Назначението на Кириякос Георгиу начело на Спартак (Варна) изненада някои футболни хора. Не всички са запознати с пътя, който той е преминал, за да стигне до този пост на младата си възраст. За това кой е треньорът Кириякос Георгиу, какъв стил на игра изповядва и защо му бе попречено да води варненския тим разговаряме със самия него. 

Г-н Георгиу, разкажете ни за Вашата кариера преди Спартак. Как се влюбихте във футбола, какъв опит придобихте с времето, как се развихте?

- Моята кариера започна благодарение на един човек, Валерий Дамянов. Бях при него на стаж в школата на Локомотив (София) през 2008 г. Година по-късно той пое втородивизиония ОФК Несебър във Втора лига и ме покани да му бъда помощник. През периода 2010-2012 г. продължих с него в Спортист (Своге), отново във Втора лига, където постигнахме две втори места в крайното класиране и получихме възможността да играем три пъти бараж за влизане в Първа лига.

През 2013 година, въпреки че бях само на 25 г, станах старши треньор в отбор от Трета лига - Витоша (Долна Диканя), който успях да спася от изпадане. Клубът след това даде лиценза си на Миньор (Перник). След това продължих по окръжните групи като старши треньор. През 2015 г. Валерий Дамянов отново ме покани да му бъда първи помощник в отбора на Оборище (Панагюрище). Постигнахме първо място и единствено засега влизане на отбора в професионалния футбол.

Заедно продължихме в Локомотив (София) през същата година, но, ако си спомняте, тогава отборът фалира. През 2016-а получих покана от Митко Джоров за работа в школата на Локомотив (Пловдив). Там останах 3 години, когато Бруно Акрапович ме покани да вляза в щаба му през декември 2018 г. Спечелихме 2 купи, една от тях срещу вечния съперник - Ботев (Пловдив), една суперкупа, играхме европейски мачове и бяхме много близо до това да отстраним отбора на Жозе Моуриньо - Тотнъм.

През лятото на 2019-а отидох в Спартак (Варна) като помощник-треньор в един тежък момент за отбора. Работих с добри специалисти като Диян Божилов и Неделчо Матушев. После станах старши треньор във Втора лига - точно когато се появи коронавирусът. През целия период докато бях в Спартак Варна във Втора лига, работех и за Локомотив (Пловдив) като анализатор по настояване на Бруно Акрапович.

След като приключи предстоят ми във Варна, г-н Акрапович отново ме върна на работа в Локомотив. Последва обаче неговото напускане в посока ЦСКА и пътищата ни се разделиха. От януари 2021 до юли 2023-та бях старши треньор на Оборище (Панагюрище) в Трета лига, където постигнахме редица рекорди - 10 поредни победи, 18 месеца без загуба на "Орчо Войвода", организирахме 5 социални инициативи в помощ на деца в нужда, както и 3 предни класирания. Продължих с кратък предстой в Родопа (Смолян), Академик (Свищов) и Спартак (Варна) на различни позиции.

Как се стигна до назначението Ви в Спартак (Варна) - първи отбор от Първа лига за Вас като старши треньор?

- Историята ми в Спартак (Варна) е доста дълга. Бях поканен през декември 2023-та да бъда треньор на втория отбор и директор на школата. Това така и не се случи поради странични фактори, недоволството на някои хора. Продължих обаче да работя за ръководството с различни задачи. През август получих покана от Академик (Свищов), през това време Александър Томаш напусна в посока ЦСКА и ръководството искаше аз да заема неговото място. На три пъти отказах, защото смятах, че не е точният момент за мен. В крайна сметка, след лична покана от г-н Николов, неговите аргументи бяха убедителни и аз нямах друг избор, освен да приема предложението. Асен Миланов и Александър Томаш също имат "вина" това да се случи.

Как щеше да изглежда Вашият Спартак? Какъв футбол щеше да практикува?

- Смея да твърдя, че имам малка заслуга за това Спартак да изглежда по този начин. Генерално всичко бе оформено и направено от Александър Томаш. Но имам заслуга в селекцията и в системата на игра. Моят Спартак щеше да изглежда много малко по-различен, но това така и нямаше да се случи никога, защото някои хора нямаше да позволят аз да водя отбора, както и направиха.

Останахте ли близо до футбола след раздялата със Спартак и възнамерявате ли да опитате да се докажете на най-високо ниво в българския футбол?

- Разбира се. Аз съм посветил живота си на футбола. Не е тайна, че не съм бил футболист. Аз дойдох в България на 17 г. сам, научих езика, завърших две висши образования в НСА, получих лиценз Б и А от БФС, инвестирах в методики, обучения, семинари, програми, модерни апаратури. Няма как нещо дребно да ме спре. Може да ме забави но не и да ме откаже.

Все пак в популярната фраза се казва, че трябва да се изправим 8 пъти, аз имам доста да науча до тази бройка. Продължавам да се уча, записал съм се на курсове в Барселона, посещавам семинари, гледам мачове, анализирам и продължавам да инвестирам в моето обучение. Не се притеснявам да започна от нулата. Аз започнах от минус и постигнах немалко! Пак и пак ще пробвам и ще продължавам да давам всичко от себе си, докато се получи!

Вземете едно дете на 17, което не е играло футбол, кажете му: "Намери път и стани треньор в чужбина". Сами разбирате, че не е никак лесно, пътят е трънлив, чужд и много по-дълъг. А аз го постигнах.

Какво се случи в деня, в който Ви бе попречено да проведете тренировка със "соколите"?

- В момента се води досъдебно производство и нямам право да коментирам. Всичко е в ръцете на правосъдието, в което вярвам, и съм сигурен че хората, участвали в това, ще бъдат наказани според българското законодателство.

Защо се случи това?

- Аз не бях добре дошъл за някои хора в Спартак още в първия си престой. Същите хора от самото ми назначаване направиха организация аз да не продължа в Спартак и сега. Постигнаха го с отлична организация и предварително планувани действия.

Кои отбори следите или подкрепяте, кои треньори Ви вдъхновяват?

- Откакто започнах с моята треньорската кариера, фенското в мен остана само в детските години. Тогава бях фен на Олимпиакос. Не съм фен на някой водещ отбор или на някой голям треньор. Имам си моя методика и игрови стил, които изградих през 2017 г., базирани върху 3-5-2 и неговите ротации пресата, сведена до 1 на 1, играта с едно докосване, вертикалната динамика и обръщането на фронта на атаката. Не симпатизирам на постоянната смяна на стила според променящите се тенденции. Имам предвид, че се разграничавам от копирането стила на игра на някой известен треньор/отбор, понеже сега е успешно/модерно в дадено първенство или турнир, и като се появи нещо друго по-различно, пак да се променя всичко. Предпочитам да адаптирам и усъвършенствам моята методика и стил на игра върху променящите се тенденции.

И все пак, много хора са повлияли върху моите разбирания. На първо място Валерий Дамянов, без когото нямаше да бъда треньор. Бруно Акрапович, без когото нямаше да съм бил част от славния период на Локомотив (Пловдив), Неделчо Матушев, Митко Джоров, Иван Маринов - Маслара, Александър Томаш, Явор Вълчинов, както и моите преподаватели в НСА - Архангел Гигов и Михаил Мадански. От всички тези хора съм черпил вода от извора и съм споделял опит, за което съм им благодарен.