Атлетико, Реал, ЦСКА 1948: Историята на Кристиян Дяков пред ТОПСПОРТ

Кристиян Дяков е от малкото български футболисти, които могат да се похвалят с не една, а с две покани за проби не от къде да е, а от Атлетико (Мадрид). Преди 7 години, вратарят получава уникалния шанс да се докосне до европейски футбол в момент, в който това все още не е толкова разпространена практика в България. Всички медии отразяват успешния му престой, дори и кратък, при "дюшекчиите". Този пробен период отваря врати за много други клубове - стражът получава предложение от Канияс, който е филиал на Реал (Мадрид), а по онова време там играят синовете на Зинедин Зидан и Жозе Моуриньо. 

В Испания облича екипа и на Сан Себастиан де лос Рейес, където остава година и се прибира обратно в България. След това, след престои в Струмска слава, Спортист (Своге), Чепинец (Велинград) и Септември (тогава все още Конелиано), изниква оферта за гръцкия Кастория, където изиграва един много успешен сезон.

През последната година 24-годишният бе футболист на ЦСКА 1948, но с клуба се разделиха малко преди началото на новия сезон в Трета лига.

Дяката, както го наричат съотборниците му, е успешен студент в специалност "Бизнес администрация" в Международно висше училище и амбициите му за бъдещето са да е треньор на вратари, след като приключи състезателната си кариера.

Това е историята на Кристиян Дяков, разказана от самия него, специално за ТОПСПОРТ:

Здравей, Крис. Разкажи за читателите на ТОПСПОРТ кога и къде започна да се занимаваш с футбол.

- Може да се каже, че съм закърмен с футбол. Баща ми е бил футболист и първите ми стъпки още като бебе, бяха на стадион "Славия", където той е тренирал. Дядо ми, лека му пръст, ме е водел там, за да се уча да ходя. Така че не беше изненада, че точно там започна и моята футболна кариера. Това е клубът, който ме е "възпитал" - изкарах 7 години при "белите". Първоначално Жоро Станков беше решил, че иска да ме прави полеви играч, за да може да ме продаде по-лесно, но аз категорично му отказах. Никога не съм искал да играя на друг пост, освен на вратарския.

Защо точно вратар?

- Защото вратарите са различни от останалите си съотборници. Дори облеклото им е различно. Но най-вече заради това, че баща ми е бил вратар. Когато съм бил много малък майка ми често ме е водила на негови мачове, за да го гледам как пази.

Източник: topsport.bg

Кой е най-големият ти успех в Славия?

- Може би, най-големият ми успех там беше, когато станахме шампиони при юношите през 2003 година, тъй като бях награден и с приза на Мони Симеонов за "Най-добър вратар" на турнира "Бели национали". Но бяхме наистина много силен състав и често печелехме повечето от състезанията, в които участвахме.

Печелиш такъв приз и във Франция... Разкажи малко повече как се стигна до това.

- Бях на 10 годинки и в частно училище "Дрита" имаха спешна нужда от вратар. Покани ме един от техните треньори - Влади Стоянов, който преди това е работел в Славия и от там са ме препоръчали, заради което той организира контрола със Септември (набор '91), който бе и един от най-силните отбори в този момент, школата им също беше на доста високо ниво. Искаше да види какви качества имам. След проверката, щабът му остана изключително доволен от представянето ми и ме взеха с техния тим, за да участвам в Крол-Бернин, който се провеждаше в Гренобъл.

Още в ранна детска възраст излизаш в чужбина. Едва ли за родителите ти е било лесно да те пуснат толкова далеч, дори и в случая, само за участие в турнир.

