Треньорът Илиан Илиев се раздели вчера със старозагорската публика. От днес младият специалист вече няма да е начело на Берое и ще се концентрира върху работата си в Левски. На раздяла Илиан даде интервю пред "Стандарт":

- Защо се отказахте да тренирате Берое до края на шампионата, както обещахте?

- Това не е инцидентно хрумване, мислихме го доста отдавна с ръководството на клуба. И след като Берое си осигури оставането в групата, решихме, че това е най-добрият вариант. Основното според мен е Иво (б.а. новият селекционер Ивко Ганчев) да свикне с новата си роля, да придобие още малко рутина и самочувствие. През тези четири и половина години винаги сме били заедно, какво по-добро от това и последните три мача да продължим, само че с разменени роли.

- Тази рокада случайно ли стана преди срещата на Берое с новия ви отбор - Левски?
- Със сигурност не е случайно. Всички знаем нашенските нрави и манталитет, направихме го и за да избегнем многото спекулации, независимо какъв ще бъде резултатът. Но много по-лошо и по-нечестно щеше да бъде, ако бях седнал сред публиката само за мача с "Левски".

- Кой беше най-трудният период в Берое?
- Когато изпаднахме, по-точно изхвърлиха Берое от "А" група. Мнозина се съмняваха, че аз ще продължа да водя отбора и в "Б" и ще го върна при майсторите, както обещах, но аз го направих.

- Известно е, че на два пъти хвърлят бялата кърпа заради двама фамозни президенти на Берое?
- Забравил съм ги. Ако сме имали разминавания с някои президенти на клуба, то е било заради отбора, в името на отбора. Вероятно те са мислели, че правят добро, аз не съм бил сигурен и оттам идваха проблемите.

- Кое ви задържа толкова време под Аязмото?
- Помня при второто ми завръщане през февруари 2008 г. ме извика Митко Динев, той тогава движеше нещата в клуба от името на старозагорския бизнес. "Не искаме много от теб, а да спасиш отбора и да го вдигнеш на крака", ми каза той. Ако съм удовлетворен от нещо, то е, че изпълних заръката на Митко и на старозагорските предприемачи. Сега Берое е стабилен отбор, който може да победи всеки, включително и грандовете.

- Спечелването на Купата на България ли е звездният ви миг в старозагорския тим?

- Еуфорията в цяла Стара Загора преди финала, атмосферата на самия мач в Ловеч, среднощното посрещане на площада пред общината, където половината град ни чакаше, наистина няма как да се забравят.

- Старозагорските фенове ви боготворяха, но след като стана ясно, че отивате в Левски, не скриха разочарованието си. Какво ще им кажете на прощаване, за да се разделите като приятели?

- Те са наясно, че във футбола, както в живота има и срещи, и разлъки. Мога да ги уверя, че през тия четири години и половина аз дадох максимума от себе си, за да направим един силен тим. Вярвам, че тези, които са фенове на "Берое", а не на мен, ще разберат решението.

- Каква реакция очаквате от тях следващия сезон, като гостува Левски?

- Това зависи само от феновете, но в Стара Загора публиката е по-различна. Показа го неотдавна и на мача с Литекс, когато аплодира Ицо Стоичков, въпреки че води противниковия отбор.

- Много асистенти са излизали бързо от сянката на своите учители. Какво мислите за бъдещето на Ивко Ганчев?

- Иво е от школата на Берое, от шампионския тим, от легендите на отбора и момчетата го ценят и уважават. Това е много важно и мисля, че той ще успее и ще се наложи като селекционер. За кратко време аз, той, останалите в треньорския щаб - Николай Георгиев, Стойчо Драгов, Николай Демирев, изградихме задружен екип, станахме и семейни приятели и това също бе в основата на добрите ни резултати.

- След няколко седмици ще се върнете в любимия отбор, макар и в нова роля. Какво пазите от оня Левски като играч?

- Няма как да забравя трите шампионски титли и двете национални купи, които спечелихме. Може да сме имали и качества като футболисти, но мисля, че бяхме невероятен колектив. Силата ни беше точно в колектива, в отборния дух.

