни нападатели в съвременния футбол.
Източник: startphoto.bg
Звучи малко неразумно, но концепцията на игра, която предлага Левски, прилича доста на тази, практикувана от Интер. И Генчев я копираше 1 към 1 в Крумовград и после за кратко на "Герена". Схемата "Лаутаро-Тюрам", или лек + тежък нападател, даваше необходимия ефект, скорост и непредвидимост. Подлъга се обаче "синият" треньор по броженията за тандем между Колев и Сангаре и всичко отработено отиде в кофата. Лично аз не помня, ако не е извънреден случай, Симоне Индзаги да залага от първата минута на Меди Тареми и Тюрам, например.
Нещата за Колев и Сангаре станаха още по-напрегнати, когато ножът опря до кокала и ги подгони жаждата за попадения. Стремежът им да се сложи край на сушата "ражда" пропуск след пропуск и отнема от увереността им. Стига се и до негодувание сред феновете. И така сякаш двамата стават жертва на обстоятелствата и грешни треньорски решения...
На цялата тази моментна агония трябва да се сложи край, ако "сините" наистина искат да мислят за нещо по-значимо за първенство или Купа.
Обръщаме поглед към един Ахмед Ахмедов, който има 13 гола при 22 вкарани от Спартак (Варна). И точно Мечо би трябвало да бъде пътеводната светлина за героите на този материал, или по-скоро "подсказка" към Генчев. Нападател, който има еднотипни качества с Колев и Сангаре. Той обаче знае, че цялата отговорност спрямо офанзивата на "соколите" лежи на неговите плещи. Истински №9, консуматор, чакащ да завършва атаките и разчитащ на креативните действия на халфовата линия, и нищо повече. Точно от това имат нужда Колев или Сангаре. Позволи ли се на един от тях да бъде в естествения си хабитат, подпомаган от някой креативен негов съотборник, то тогава нещата могат и да се получат. Ако ли не, другият влиза като смяна и опитва даде своя дан за положителен развой на събитията. Толкова.
Източник: startphoto.bg
Не всичко е приключило за Левски през този сезон и шанс за корекции има. Фините настройки биха могли да имат фундаментално значение, стига да се направят навреме. С интерес ще наблюдаваме следващите треньорски решения на Генчев, които могат да тласнат офанзивната игра на "сините" към различна посока. Дано специалистът избере правилната такава, защото грешната ще му коства много.
gychopopov
на 26.11.2024 в 16:15:47 #7A. ПРЕДСТВЯНЕ НА КАНДИДАТА 4. ЦСКА-София е футболен клуб, състезавал се преди това под името „Литекс Ловеч”, заявил кандидатура по същество да бъде лицензиран и да участва в ЛЕ.
Tong
на 26.11.2024 в 16:11:18 #6може бе, ама него ли да гледам или балерините ========== джърман, точно!
german
на 26.11.2024 в 16:00:11 #5тонг, може бе, ама него ли да гледам или балерините
Tong
на 26.11.2024 в 15:36:04 #4Джърмане, 1997 г. беше там барабар с цЕлото вариете със сигурност, за другите години не мога да ти кажа. В смисъл, че беше в Албена, пък дали се е появявал на сцената...
german
на 26.11.2024 в 15:21:40 #3лесно му е на гъмов да се изхвърля - трябвало е да влезе в казармата след 1992, когато беше пълен хаос и военните не знаеха кой къде е ама, ако беше преди 1989, отърване нямаше, ако се отклониш незаконно от военна служба, те чакаше военен съд и затвор, и като си излежиш присъдата - пак казарма, ама трудовак м/у другото, от 1987 до 2004 с прекъсване работех на Албена и бях чест посетител на вариетето е Добруджа, щото можех да си го позволя ама нещо него помня този, еле пък да е бъркал под полите на 40 балерини
14_neron_88
на 26.11.2024 в 14:02:51 #2Разговор между Тити и Станимир Гъмов Тити: - Ти в казарма ходил ли си? Гъмов: - Не, крих се. Даваха ме вече по телевизията, но аз се криех. Не можех да си позволя и този лукс да отида в казарма. Не ме е било страх от нея, а от това, че си губя времето там Имаше период, в който работехме в Албена - всяка вечер във вариетето, балет, мацки, а през деня - море, плаж, пак казвам, мацки. И в следващия момент някакъв *** ми казва “Ама ти не си ходил в казарма ли!? Какъв мъж си!”. И аз му казах: “Слушай сега! Докато ти си спал в едно спално с 40 други потни мъже, копал си окопи безцелно, обръснал си си брадата за последен път и си обръснал брадата от портрета на Христо Ботев, аз в същото това време спях с 40 балерини и копаех и си правех замъчета на плажа. Айде сега ми кажи кой е по-големият мъж!”. До 30-ата си годишнина трябваше да се крия, че да не ида в казармата. .................
ChernotoVlechugo
на 26.11.2024 в 13:38:48 #1Тези ботуши са мъртвородени и ако не бяха при паразитите в Подуяне отдавна щяха да са в миниманса