- Да, определено не беше лесно, тъй като тогава все още комуникацията не беше толкова достъпна колкото е в момента. Даже има една забавна случка с майка ми малко след като пристигнах там. За да може да се свърже с мен, трябваше да звъни на мобилния телефон на треньора, за да разбере как съм, всичко наред ли е, а той буквално крещеше от другата страна на телефона, че съм спасил две дузпи... (смее се). Едва ли точно това я е интересувало. Но той беше наистина доволен и ентусиазиран, тъй като се представих на нужното ниво и успях да помогна на частното училище, като дори спечелих това, което споменахме вече - приза за "Най-добър вратар".

По-късно преминаваш и в детско-юношеската школа на ЦСКА... Може би е излишно да питам, но защо реши да смениш клубната си принадлежност?

- Още от малък винаги съм си представял, че мога да бъда един от тези футболисти, които остават верни само на един отбор през цялата си кариера. Но тук идва голямото "но". Когато получих поканата, имах огромни терзания и един човек ми каза, че когато един от двата най-големи клуба в България те поканят - ЦСКА и Левски, няма как да кажеш "не", тъй като те канят само по веднъж. Аз имах честта и редкият шанс да бъда поканен два пъти...

Успехите ти с екипа на "армейците" също не са малко...

- Да, изкарах доста успешен период в ЦСКА. През 2009 година станахме шампиони на турнира "Олимпийски надежди". 

След като вече си в отбора на "червените" до 17 години, получаваш покана не от къде да е, а от Атлетико (Мадрид)...

- Да, беше нещо наистина уникално. Получих покана лично от Рафаел Гайего, който беше старши треньор на втория тим на Атлетико. Искаше да му изпратя CV и ДВД от мои мачове, което всъщност не беше възможно, тъй като по онова време, в България нямаше практика футболните срещи на юношите да се записват. Наложи се да наемем екип, който да ми направи нужните кадри. Тогава от Славия, в лицето на Христо Бориславов-Рилата и Мартин Минев, ми оказаха пълно съдействие и записвахме на техния стадион, за което съм им много благодарен. Успяхме успешно да свършим работа и изпратих всичко нужно на Атлетико, което бе поискано от мен, след което дойде и официалната покана от клуба за проби. Разбира се, от ЦСКА по никакъв начин не възпрепятстваха заминаването ми за Испания.

Тогава все още нямах навършени 18 години и трябваше един от родителите ми да пътува с мен - в случая това беше баща ми. С майка ми винаги сме работели в екип и тя доста улесни пътуването ни дотам, както и самия престоя. Беше организирала абсолютно всичко. Още при пристигането ни отидохме в базата на Атлетико и изживяването беше несравнимо. Бях на "Висенте Калдерон" точно след спечелването на Лига Европа с всички звезди в състава на "дюшекчиите" - Давид Де Хеа, Диего Форлан... Всички тези футболисти спираха, за да се снимат с феновете, да им дадат автографи, не ги подминаваха. 

Играч на ЦСКА на проби в Атлетико (Мадрид)

Кристиян Дяков може да направи уникален трансфер

Тогава бяха поканени около 20-30 момчета от различни държави на проби, които всъщност представляваха изиграването на демонстративен мач, след който вече решават дали даден футболист да бъде наблюдаван отново. Имах честта да работя, дори за кратко, с Емилио Алварес, който бе треньор на вратарите в отбора по онова време, а сега е в Манчестър Юнайтед. Той е известен във футболните среди с прякора си "Моуриньо при вратарите". Изключителен професионалист. За никого в Ла Лига не беше тайна какви странни упражнения даваше на стражите в отбора, поне по онова време бяха "странни". Едно от най-любопитните от тях е упражнението с маски на лицето, което има за цел да възпита у играчите навик никога да не се обръщат към топката, когато ударът идва от малък ъгъл към вратата им. Наставникът използваше още ракети за тенис, ръкавици с тежести вътре, обръчи, надуваеми кукли, шейни, циркови уреди... Доста новаторски методи. 

Източник: topsport.bg

Още преди да замина, настоящият вратар на Етър - Христо Иванов много ми помогна, тъй като не знаех испански толкова добре, а той вече беше играл в Испания, и ми даде най-важните команди, които трябваше да науча, за да мога да комуникирам с останалите си съотборници на терена. Много съм му благодарен и до днес, за което.

