Емил Кременлиев е поредният футболист от великото ни златно поколение, който се съгласи да сподели своите спомени от славната за нас дата 17 ноември, 1993 година. Преди четвърт век, селекцията на Димитър Пенев постига незабравим триумф при визитата си на Франция, който подсигурява класирането ни на Мондиал 1994.
Кременлиев разкри пред ТОПСПОРТ любопитни подробности от случилото се преди, по време и след екзекуцията на "петлите", изразявайки надежда, че съвсем скоро футболната ни общественост ще има нови поводи за подобна голяма радост.
Бившият бранител на Левски и ЦСКА похвали Петър Хубчев за работата му в националния отбор, като уверено заяви, че "лъвовете" имат своя шанс за първото място в групата им за Лига на нациите. Неизбежно г-н Кременлиев, който в момента е спортен-директор на Арда (Кърджали), говори и за всичко по-интересно около случващото се в клуба от Втора лига.
Г-н Кременлиев, макар и вече изминали цели 25 години, датата 17 ноември, 1993 година, продължава ли да събужда у вас някакви по-специални чувства?
- Разбира се, но това не значи, че всеки ден си спомням за това събитие. Просто при удобен случай, и то най-вече други хора, когато ми припомнят. В последно време се сещаме за това и с носталгия, когато дойдат мачове на националния отбор, на български тимове в чужбина. Естествено, това са такива спомени, които винаги радват.
Макар и минимални, вярвахте ли тогава, че имате шанс да сюрпризирате неприятно смятаните за фаворити французи?
- Ако кажа, че сме били сигурни в победата си над Франция, ще звучи несериозно. И наистина е така. Като разсъждавам сега, ние тогава като футболисти не сме се замисляли до такава степен: "Ей, какво ще стане? Имаме ли шанс, нямаме ли? Те са силни, ние сме слаби". Напротив! При нас имаше такива футболисти, които играеха във водещи европейски отбори и бяха най-добрите там. Те всеки мач излизаха за победа. Не ги интересуваше дали играят срещу Франция, Германия, или който и да е. Те бяха с такова самочувствие, че изобщо не се влияеха. Знаеха, че са по-добри от повечето футболисти, играещи в големите европейски грандове. Ние по-младите, които тогава играехме в България, израствахме покрай тях. Те ни дърпаха напред, наливаха ни самочувствие и на нас. В никакъв случай не сме се чувствали обречени, срещу който и да е съперник. Излизахме и каквото стане! Бяхме абсолютно равностойни и не се замисляхме от факта, че съперниците ни играеха в Юнайтед, Ювентус и т.н.
Източник: GettyImages
Кое беше разковничето за вашия успех? Две седмици по-рано Димитър Пенев ви завежда на лагер в Германия. Може ли да се каже, че в градчето Грюндерг бе положена основата на този величествен триумф насред "Парк де Пренс"?
- Не бих казал, че тези две седмици са меродавни за подготовката за този мач. Ние имахме достатъчно добра подготовка и в клубните си отбори. А преди това и доста квалификации зад гърба си. Лагерът ни в Грюндерг беше организиран най-вече от гледна точка на спокойствието. Ако бяхме в България, около нас щеше да има шум. Много от футболистите си идват от чужбина, около тях веднага щеше да има приятели, познати, журналисти... В Германия си беше спокойствие. Само целият отбор, тренирахме и това беше.
На разбора преди началото на мача Пената хвърля една от култовите си реплики: "Кременлиев, ти си с №11. Златков, ти ще пазиш Кантона", като в този двубой именно френската звезда е с №11. В крайна сметка това явно не ви е объркало, тъй като ти правиш доста силен двубой. Срещу кой от френските футболисти все пак ти беше най-трудно? Имаше ли закачка с някой от тях?
- В интерес на истината те се въртяха и Кантона, и Папен. Аз си спомням, че тогава срещу мен, на жаргон, "идваше" един Рейналд Педрос. Той беше от по-младите им футболисти. Малко беше "драка", не дава да го докоснеш, с ръце се бутахме, той се зъбеше, аз също. Срещу него са ми останали някакви така по-специфични спомени. Докато за Кантона и Папен каквото и да кажа, все ще бъде малко. Докато са до теб такива футболисти, гледаш с три пъти по-голямо внимание. Не знаеш какво и кога да очакваш, но пък си готов на всичко.
