Световните шампиони пристигат. Те са от Италия. И техен треньор отново ще бъде човекът, който на „Олимпийския стадион” в Берлин преди две години ги закара на върха. Името му е Марчело Липи. В следващите редове ще стане дума за неговия път като наставник и за неговия живот.

Великият американски актьор Пол Нюман почина на 26 септември тази година. Неговите сини очи обаче продължават да бъдат отворени чрез поразителния му двойник Марчело Липи. „Мога само да се гордея, че ме оприличават на този велик артист. Когато бях малък хората директно ми казваха, че спокойно мога да играя негови роли. Късно обаче беше да мисля за кариера на артист”, спомня си великият треньор.

Марчело е роден на 11 април 1948 година във Виареджо. Започва футболната си кариера на 15 години през 1963-а за отбора на Савона. После, в продължение на десет години, се състезава за Сампдория, а накрая завършва състезателната си кариера в Пистоиезе. Постът му е либеро. Като всеки велик треньор и Липи не прави изключение.

Той не е запомнящ се футболист, но за сметка на това залага много над треньорската професия. Когато Италия става шампион през 1982 година под ръководството на великия Енцо Беардзот, един млад мъж, както вече казахме, двойник на Пол Нюман, поема примаверата (юношеската школа) на Сампдория. Това е и началното стъпало на Марчело. После следват отбори, които имат окончания на „едера” и „езе” и пълнят по-малко биографията на Липи.

През 1993 година, седем лета след като Диего Армандо е стъпил под Везувий, на стадион „Фуоригрота” отива и Липи. Начело на Наполи се задържа една година. От конецерна ФИАТ и братя Аниели са непреклонни в поканата си и на следващата 1994 година за един петгодишен срок треньорската надежда на Италия поема „Старата госпожа”. Тук няма как да не споменем, че съдбата преплита първите стъпки на Липи с България и по-точно с ЦСКА.

На 13 и 27 септември в 1/32 финал за Купата на УЕФА Юве среща „червените”. В първият мач на „Армията” известни са гологлавият Виали и вратарят Перуци. Но в игра влиза едно момче, което прави първи своите. Става въпрос за магьосника Алесандро Дел Пиеро, който като резерва заема мястото на Раванели в 68-ата минута и бележи в 76-ата за 2:2. След това Михтарски довежда до крайното 3:2 с втория си гол.

В Торино на „Деле Алпи” мачът завършва 5:1 за Юве с пет попадения на Раванели и отново едно на Михтарски, който общо бележи три попадения в сблъсъка. Началният период на Липи в Ювентус не е от най-лесните, защото през същата 1994 година се сменят доста постове по административните върхове. Продават се доста играчи и никой не вярва, че Юве може да направи нещо забележително. През 1995 година обаче нещата се отпушват.

Юве става за 23-и път първенец на своята страна. При това след пауза от девет години. В последствие Липи става емблема на Ювентус, който има изключително много привърженици по целия свят. През тези пет лета Липи взима с „бианконерите” три титли, купа на Италия, две национални суперкупи, една Шампионска лига и Междуконтиненталната купа.

През 1991 година Липи преминава от Юве в Интер. След години на триумф с отбора от Торино, при „нерадзурите” Липи се озовава малко неловко. В смисъл, че атмосферата му се струва враждебна и чужда. След време ще каже: ”Така и не можах да възприема Интер като мой отбор. Вечно го смятах за съперник. Така се бях научил в Юве да се настройвам срещу този тим, който трябваше в последствие да ръководя. Не можах да изляза от тази психологическа ситуация.

Помолих Морати да ме освободи. Първоначално не искаше, но следващият сезон вече напуснах това място, което не ми харесваше от самото начало”. След това 2001-2003 Липи отново се връща у дома, тоест в Ювентус. И пак трофеите почват да валят. Взима две титли с Юве и две суперкупи на Италия. На 16 юли 2004 година Марчело Липи се докосва до величието в треньорската кариера.

Номиниран е за национален селекционер. Малко преди да започне подготовката на отбора за Мондиала избухва скандалът „Калчополи”. Липи, както и много други функционери, е привикан да дава показания. На 9 юли 2006 година на финала на световното първенство, който се играе в Берлин, Италия побеждава Франция след 1:1 в редовното време и продълженията с 5:3 след дузпи. Веднага след звездния си миг Липи обявява, че е постигнал всичко във футбола и се отказва от националния тим.

На 11 декември 2006 година Липи е награден с върховата треньорска награда „Златната пейка”. Оказва се, че предизвикателствата на треньорската професия са по-големи от това да бъде телевизионен коментатор в продължение на две години. Така сега отново Марчело Липи е начело на „скуадра адзура” и се е устремил в поход към защита на световната титла в ЮАР след две години.


Това е Марчело Липи

Роден: 11.04.1948 г. във Виареджо

Като футболист: Савона, Сампдория, Пистоиезе

Като треньор:

1982/1985 – Сампдория(примавера)
1985/1986 – Понтедера
1986/1987 – Сиена
1987/1988 – Пистоиезе
1988/1989 – Карарезе
1989/1991 – Чезена
1992/1993 – Аталанта
1993/1994 – Наполи
1994/1999 – Ювентус
1999/2001 – Интер
2001/2003 – Ювентус
2004/2006 – Италия
2008 – Италия

Отличия като треньор:

Световен шампион с Италия - 2006
Шампионска лига с Юве – 1996
Суперкупа на Европа с Ювентус – 1996
Шампион на Италияс Юве – 1995,1997, 1998, 2002, 2003
Суперкупа на Италия с Юве – 1995,1997, 2002, 2003
МеждуконтиненталнаКупа с Юве - 1996

 

ИЗБРАНИЦИТЕ НА ЛИПИ

Ето го съставът, който Марчело Липи ще използва за световните квалификации с България и Черна гора

Име, отбор    Роден    Мачове    Голове

Вратари

Марко Амелия, Палермо    2.04.1982    6    0
Морган де Санктис, Галатасарай (Тур)    26.03.1977    2    0
Джанлука Курчи, Сиена    12.07.1985    0    0
Защитници
Даниеле Бонера, Милан    31.05.1981    14    0
Фабио Канаваро, Реал М (Исп)    13.09.1973    118    2
Джорджо Киелини, Ювентус    14.08.1984    13    1
Андреа Досена, Ливърпул (Анг)    11.09.1981    4    0
Алесандро Гамберини, Фиорентина    27.08.1981    3    0   
Фабиано Сантакроче, Наполи     24.08.1986    0    0
Джанлука Дзамброта, Милан    19.02.1977    78    2       

Халфове

Алберо Акуилани, Рома    7.07.1984    9    0
Даниеле де Роси, Рома    24.07.1983    39    7
Дженаро Гатузо Милан    9.01.1978    62    1
Кристиян Маджо, Наполи    11.02.1982    0    0
Рикардо Монтоливо, Фиорентина    18.01.1985    1    0
Антонио Ночерино, Палермо    9.04.1985    1    0   
Симоне Перота, Рома    17.09.1977    45    2

Нападатели

Антонио ди Натале, Удинезе    13.10.1977    23    9
Алберто Джилардино, Фиорентина    5.07.1982    27    10
Симоне Пепе, Удинезе    30.08.1983    0    0
Джузепе Роси, Виляреал (Исп)    1.02.1987    0    0
Лука Тони, Байерн М (Гер)    26.05.1977    40    15