След изиграната проверка, от щаба явно останаха доволни от това как съм се представил, защото ме оставиха и за втория мач. Въпреки това обаче, не ми отправиха предложение за нещо повече, тъй като още не бях пълнолетен и се върнах обратно в България.

Получаваш обаче покана от клуба още веднъж...

- Когато веднъж влезеш в базата данни на клуб като Атлетико (Мадрид) и очевидно си оставил добри впечатления, от този отбор продължават да се интересуват как се развива кариерата ти. Предполагам, че именно затова и отново бях поканен на проби. Най-приятното от всичко тогава беше, че треньорите, с които се запознах още първия път, не ме бяха забравили и ме посрещнаха с усмивка, дори разговаряхме. 

След като стана ясно, че няма как да подпиша с тях, все пак това не е кой да е отбор, ми предложиха да остана в Испания и да играя за друг клуб. Изкарах проби в Хетафе и Алкоркон, където ме държаха цяла седмица, но по една или друга причина, нещата не се случиха и не постигнахме споразумение. Тогава получих предложение да тренирам с отбора на Канияс, който е филиал на Реал (Мадрид) и по онова време там играеха синовете на Зинедин Зидан и Жозе Моуриньо. Разбира се, че приех без да се замисля. Един от скаутите на кралския клуб тогава каза на баща ми, че съм "феноменален". Явно бяха останали доволни от представянето ми, заради което и ми предложиха да остана при тях, но изникна по-добра оферта - пробен период в Сан Себастиан де лос Рейес, който играеше в Сегунда Б и бе по-добрият вариант за развитие на този етап, тъй като Канияс се подвизаваше една дивизия по-надолу. След пробния период, ми предложиха да остана. Играх за юношеските формации на тима, тъй като годините ми не позволяваха да бъда част от мъжкия състав, но почти изцяло провеждах тренировките си с първия отбор. Останах в този клуб една година и се върнах обратно в България.

Източник: topsport.bg

Защо се върна обратно?

- Имаше вариант да остана там, но получих предложение от един български агент, който ми каза, че има шанс да заиграя за някои от отборите в Първа лига... Че пред мен има много опции в България. Същият човек комуникираше с представителите на Сан Себастиан де лос Рейес, за да подпиша договор с първия отбор, което бе приоритетна цел пред това да остана тук. Не е ясно какво точно се случи, въпреки това, че от клуба бяха изключително доволни от мен и искаха да остана, в един момент всичко пропадна. Пропаднаха и обещаните шансове за елита.

Имаш горчив опит с българските футболни агенти. Още преди пробите в Атлетико, тогавашният ти представител отхвърля предложения от други елитни клубове...

- Да, имах сключен договор с един небеизвестен български агент, според който покана за проби от Чарлтън и немския Вакер Бургхаузен не са достатъчно добри предложения. След време дори разбрах, че момче със сходни имена като моите, всъщност е подписал с последния клуб. Имахме проблем и когато не беше ясно какво ще се случва с Елитната на ЦСКА до 17 години. Имаше вариант отборът да се разпадне и когато говорих с него, ми каза: "Имам над 150 безработни футболисти...". За съжаление в България ако не си човека на човека, търкаш пейката. Но всичко това вече е в миналото.

Бил си само на 16, когато за първи път си заминал за Испания. Наложило се е да напуснеш училище. Как се подготвяше докато беше там?

- По време на престоя ми там ходех на уроци единствено по испански, докато, за да мога да завърша средното си образование, се готвех самостоятелно и се явявах само на изпити. Дори не успях да отида на бала си, тъй като от Сан Себастиан не ме пуснаха, все пак имахме мачове от първенството по същото време.

Какви са впечатленията ти от работата на треньорите извън пределите на България и какво беше отношението на съотборниците ти към теб, като чужденец?

