Старши треньорът на Гьозтепе - Станимир Стоилов, коментира представянето на тима през сезона, а и говори по актуалните темжи в българския футбол. Логично започна с шампионската титла на Левски.
През миналия сезон Левски стана шампион след 17-годишно чакане. Имахте ли възможност да гледате някои от мачовете на отбора и какво е мнението Ви като цяло?
- Не съм гледал българското първенство и не мога да бъда конкретен за игрови неща. Искам да поздравя всички левскари със спечелването на дълго чаканата шампионска титла. Поздравявам и футболисти, и треньори, които показаха една стабилност и заслужиха шампионската титла. Смятам, че сега е моментът Левски да се опита да надгради и да върви напред.
Въпреки че измина доста време, откакто вие си тръгнахте от Левски, продължава да има коментари за това, че напуснахте. Едни го приемат, а други не....
- За всеки е различно защо и как. За мен беше важно, че дойдохме във фалирал клуб и в трите направления - спортно-технически, финансово и морално, и успяхме да го спасим. Успяхме всички заедно - феновете, работещите в клуба и спонсора, да го изкараме на магистралата. Тръгнах си без скандали и разправии. Не искам да нарушавам принципите си и вижданията си в работата. Не желаех да работя по този начин. При моето тръгване предложих да ни се постави най-високата задача - шампионската титла през следващата година. Ако не я бях изпълнил, щях сам да си тръгна. Това беше преди три години. Радостното е, че три години след това Левски успя да стане шампион.
Вие продължавате да сте част от Сдружение "Левски на Левскарите". Следите ли как се развиват процесите там и отношението, което взима за случващото се в клуба? Според мен, фактът, че "Левски на Левскарите" е коректив на ръководството на клуба до голяма степен помага на ръководителите да вървят напред.
- Продължам да бъда член на Сдружението, защото вярвах и продължавам да вярвам в този начин на управление. Имам предвид управление като това в Байерн, Барселона, Реал Мадрид, Фенербахче и други турски клубове. Там клубът принадлежи на членовете на клуба и те избират кой да бъде президент, след като всички кандидати представят своя програма. Запали ме това, че всички фен клубове участваха. Аз не съм бил нито идеологът, нито човекът, който е бил най-активен в създаването. Сираков ходеше на всички срещи и той програмираше идеята на Сдружението. Аз повярвах в това нещо и стоях зад тази идея. Продължавам да мисля, че това е най-доброто за Левски. Не съм от хората, които лесно се отказват от това, което мислят или да си сменям постоянно позицията и може би на моменти това не е много добро. Това обаче са моите принципи. Винаги съм знаел на коя страна съм и къде стоя. Продължавам да вярвам, че това е добра идея за съществуването на нашия клуб. Смятах, че феновете, сдружението и работещите хора в клуба можеха сами да си създават европейски Левски. Средствата да се генерират от работещите в клуба, с няколко добри спонсора и неизменната помощ на феновете. Левски беше спасен от феновете, работещите в клуба и спонсора. Аз продължавам да вярвам, че Левски щеше да е още по-народен и да изглежда по начин, по който изглеждат големите клубове в света. Пример е Байерн Мюнхен, където клубът се управлява от футболни хора, а принадлежи на привържениците с членска карта.
Сега Левски има нов собственик. Нека да видим как ще се развие клуба. Спортно-технически трябва да се наложи като хегемон в българския футбол. Сега е моментът за това. Същевременно ангажимент на Сдружението е, защото в него участват фенове и фенски организации, да бъде коректив на което и да е ръководство. Дори Левски да е станал клуб на народа. Аз чух всякакъв вид простотии и български глупости, дори такива, че аз съм искал да взимам акциите или да взимам клуба. Нито на мен, а и от това, което съм чувал, на нито един член не е минавало през главата да бъдат акциите в Сдружение или лично в мен. Идеята винаги е била Левски да бъде на народа. Тези фалшиви истори и фалшиви разказчета е време да спрат. Аз винаги съм следвал идеите и плановете, които съм имал. В повечето случаи съм успявал в крайния резултат. Сдружението не беше моя идея, а на привържениците. Впоследствие само видяхте какво се случи.
Лично на мен не ми хареса начинът, по който стана предаването на властта и акциите. След като Sport Republic ги искаха, от клуба казаха, че щели да питат хората, щяло да бъде поставено на обсъждане с феновете. Сега се появи нов инвеститор, който се надявам да бъде добър, но клубът се продаде тихомълком без да се дискутира с никого. Най-смешно ми стана, че няма да се обявяват параметри по сделката, след като твърдим, че Левски е отборът на народа и е на хората. Навсякъде по света се обявяват сделки, когато се отнася за клубове. Това беше нещо, което аз лично не харесвам. Когато Sport Republic пита за Левски изкараха хиляди точки, сателити. Говориха как щяло да бъде обсъждано с фенове, с хората, сега сигурно и директорите в клуба и спонсорите не знаеха, че ще бъде продаден на нов инвеститор. Новият инвеститор показа най-важното - желание и заявка, че ще строи стадион. Това е жизненоважно за Левски. Но пак казвам - с добра работа в клуба, спонсори и привърженици през тези три години, вече можеше да е започнало строителството на стадион със собствени средства.
