"Не сме направили нещо грандиозно", заяви след равенството с Ирландия директорът на националните отбори Наско Сираков. И е напълно прав - българският тим надигра коравите ирландци, но не успя да спечели. С оглед на резлутатите в нашата група до момента точката в Дъблин е ценна, но може и да не свърши работа, защото до края има все още много мачове. Още утре селекцията на Трапатони ще вземе да направи реми с Италия в Бари и донякъде "ще избие" пропуснатото от мача с нашите.
Две неща обаче се натрапват от работата на Станимир Стоилов с националния отбор до момента. Първата е, че той веднага трябва да напусне клубния си тим Литекс, защото каквото и да стане там, му носи само негативи. Ясно е, че Мъри няма да стане шампион с ловчанлии, но заради ангажиментите си с националите ще трябва да прави какви ли не еквилибристики, за да съчетава и двете длъжности. Сега например той няма физическата възможност да обикаля стадионите у нас и в чужбина и да гледа нови играчи, което няма как да не се отрази на работата му. Защото вече имаме 6-има контузени титуляри от "А" отбора, но не се знае каква ще е ситуацията в края на сезона, когато на 6 юни приемаме Ирландия в София.
Второто действие, което трябва да предприемат в БФС, е да отпишат тези квалификации. Защото, какво и да стане, трудно ще се класираме в тази група. А ако успеем, то ще бъде не защото имаме много силен национален отбор, а заради щастливо стечение на обстоятелствата, т.е. ще завършим втори (Италия едва ли ще изпусне питомното) и ще играем бараж с някой още по-слаб от нас.
На Стоилов просто му трябва време и е напълно реално той да направи отбор за следващите европейски квалификации. В Левски той загуби една година, за да промени манталитета на играчите си и това даде резултати. Ако все пак остане в Литекс и там работата му ще си проличи чак след някоя и друга година.
Колкото до националите - с тези играчи толкова. Този отбор няма как да надскочи ръста си, това ясно се видя и в Дъблин. И проблемът не е, че не е извикан Валентин Илиев или че Иван Иванов е пратен при младежите. Както и това, че Николай Михайлов е привикан по спешност. Просто останалите (без Бербатов и Мартин Петров) играят на върха на възможностите си и това поне отвън изглежда привлекателно, след като има кой да ги нареди правилно на терена. Няма го хаоса, който бе при Христо Стоичков, няма я и апатията, която бе обзела тима при Пламен Марков.
Сега на ред е мачът с Кипър, в който нашите вероятно ще запишат първата си победа в световните квалификации. И най-вероятно отново ще има фанфари в чест на новия селекционер. А това е последното, от което той се нуждае. На Стоилов му трябва спокойствие и доверие. Това, което получи в Левски преди години. За да създаде една приказка, в която никой освен него не вярваше. Тя бе с щастлив край за сините, дано да бъде така и за националите...