Преди няколко дни, отново пред нашата медия, Емил Костадинов каза, че победният му гол срещу "петлите" може би е най-важният в историята на българския футбол. Ти би ли се съгласил с неговото мнение?
- Определено, да. Виждате какво доведе този гол. Спомогна ни за четвърто място на Световно първенство и огромно признание за България. Ако го нямаше това попадение, това силно поколение, щеше да премине ей така без да остави някаква следа.
Малко по-шеговит въпрос, как се разви купона след екзекуцията на Франция. Мълвата гласи, че сте направили качествена забава в дискотека "Ла Бен Душ" в центъра на Париж, като с вас са празнували Ромарио и американската поп икона Принс?
- Така е. Тогава аз лично не разбрах, че Принс е бил в дискотеката. Ромарио беше с нас още от вечерята в хотела. Все пак си беше добър приятел със Стоичков. Дискотеката си беше нормална, като след всеки път, когато се празнува някаква по-голяма победа. Млади хора, забавлявахме се. Не е било нещо изключително.
Макар и толкова прекрасни, не е ли тъжно, че напоследък живеем само със спомените от славното ни футболно минало. Според вас има ли позитивно бъдеще за най-популярната игра у нас? Какво бихте посъветвали настоящата ни генерация от млади играчи, която също си мечтае да достигне поне 1% от вашето футболно величие?
- Толкова време вече нямаме излаз на световно или европейско така, че май лошото е, че започнахме да свикваме с тази участ. Да ни обхваща примирението. Айде отстрани "иди, дойди", но не трябва да обхваща футболистите и хората, които работят в нашия футбол. Мога да ги посъветвам точно това, в никакъв случай да не се примиряват. Макар, че напоследък виждам някакъв светъл лъч... Хванали сме се като удавник за сламка заради последните резултати на националния ни отбор. Дано всичко да бъде както трябва и отборът ни да се класира най-накрая.
Източник: GettyImages
В този ред на мисли, идват два решителни мача за националния ни отбор в турнира Лига на нациите. Постижима цел ли са победите над Кипър и Словения? Мнението ви за работата на вашия бивш съотборник Петър Хубчев начело на "трикольорите"?
- Определено трябва да бъдем позитивни и аз вярвам, че ще излезем като победител от групата си за Лига на нациите. Какво да ви кажа, след толкова дълго време, явно намерихме точния човек за националния отбор. Хубчев, той си беше такъв и като футболист, малко по-серт, особен. Сега, ние си имаме наши си по-спефицични взаимоотношения, но той е сериозен специалист. Човек с възможности. Проявява ги в точния момент, където трябва.
И като за финал, не мога да не ви попитам и за случващото се на сегашното ви работно място като спортен директор на Арда (Кърджали). Поуспокоиха ли се страстите след афиширания ви стремеж за напускане на Втора лига заради съдийските грешки във ваш ущърб? Виждаме, че от подобни деяния се оплакаха и други отбори, последният пример за това е ОФК Поморие?
- Неприятни са тези неща. Аз не съм човекът, който да коментира толкова съдийството в България, но опредлено реферите влияят на резултатите. Определено! Неприятно е, че на места не говорим за грешки, а за чиста тенденциозност, както в нашия случай със Станислав Ставров. Емоциите отминаха, остана горчивината. Файда обаче никаква! Казват ти "Извинявай!", но нещата си продължават по същия начин. Продължаваме, мачът е загубен и това е. Станислав Ставров сигурно скоро ще започне да си свири. Добре си е изкарал почивка няколко дни вкъщи или на почивчица някъде. Негова си работа...
Доволни ли сте от работата на Стойчо Стоев до този момент и остава ли си целта класиране в Топ 3 в края на сезона?
- Разбира се! Ние не откриваме Стойчо Стоев за футболната общественост или да му даваме характеристики за работата. Стойчо Стоев е такова доказано име, страхотен професионалист! Ние му имаме пълното доверие и сме сигурни, че при една сериозна работа през зимата, лицето на Арда (Кърджали) ще бъде различно.