- Мисля че на всеки здравомислещ човек му е ясно, че метода на работа в България и този в чужбина е на светлинни години разлика. Мога да дам пример с престоя си в Сан Себастиан. Там няма значение в кой отбор тренираш - дали си при децата, юношите или в първия тим, самият тренировъчен процес винаги е един и същ. Единствената съществена разлика е в натоварванията и интезитета на упражненията. Треньорите се стремят да подготвят тези деца да могат да играят футбол на по-високо ниво във всеки един момент, без да усетят разлика. Това е и причината тези футболисти да се интегрират много по-лесно в състава на мъжкия отбор. Те вече са предварително подготвени за такъв развой на събитията.

Като всяко начало, не беше лесно, но намирахме общ език, а и съотборниците ми винаги се стремяха да ме накарат да се чувствам възможно най-комфортно и да не съм "чужденецът" в съблекалнята. На терена определено нямахме проблеми, предвид показаното от отбора, когато бях там. Най-голямо впечатление ми направи това, че докато тренирах с мъжкия състав, никога не са се държали надменно с мен, даже напротив. Приемаха ме като част от отбора, помагаха ми. 

Спомням си, че още в самото начало на престоя ми там, едно от момчетата имаше рожден ден и практиката е абсолютно същата, каквато е и тук, в България. Събират се в съблекалнята след тренировка, за да "празнуват". Аз бях нов и разбира се, леко странях и капитанът дойде при мен и започна да ме пита: "Защо не ядеш? Защо не си взимаш нищо? Ела тук. Какво искаш да ти взема?". Тук е доста по-трудно да се интегрираш ако си юноша и се изкачиш до първия отбор и това не е тайна за никого. 

Източник: topsport.bg

След като се прибираш в България, носиш екипите на Струмска слава, Спортист (Своге), Чепинец (Велинград) и Септември (тогава Конелиано все още).

- Да, това са отборите, в които бях през периода 2012-15 година.

След като си освободен от сформирания Септември, тъй като ръководството решава да разчита на юношите на клуба, получаваш предложение от Гърция...

- Да, това предложение дойде доста неочаквано. Един мой приятел ми се обади и ми каза, че отбор от Гърция си търси вратар, който в момента няма действащ договор с някой клуб. Това се случи през януари миналата година и реших да пробвам, тъй като не играех никъде в момента, нищо не губех. След това от Кастория се свързаха с мен, предложиха ми условия, които удовлетворяваха исканията ми напълно и задействахме нещата. Въпреки това нямах големи очаквания, тъй като всичко изглеждаше доста на шега. 

Когато стана ясно, че действително ще замина, баща ми и мой много близък приятел ме придружиха. Тръгнахме с нагласата, че ако не друго, поне ще отидем до Солун да се разходим (смее се). Наистина това предложение не го бях приел насериозно. От клуба обаче, бяха организирали абсолютно всичко - пътуване, спане, храна, всичко. Отношението им беше на високо ниво. Още при самото ни пристигане в хотела ни посрещна неговият собственик и еидн от спонсорите на клуба. На следващия ден ме представиха на президента, изпълния директор и капитана на Кастория.

Тъй като бяхме отседнали в Солун, се наложи да ни закарат до Кастория, но не успях да се явя на първата тренировка, тъй като по това време имаше блокади в Гърция и загубихме целия ден в пътуване. Отношението, което получих там, беше наистина уникално. Държаха се така все едно са подписали със световноизвестна звезда (смее се). Тотално опровергаха първоначалните ми очаквания. 

Когато се присъединих към Кастория, отборът беше с минус точки, тъй като бившият собственик на клуба не е пускал футболистите да ходят на мачове, имало е постоянни бойкоти и прочие, заради което тимът бе наказан с лишаване от точки и заемаше последното място в класирането. В края на сезона равносметката беше такава - успяхме да спасим Кастория от изпадане, а аз записах 10 "сухи" мрежи в 13 мача, което бе рекорд за лигата, в която се подвизавахме. Взехме и градското дерби, което е един от най-важните мачове за този регион. Победихме с категоричното 2:0. 

