Има някои поговорки, които лепват много добре за даден човек. В случая за Станимир Стоилов приказката за "две дини под една мишница" беше много показателна. Още когато го обявиха за треньор на националния отбор, Мъри трябваше да се откаже от Литекс.

Ама нали колкото и Ловеч да е малък град с един покрит мост и стадион, на който повечето хора трябва да ги караш насила да дойдат да гледат, ако ще да е и Сантос или Реал, "оранжевият" тим си е едра хапка. А очите на глада винаги са били големи. Не че Мъри е бил оставен да гладува в преносния и прекия смисъл в Левски. Но точно може би, защото полетя на високо и много си повярва, сигурно си е казал "аз с Левски се справих,
та с един Литекс ли няма".

И първата година на "оранжевия" му период мина метър. В смисъл, че Гриша Ганчев колкото и да е безкомпромисен към специалистите, които не му носят успехи, все пак прояви респект към Мъри. Именно защото на пръв поглед носеше двете дини - едната "оранжева", другата още по-голяма - "националната", под едната мишница.

Някак си номерът с голямата заетост минаваше. Също така философските умозаключения за правилния футбол на всяка пресконференция особено на националния тим - също. Колкото и пъти да го питаха дали не се разсейва от това, че трябва да води Литекс и националния тим, все отговаряше бодряшки, че няма проблеми.

Да, ама Литекс не е някакъв второстепенен отбор, а за националния тим да не говорим. След като си начело на държавния тим право на грешки от глупост нямаш право да допускаш. Камо ли от алчност. Защото заплащането и в Литекс и в националния е достатъчно комфортно.

И някак си ремитата с Ейре (два пъти по 1:1) минаха под знака на "лошото" наследство от предишния наставник Пламен Марков. Победата над Кипър с 2:0 в София бе като розово наметало върху "правилния" Стоилов.

Почна новият шампионат, в който съвсем не изненадващо затоплените отношения между Левски и Литекс от миналия сезон (справка мача от пролетния сезон в Ловеч за 1:2) доведоха до третото помежду им отлагане на шампионатни мачове, откакто двата отбора мерят сили един срещу друг в "А" група.

"Оранжевите" и Мъри все още не можеха да бъдат преценени що за отбор ще бъдат през новия шампионат. И хоп дойде загубата от Пирин с 0:1 насред Ловеч. Не щеш ли обаче след първата победа над БАТЕ в Беларус облаците над колебливо розовия Мъри се разредиха.

Даже надвисна сянка над ръководителите на Герена, които след освобождаването на Мъри от "Герена" загубиха тъкмо от БАТЕ. А Стоилов успя да се справи в Борисов, след като победи с 1:0. Думите на треньора Гончаренко, че това е случайност, не бяха взети сериозно. И когато настана драмата на реванша четири минути преди края, лъсна
безпомощността на Мъри, който без Сираков не е същият.

Чест му прави, че тутакси подаде оставка и пое цялата вина върху себе си без да обвинява футболистите на Литекс. Сега май за Мъри определено е по-добре да се занимава само с националния тим. Защото и без това почти нямаме шансове да се класираме, а ако стане нещо, Стоилов пак ще изникне от нищото и отново ще бъде облян в розово.

От друга страна в "А" отбора, за разлика от Литекс, няма кой толкова да му слуша тактическите тиради. Просто защото Бербатов и сие все пак тренират при стабилни наставница и знаят сами какво да правят. А и нали националният треньор трябва да бъде повече селекционер, отколкото човек, който да им дава тактически съвети.

В този смисъл всичко е в краката на нашите футболисти. Доколко ще продължи кариерата на Мъри в националния тим? Донякъде зависи от резултатите, които ще постигне Достанич с Левски в Лига Европа срещу Виляреал, Ред Бул и Лацио. Ако пак са неприемливи, може след Нова година, когато вече се знае дали националите ни ще ходят в Южна Африка или по-вероятно - не, Мъри да направи пълен завой и заедно с отговорника за националните отбори Наско Сираков отново да се върнат като тандем на "Герена".

За Левски това ще е нещо познато и ще бъде посрещнато добре. А за националния отбор ще бъде повече от удачно, предвид новия цикъл за европейски квалификации, тимът да бъде поет от нов селекционер. Хората са го казали - нов треньор, нов късмет.

Сега все пак предстои мач с Черна гора в София. А после и с Италия в Торино. Първият двубой срещу черногорците както заяви Бербатов е срещу такъв тип съперници, които ти позволяват да играеш футбол. Няма да се затворят. Ще стане хубав спектакъл. В такъв мач ще се проявят нашите тактически и технически футболни умения.

Въобще срещу страни от бивша Югославия у нас винаги са ставали хубави мачове. Пресен пример са двубоите срещу Хърватия. Единият завърши добре за нас с победа с 2:0, а в другия ни победиха с 3:1 пак на наш терен.

Разбира се, сега ни предстои двубой с наследниците на Деян Савичевич. Сред тях са Стеван Йоветич от Фиорентина и Мирко Вучинич от Рома. Ще бъде труден, но зрелищен мач, в който нашите трябва да победят, ако искат да отидат в Торино с мисълта да направят нещо срещу "адзурите", а не само да опитат прочутото местно кафе "бичерино", в което има капки алкохол за аромат.