Една от най-емблематичните фигури в историята на българския футбол - Красимир Балъков сподели емоцията и настроението, което му навяват незабравимите спомени за класирането на националния ни отбор за Световното първенство в САЩ през 1994-а година.
На 17.11 се навършват точно 25 години от легендарния сблъсък на "лъвовете" с Франция на "Парк де Пренс". Именно победата на тима ни в тази среща направи възможно сбъдването на мечтата на един цял народ и доведе до онова паметно лято за представителния тим на страната ни зад Океана.
Какво се промени от онзи незабравим момент? Какво можем и трябва да направим като спортна нация, за да върнем шансовете си за претворяване на всичко случило се? Имаме ли условията да го сторим и какви биха били евентуалните начини да го постигнем - от реномирания ни респондент, специално за потребителите на ТОПСПОРТ:
Г-н Балъков, винаги е удоволствие за мен да разговарям с Вас и всеки представител на онова знаменито поколение, което ни вдъхна надежда, че няма невъзможни неща и че без значение от условията, мечтите могат да станат реалност. Предстои чудесен повод за всички вас да си спомните отново за случилото се.
- Разбира се. 17.11 наближава. Това остава незабравима дата за всички нас.
Какъв е първият Ви спомен, първото нещо, което изниква в съзнанието Ви, когато заговорим за "Парк де Пренс"? Емоцията от победата, безспорно.
- Да. Наистина уникално усещане. Пожелавам го на всички. Знаете подробностите, преживели сте с нас всяка минутка, така че със сигурност сте наясно с детайлите от мача.
Да обърнем внимание тогава на "вечния" сякаш въпрос, който възниква в годините след това. След подвига ви първо на френска земя, а след това и на американска. Защо не успяхме да запазим за по-дълго време инерцията, натрупала се след 90-те години?
- Факт е, че тогава просто съвпаднаха много фактори наведнъж.
Какво точно имате предвид?
- Събраха се различни по качество състезатели, които образуваха една неразривна цялост. Един чудесен колектив. От една страна може би попаднахме в такова печелившо поколение, от друга е възможно да става дума и за перфектно стечение на обстоятелствата. А и да не забравяме, че реалността беше различна.
Източник: fifa.com
От гледна точка на какво? На играта, като цяло? Факт е, че промяната в световния футбол е забележителна. И не е задължително да става дума за промяна в положителния смисъл на думата.
- Точно така. Футболът се ориентира към икономическите придобивки и ползи, които всеки би могъл да има от него. Това е една от причините да говорим за много различни неща, сравнявайки онази действителност в спорта с настоящата. При нас се получи и така, че доста неща не бяха доразвити. Останаха на онова ниво и не претърпяха промяна.
Какво имате предвид?
- Все още има места в страната, на които се тренира в условията, които бяха налични преди 20 и повече години. А ние бяхме кадри и представители на спортните училища, на дисциплинираното и насочено развитие, с цел повишаване способностите и класата. Преди се опитвахме да изкараме по един цял отбор на поколение, сега се радваме, ако са налични двама-трима качествени футболисти. И се стремим около тях да градим националния отбор. Това със сигурност е промяна, която е забележима лесно от всички, дори да не са специалисти.
Считано към настоящия момент сте представител и на клубния ни футбол. Имате дейно и пряко участие в процесите, свързани с развитието му. Така че ще си позволя да предложа на вниманието Ви един интересен аспект, разглеждан от редица специалисти у нас. Според тях, голямото количество чуждестранни футболисти в клубния ни футбол прави много трудно излизането на сцената на родните таланти. На собствените ни кадри. Съгласен ли сте с едно подобно становище?
- По-скоро не. Именно заради това, че съм част от клубния ни футбол би следвало да кажа, че лично по мое мнение, първенството ни щеше да е в пъти по-слабо, ако не бяха чужденците в него. Те определено вдигат качеството. Но разбира се, че налагането на повече българи трябва да бъде приоритет.
Без да спират развитието на българските таланти?
- Какво означава да ги спират? Ако те са достатъчно качествени, би следвало да успяват да го показват при по-сериозна конкуренция. Това е целта на внасянето на чужденци във футбола ни - засилване на конкуренцията. Нормално е да има кадри, които да не успяват да се справят с нея. Това е част от нещата.
Да се върнем на основната тема, която засегнахме. Какъв е начинът да преживеем отново тези мигове, които изживяхме благодарение на вас и всички от легендарния ни отбор?
- Насочена политика за развитие на футбола ни и въобще на спорта ни. И включването в него на хора с възможности. На представители на икономиката и бизнеса, които да подпомагат процесите.
Източник: LAP.bg
Да имат възможност да инвестират средства, без задължително на всяка цена да търсят бърза възвръщаемост?
- Да. Да се подходи в дългосрочен план. Футбол и въобще спорт без пари няма как да се развива. Виждате как се процедира в една Швейцария, една Австрия, да речем. Трябва да има вложения.
Чест Ви прави, че се върнахте в страната и се опитвате не само с думи, но и чрез делата си да работите ежедневно за бъдещето на нашия футбол. Със сигурност сте имал възможност и да не се ангажирате с всичко случващо се у нас.
- Разбира се. Но няма как да се случат нещата от разстояние. И само с приказки. Трябват действия. И много работа.
Източник: LAP.bg
Бяхте пример за подражание и необходимия мотиватор за всички представители на моето поколение. Сигурен съм, че в момента дори само с присъствието си във Велико Търново и с появата си до терена по време на тренировките на отбора, сте също така мотивиращ и амбициращ младите бъдещи звезди на българския футбол.
- Благодаря Ви. Надявам се да е така. Това е смисълът.