Какво е мнението ви за това, което се случва в ЦСКА и Лудогорец?
- Собственикът на ЦСКА е модел за подражение. Оттук нататък хората в клуба трябва да направят така, че футболните успехи да отговарят на инвестициите на собственика. Лудогорец вече е показвал, че след неуспехи знае как да се върне на пътя на успехите отново. Те имаха такъв пример след едно злополучно отпадане от Европа, но успяха бързо да намерят пътя към успеха. Хората, които работят там, знаят как да намерят този път. При тях обаче явно има значително отстъпление на футболния терен.
Успяхте ли сега да гледате двете контроли на националния отбор? Въпреки че става дума за приятелски мачове, България се изправи срещу съперници от много ниско ниво, но не успя да победи нито Черна гора, нито Молдова.
- Нямах желание да гледам мачовете. Може би да съм хвърлял по едно око. За мен България не притежава достатъчно ниво на играчи, за да се конкурира със средноевропейско ниво отбори. България трябва да произведе кадри, клубовете трябва да произвеждат по-добри български играчи. Има някакви наченки на млади играчи, които се показват. Твърде далеч сме обаче да се конкурираме с другите. Подобряването на националния отбор идва със сериозна работа и подобряване на играчите в клубовете. За пример мога да дам и Левски. Когато се върнах, нямаше нито един национал на България. Седем-осем месеца по-късно шест човека бяха национали на България, пет от които бяха титуляри. Тогава треньор беше Младен Кръстаич. Това показва, че когато в един клуб се работи добре, играчите се развиват.
Знам също така, че треньорът на националния отбор е много тънкообиден. Дадох едно изявление, в което казах, че поне треньорът на националния отбор трябва да бъде сериозно име и да има визитка зад гърба си. Без да искам да обиждам някого от сегашните, бившите или новите, които ще дойдат. Това ми е било винаги мнението. Не визирам някой конкретно, колкото и някой да се припознава. Като нямаш отбор, поне трябва да имаш успял треньор. Ако имаш отбор, понякога не ти трябва и треньор.
Ще бъде ли положително за българския футбол това ново правило, което се въведе за футболист до 23 години?
- Лимитът има някакви положителни черти, но аз не съм бил привърженик на силови методи на лимит. Това понякога води до високи цени на младите играчи. Самите клубове трябва да имат планове и стратегии за развитието на собствените си играчи. Понеже ние не можем да създадем достатъчно добри български играчи, футболните ръководители са принудени да правят лимит. Какъвто и лимит да имаш, ако не работиш достатъчно добре, не можеш да развиеш играчи, които да ти носят резултати. Всички искаме да работим и да играем в чужбина, но се превръщаме в диктаторска държава. Може би сме единствената държава в Европейския съюз, която има някакви лимити за българи. Това ми прилича малко на това, което беше в Казахстан. Минах и през това - по пет-шест местни играчи да играят. В Турция сега също има ограничена бройка чужденци, но там са 14. Аз не смятам, че кой знае колко ще помогне това правило. Помощта идва от това да работим. Треньорската професия в България беше унищожена. Ние треньорите спомогнахме за това, защото дори не можахме да създадем един синдикат, който да ни защитава или помага. Не можахме да се развием достатъчно, за да имаме ниво, което да ни гарантира тропане по масата, че без нас не може. Затова и голяма част от водещите ни отбори прибягват до чуждестранни треньори. Трябва да се опитаме да работим по-добре и да показваме уважение и респект към успелите треньори, които постигат резултати в България - и българи, и чужденци. Освен това, ние треньорите, сме длъжници на нашите футболисти.
Аз винаги съм казвал, че футболът не е само футбол, а футболен бизнес. От много години насам. Ние трябва да се опитаме да сменим принципа, в който собствениците дават едни пари, а ние да ги похарчим. Трябва да направим така, че след няколко години работа да направим така, че собствениците да не се налага да дават много пари, а клубът да заработва достатъчно, за да се самоиздържа.
gychopopov
на 06.06.2026 в 15:29:05 #1Но пак казвам - с добра работа в клуба, спонсори и привърженици през тези три години, вече можеше да е започнало строителството на стадион със собствени средства. ============================================================= С какви средства, бе Мърльо със средства от лепиларите?