Каква беше причината да си тръгнеш от Кастория?

- От клуба искаха да се върна през следващия сезон, когато отборът вече се е качил в по-горна дивизия. Това вече е факт, но доколкото знам, в момента залагат на местни футболисти, тъй като в такъв случай отборът няма допълнителни разходи. Често си комуникирам с треньора на вратарите, с който работих там, и това е, което той ми обясни. Че налагат момчета от региона на Кастория.

В последната година беше играч на един от най-обсъжданите отбори в България - ЦСКА 1948. Как дойде предложението да облечеш "червената" фланелка?

- Потърсиха ме от клуба, когато още нищо не се знаеше - дали изобщо ще може да съществува този отбор, ако се задържи, къде ще играе и т.н. Всичко се случи малко след грозните сцени на "Армията", в които мои съотборници бяха целени с бутилки от феновете на ЦСКА. Бях част от този тим от самото начало - от първата тренировка на "Обеля" през август миналата година. Както вече казах, аз съм един от малкото щастливци, които са получили покана от ЦСКА два пъти. 

Източник: topsport.bg

Как оценяваш всичко, което се случи през миналата година?

- Каквото и да кажа за миналата година ще бъде малко. С тези момчета бяхме като истинско семейство, колкото и клиширано да звучи. Бяхме обединени в момент, в който хората имаха нужда точно от такъв отбор. Мисля че спечелената промоция за Трета лига говори достатъчно какво точно се случи през миналия сезон.

Благодарен съм за шанса, който получих от треньорския щаб - от Валентин Илиев и Йордан Юруков до Димитър Иванов. Благодарен съм за отношението на доктора на отбора - Мариан Добрев. За помощта на Емил Коцев и на Гери, които винаги бяха около отбора. Спомените ми за този престой там остават изключително положителни. Най-вече съм благодарен на момчетата, които посветиха победата над Беласица за Купата на аматьорската лига, на мен и моят баща, който загубих ден преди двубоя. Това е нещо, което никога няма да забравя. 

Наистина целта ни беше да спечелим Купата и разбира се, че разочарованието след загубата от Черноморец (Балчик), беше огромно, но такива неща се случват. Все пак бяхме един млад, неопитен състав, а достигнахме до финал още при първото си участие в този турнир. 

Следиш ли какво се случва с отбора в момента?

- Следя, доколкото мога. Все пак имам приятели, които все още играят там. Съжалявам, че отпаднаха толкова рано от турнира за Купата на България, но дано сега се съсредоточат върху целта, която им е поставена през този сезон - влизане във Втора лига. Все пак целта пред ЦСКА винаги е първото място, независимо в коя лига се подвизава. 

Източник: topsport.bg

Каква беше причината да се разделиш с ЦСКА 1948?

- Това са напълно нормални неща в живота и във футбола. Треньорът на вратарите и шефовете са преценили, че нямат нужда от услугите ми, тъй като има други момчета на моя пост. Няма място за сърдене. Бях в отбора, когато имаше пълна мъгла около бъдещето му - нямаше пари, не беше ясно дали изобщо ще съществува, така че съм доказал, че ме е грижа, но отново казвам - това са нормални неща във футбола. Искрено им пожелавам успех занапред.

Какво се случва с теб в момента?

- В момента тренирам с отбор, който е участник в Трета лига. Надявам се да има положително развитие. 

А какви са амбициите ти занапред, не само на футболния терен?

- Трета година студент съм в специалност "Бизнес администрация" в Международно висше училище и новата учебна година наближава. Ще се готвя за сесията. А за далечното бъдеще, имам амбицията да стана треньор на вратари, след като прекратя състезателната си кариера.