- С кого бяхте най-близък извън съблекалнята?

- Повечето момчета в отбора тогава бяхме дошли от провинцията и бяхме постоянно заедно - и на терена, и извън него. С Мъри Стоилов, Георги Иванов - Геша, Георги Тодоров - Кайзера, Даниел Боримиров, Цанко Цветанов, Златко Янков, Емил Кременлиев - бяхме много добри приятели и си останахме такива.

- Кой разведряваше най-много атмосферата?

- Ние всички носехме на майтап, както се казва, шегувахме се помежду си, правехме си понякога и детински номера. Но никога не е имало обтегнати отношения в съблекалнята и на терена. Някои може да не повярват, но един Николай Тодоров - Кайзера, който изглежда сериозен, затворен, например беше с много тънко чувство за хумор.

- Кои са паметните ви попадения с Левски?

- Аз не съм от големите голаджии, които имат по 200 и няма как да ги помнят. Не съм забравил например първия си гол срещу ЦСКА със "синия" екип, когото ги бихме с 2:1. Взех топката от центъра, преминах през няколко играчи и отбелязах. Имам и един със задна ножица, пак срещу армейците, който пък феновете много често ми припомнят.

- Каква е равносметката ви във вечното дерби като играч?
- Имам само един равен мач с ЦСКА като играч на Левски, останалото са победи. Отбелязал съм и няколко гола. Надявам се да продължа традицията и като треньор.

- Кои са треньорите, от които си взел най-много като играч, а и по-сетне като наставник?

- В Левски може би най-много научих от Георги Василев. На практика Генерала подготви доста от нас да играят успешно в чужбина. Васил Методиев и Динко Дерменджиев също имаха свой собствен почерк. В Бенфика пък имах щастието да работя с един изключителен селекционер - Паоло Аутори. Невероятен специалист, печелил и междуконтиненталната купа, и голям човек, със свой подход към всеки футболист. Точно тази човещина в отношенията гради колектива, създава респект и уважение към треньора и тогава той може да си позволи да бъде много по-строг и да иска повече в спортно-техническо отношение от играчите.

- Кои са най-сериозните ви опасения и страхове като наставник на Левски?

- Ако човек тръгва за някъде, ако поема някаква работа с опасения и съмнения, по-добре да не го прави. Аз имам самочувствието да водя Левски, знам какво съм постигнал през последните години и мисля, че мога да го развия.

- Голямата ви амбиция при "сините"?
- Искам както по наше време да има здрав колектив и в съблекалнята, и на терена. Да печелим повече с красива, комбинативна игра и с усилията на всеки играч. Моето дълбоко убеждение е, че най-важни са чисто човешките отношения в тима - между самите футболисти, между треньорите и играчите, между треньорите и ръководството на клуба. Както казват някои специалисти, мачовете се печелят извън терена, още в съблекалнята.

- Досега се опитвахте от обикновени футболисти да правите звезди. В Левски обаче ще ви се налага да работите с играчи, които се имат за звезди. Каква е рецептата срещу звездоманията?

- Всеки един футболист става звезда само вътре в отбора, чрез колектива. Без съотборниците си е нищо. Дори и гениални играчи като Меси и Кристияно Роналдо зависят от колегите на терена. Хубаво е в отбора да има класни футболисти, но тяхната игра трябва да е подчинена на стила и почерка на отбора.

- Оглеждате ли се вече за свои помощници в Левски?
- Да, имам вече някои варианти, но е рано да ги обявявам.

- Досега бяхте на 300 км от семейството във Варна. Сега се отдалечавате на още 200. Как гледат на поредното предизвикателство в живота най-близките - съпругата, дъщерята, синът, родителите?

- Естествено е да се радват на признанието и израстването ми в професионалната кариера, но няма да крия, не им е приятно, че се отдалечавам още от дома. Освен това в Стара Загора ние завързахме много запознанства, оставяме много приятели. Единствената утеха, моята и на семейството ми е, че сега поне има самолет от София до Варна.