Авторът на двата гола за националния отбор на България в паметната среща с Франция на "Парк де Пренс" - Емил Костадинов отдели няколко минути от напрегнатото си ежедневие, за да се върне за момент на френска земя, макар и само в мислите и съзнанието си.
Да си припомни за разликата, в начина на посрещане и след това - на изпращане на "лъвовете" от страната на шансоните, кулата на Айфел и качественото вино.
Коща остава завинаги в спомените на съвременниците на онзи велик отбор, които продължават и със сигурност ще продължават да предават на следващите поколения незабравимите мигове, преживяни сякаш наведнъж, на един дъх. Оставащи завинаги в народопсихологията и превърнали се в част от футболния фолклор на България и българите.
Г-н Костадинов, благодаря Ви, че отделихте от времето си, въпреки че вече споделихте, че сте затрупан с ангажименти. Винаги е удоволствие да разговарям с Вас.
- Знаете, че винаги съм готов да разговарям с медиите. Още повече и когато темата е наистина вечна.
Трудно бихме избягали от клишето. Какъв е първият спомен, който изниква в съзнанието Ви, споменавайки "Парк де Пренс"? Когато си спомните за онези заключителни мигове, когато в мига на изтичането на 90-те минути пратихте топката по неповторим начин във вратата на Бернар Лама.
- Незабравимо е. Наистина. Вярно е, че звучи клиширано, но това е от моментите, които помниш цял живот. Все така ясно и отличително. Сякаш беше вчера, както се казва.
Отидохте, играхте и победихте. Трудно ли беше да си тръгнете от Франция, след като миг по-рано бяхте пречупили волята на едно от най-силните поколения във френския футбол? Всички знаем личностите, които съставляваха тогава единайсеторката на "петлите".
- Много беше лесно. След победата вече всичко ни се струваше много леко и постижимо. Започнахме да мечтаем за нещо повече, но винаги сме вярвали, че можем да победим Франция.
Някои хора забравят, че към онзи момент вие вече бяхте футболисти от доста сериозен калибър. Част от вас играеха за силни европейски клубове и бяха постигали успехи у нас и зад граница.
- Абсолютно. Това е много важно, защото за нас фактът, че се изправяхме срещу толкова силна Франция никак не ни притесняваше.
Както и след това - на американска земя. Станахте пословични с непримиримостта и непукизма си, защо не и така да се изразя.
- Наистина. Това беше сред нещата, което ни помагаше много във всички тези важни мачове. Безспорните ни умения и силният колектив също, разбира се.
И първият Ви гол на "Парк де Пренс" бе важен, но можем ли да кажем, че вторият е сред най-важните в историята ни?
- Възможно е. Един от най-важните и значими. Ако не и най-важният.
Източник: LAP.bg
Най-малкото защото иначе нямаше да го има онова вечно, за всички нас, лято в САЩ.
- Да, така е. Там нещата се надградиха, но във Франция бе създадено условието, необходимата предпоставка за това.
Пожелах и на г-н Балъков, пожелавам го и на Вас - останете все същите мотиватори и обединители на българския народ. Безценни сте, дори само с появата и присъствието си сред бъдещите футболни звезди на България. На всяко голямо или пък по-малко събитие.
- Благодаря Ви. Така е. Ще е добре, ако някой от колегите се нагърби и с работата в детско-юношеския футбол. Виждаме, че стремежът е по-скоро за по-високи позиции.
Източник: LAP.bg
В този ред на мисли - Вас вече ви видяхме и на ниво спортно министерство. Работите ли в тази насока? Имате ли подобни стремежи. За една идея по-висок от бившия Ви пост?
- Животът е непредвидим. Човек не знае какво точно предстои за него във всеки определен момент. Ще видим.
waterloo
на 13.11.2018 в 12:04:27 #4Халифатче # 8, при цялото ми уважение към теб, не ти подхожда да правиш реклама на тази журналистическа гнида, най-гнуснинят антилевскар, доносника на Държавна сигурност агент Ставрий!
Мик Джагър
на 12.11.2018 в 18:39:59 #3Изключителен като футболист и абсолютен боклук като човек. Страшен неблагодарник, който като "управленец" е много вреден както за роднияму ЦСКА, така и за българския футбол.
islander
на 12.11.2018 в 18:25:51 #2Поклон пред всичко,което сторихте Емо После решихте,че България ви е длъжна до живот...
waterloo
на 12.11.2018 в 17:31:10 #1Моите уважения Емо! Какъвто и да си, какъвто и да те изкарват, ти си този който вкара решаващия гол и то в самия край на мача и закара всички други в САЩ. А за това дали и ти си един от гробокопачите на бившето ЦСКА имат думата червените привърженици. Оранжевите не ги питам, защото те са се сгушили уютно в скута на Джуджето.