България направи равенство с Ейре. Нищо кой знае какво не е станало на фона на "блестящото" ни представяне през последните десетина години. За няколко часа след мача обаче се изля толкова помия срещу националния тим, колкото не можеше и да се предположи.

Какво толкова се е случило всъщност? България в общи линии надигра и в крайна сметка завърши наравно с тим, чиито играчи играят на 70% във Висшата лига и имат за треньор може би най-успелия клубен наставник в последните 30 години Джовани Трапатони. Толкова ли е немислимо това за тим, който пропуска последните два големи форума? А и всеки критик, с ръка на сърцето, би трябвало да признае, че този мач за България далеч не бе толкова слаб и трагичен. Националите ни бяха изпълнени с желание да се раздадат на терена, бориха се, показаха някаква що-годе добра тактическа дисциплина, имаше мисъл и повечко добри подавания от предните мачове, а не само безцелното кюскане от последните квалификации. Като цяло този отбор показа, че има бъдеще. А и след като Италия може да си позволи равенство с Ейре у дома, защо ние си мислим, че по презумпция ще бием "дърводелците" от Острова?

Единственото негативно след този мач е, че България на практика намали шансовете за класиране на световно до минимум. Това обаче определено не стана с мачовете срещу Ейре, а в срещите с Черна гора и Грузия (2:2 и 0:0). Всеки отбор, имащ претенции да играе на най-големия футболен форум, трябва да може да бие страна, която играе първия си официален мач в историята, и отбор, който не е играл на голям форум никога.

В тези два мача "лъвовете" изпуснаха юздите. Защо тогава, само няколко часа след последния съдийски сигнал на Клаус Бо Ларсен, мнозина поискаха дори оставките на Наско Сираков и Станимир Стоилов? Причината е само една - вътрешно-клубни заяждания. Истината е, че след толкова провали БФС трябва най-после да сложи ред и да заложи някаква дългосрочна стратегия за развитие на държавния тим. Не може след една загуба да се слага кръст. В този отбор има бъдеще, има класа в някои играчи. Въпросът е да бъдат правилно подредени и мотивирани. Сираков и Стоилов го направиха и това даде резултат. 40 000 зрители дадоха своя вот на доверие за този тим, като напълниха "Васил Левски" в събота вечер. 40 000 показаха, че са харесали продукцията в Дъблин и срещу Кипър. А нима има по-добър барометър от публиката?

Всичко това е храна за размисъл за хората в БФС. Щом Боби и компания са гласували веднъж доверие на Наско и Мъри, е редно да им дадат картбланш не само до края на този цикъл, а и през следващия. Един селекционер на национален тим може да бъде съден едва когато проведе квалификации от край до край. Така че нека се пробва. Стоилов и Сираков имаха трудности и през първия си сезон в Левски, но после дойдоха успехите. Европробив, който "сините" фенове не бяха виждали в последните 20 години. Защо това да не се получи и сега? Този отбор и това ръководство заслужават още един шанс. Получи ги изключително спорният треньор Христо Стоичков, най-нормалното е да го получи и тандемът Наско Сираков - Станимир Стоилов. Дайте им го този шанс!