Селекционерът на Италия Марчело Липи е само на една победа разстояние да се превърне в най-великия тактик в историята на "скуадра адзура".

При евентуален триумф на финала Липи ще остави името си в антологията на италианския футбол като човека, печелил всичко с клубния и с националния тим. Последният наставник, който донесе на Италия радостта от световния триумф, бе Енцо Беардзот. През 1982 г. той изведе "скуадрата" до световната титла на първенството в Испания.

Но Беардзот не успя да постигне това, което Липи направи в клубния футбол. Белокосият специалист пое Италия в много тежък момент, точно след като тимът се бе провалил на Евро`04 в Португалия.

В продължение на две години Марчело превърна отбора от разглезена звездна банда в задружен колектив, готов да понесе всичкото страдание на света, за да победи.

Точно както изглеждаше Ювентус под негово ръководство. Начело на "бианконерите" Липи спечели 5 титли на Италия и изведе клуба 4 пъти до финала на Шампионската лига.

В периода 1994-99 Юве имаше играчи от световна величина като Виали, Роби Баджо и Дел Пиеро. След победата през 1996 г. срещу Аякс с дузпи Липи загуби два поредни финала - през 1997 г. тимът му отстъпи на Борусия (Д), а през 1998 - на Реал (М).

Последва период в Интер, където не успя да донесе чаканото от 1989 г. "скудето". В същото време без него Юве завърши два пъти втори. И когато роденият във Виареджо треньор бе освободен от Интер, за никого не е изненада, че той се завърна у дома. През сезон 2001/02 Юве измъкна титлата под носа на Интер след инфарктен последен кръг.

На следващата година торинци повториха успеха си и стигнаха до 4-и финал в Шампионската лига. Този път съперник бе Милан, а "бианконерите" паднаха с дузпи - третата загуба на финал за Липи.

През следващия сезон Ювентус не успя да се класира за групите на ШЛ и Марчело напусна, за да чака своя шанс като селекционер на Италия. След напускането на Трапатони идва и неговият час, а Липи отговаря подобаващо на предизвикателството.

Като национален селекционер той не се притеснява да повика в "скуадрата" футболисти от малките клубове Палермо и Удинезе и да остави на пейката Индзаги и Дел Пиеро. На настоящите финали показа изключителен тактически усет и освен това ротира далновидно състава си.

В учебниците за треньорските школи би трябвало да остане гениалното му решение в продълженията на полуфинала срещу Германия да извади полузащитници и да пусне нападатели, продължавайки битката с четирима атакуващи футболисти.

Седмица след финала в Берлин договорът на Липи с федерацията изтича. Дали той ще бъде помнен като наставникът, печелил всичко във футбола, или като човекът, чийто отбори се препъват в решителните моменти?

ВИЗИТКА
Име: Марчело ЛИПИ
Роден на: 11.04.1948 г.
Родно място: Виареджо
Ръст: 180 см. Тегло: 81 кг.
Клубни отбори: Понтеведра (1985/86), Сиена (1986/87), Пистойезе (1987/88), Карарезе (1988/89), Чезена (1989/1991), Лукезе (1991/92), Аталанта (1992/93), Наполи (1993/94), Ювентус (1994/99), Интер (1999/00), Ювентус (2001/04)
Дебют начело на Италия: 18.08.2004 - Исландия - Италия 2:0. Баланс в националния отбор: 26 мача, 16 победи, 8 равенства, 2 загуби.
Успехи:
Шампион 5 пъти с Ювентус (1994/95, 1996/97, 1997/98, 2001/02, 2002/03)
Носител на купата на Италия: 1 път с Ювентус - 1994/95
Шампионска лига - 1996 г.
Междуконтинентална купа - 1996 г.