Ангел Бончев се появи за пръв път с обширно интервю в медийното пространство след отвличането си. Драмата с бившия президент на Литекс се разрази на 22 май миналата година. Тогава той бе отвлечен, а похитителите му го освободиха на 12 юли. При вземането на откуп от 360 000 лева обаче в ръцете на злодеите попадна съпругата му Камелия. После и тя бе пусната. Бизнесменът говори в ефира на bTV пред Красимир Минев както за тази черна страница в живота си, така и за спорта като цяло и битието си след трагедията.

- Това ли бе най-тежката година в живота ти?
- Като се замисля да, това май беше най-черната година, която съм имал. Вече съм на 47 години, но въпреки това по-тежки моменти не съм преживявал.

- След като отмина известно време от случилото се, имаш ли вече някакво логично обяснение за всичко?
- Търся отговори. Мисля много за всичко случило се, опитвам се да си обясня какво стана, но не успявам. Ние с жена ми Камелия и синовете ми Бончо и Ангел винаги сме живели като нормално семейство. Никога не съм се движил
с охрана. Не съм имал явни врагове. Единственото обяснение, което звучи логично, е пари. Мисля, че всичко това се случи заради пари.

- Имал ли си някога притеснения преди този случай?
- Не. Никога не съм имал опасение. Ако имах, щях да се движа с оръжие, охрана, а това не се е случвало.

- Как точно се случи отвличането?
- За мен всичко беше напълно неочаквано. Случи се точно пред моя блок, долу на паркинга. Бяхме излизали, гледахме мач в заведение. Отидох да вкарам колата и се случи. В началото си мислех, че става въпрос за някаква грешка. Не можех да приема, че е възможно нещо подобно да се случва. Ето сега, пред вас, разкривам някои неща, които никой не знае. Похитителите бяха оборудвани като полицаи – специална джипка, униформи. Затова и помислих, че е станала грешка, някаква акция. Но след 30 секунди осъзнах, че става въпрос за отвличане за пари.

- Случва ли се често да сънуваш кошмари от случилото се?
- Кошмари не, но често се сещам за това. Мисля какво и как се е случило, къде съм бъркал аз, защо се случи. Един-два пъти съм сънувал случилото се.

- Как реагира, след като те освободиха и разбра, че е похитена жена ти?
- Не почувствах свободата. Още докато ме караха с автомобила, със завързани очи, ми казаха, че са отвлекли жена ми.

- Вярваш ли, че някой ден ще излезе наяве кой ви причини всичко това на теб и съпругата ти?
- Уверен съм, че рано или късно всичко ще излезе наяве. Няма начин. В живота всичко се разбира. Съдбата забавя, но не забравя. Не мога да кажа кога, но рано или късно всичко се разбира.

- Освен психическите травми имаш и физически...
- Да. Имам, травма, отрязани са ми два пръста, както всички вече знаят.

- Коя травма бе по-тежка за теб?
- Психическата. Физическите болки отминават, но душевните травми, които получих, не се преодоляват толкова лесно. Да не знаеш какво се случва, да премисляш всичко.

- Помогна ли ти това, че си бил спортист?
- Няма значение това. Вярно е, че спортът калява характера, но, когато попаднеш в толкова тежка ситуация, няма начин.

- Извинявай за въпроса, но все пак, имало ли е момент, в който си мислил, че може да не оживееш?
- Първите 20 дни ми минаваха какви ли не мисли през главата. Прекарах целия си живот, всички тези 47 години през съзнанието си, като на филм. Многократно. Не знаех какво да очаквам.

- Да те върна на друга неприятна тема. Как се стигна до раздялата ти с Гриша Ганчев и Литекс?
- Не ми е понятен този ход на Гриша Ганчев. Не мога да си обясня защо го направи. 25 години от живота ни е минал рамо до рамо. Смея да твърдя, че заедно направихме Литекс. За три дни събрах играчите, след като направихме списък. Имах един ден за футболистите от Северна и един ден за футболистите от Южна България. Взехме 2 титли доста бързо, направихме големи неща. Говорили сме веднъж с него, и жена ми говори с него. Каза му много тежки думи. Няма какво да кажа за този човек повече.

- Гледаш ли Литекс?
- Гледам всички български отбори. В Литекс се върнаха и Ивайло Петков, и Радостин Кишишев. И двамата ги познавам отлично. Имат опит и качества, ако си върнат и формата от преди могат много да помогнат на тима. Но трябва работа и постоянство, за да не стане пак големи амбиции, а накрая нищо.

- Кой ще стане шампион?
- Не мога да кажа. Първенството стана интересно със своята безинтересност, ако мога така да кажа. Шампионатът е равностоен, но не защото всички са силни.

- Какво мислиш за предстоящия конгрес на БФС?
- Мисля, че Боби Михайлов ще остане. А и трябва да остане начело на футбола ни. Работата е да се осъществят промени в Изпълкома, да се направи нещо реално. Изходът е да се върнат спортните училища, организираният спорт. Иначе сме заникъде. Виждаме какво прави националният ни отбор...

- Имаме ли шансове за световното все още?
- Имаме теоретични шансове. Тряба да разчитаме на някакъв късмет, както от 0:2 стигнахме до 2:2 с Румъния в Констанца. Но реалните шансове ги изтървахме. Дори и да се класираме, не мисля, че реално може да направим нещо. Хубавото е, че ще влязат пари в касата на БФС.

- Какво мислиш за трансфера на Димитър Бербатов в Манчестър Юнайтед?
- Безспорното събитие на годината. Най-големият ни трансфер. Трябва да сме горди.

- С какво се занимаваш сега? Бизнесът върви ли? Играеш тенис...
- По тениса се запалих наскоро благодарение на мой добър приятел журналист, той ме амбицира. Иначе бизнесът ми е замразен. Не ми е добро състоянието, но какво да се прави. Всеки има тежки моменти.

- Получавал ли си оферти да се върнеш във футбола?
- Имаше един разговор, но нищо сериозно. Нямам намерение да се връщам във футбола. Още не мога да проумея и преживея всичко, което се случи с Литекс.

- Нещо хубаво за финал?
- Пожелавам на всички да имат добри приятели. Хора, с които да се почерпиш, да поговориш, дори да направиш бизнес. С които да посрещнеш утрешния ден...