Техническият директор на Милан Паоло Малдини си припомни последните си два финала в Шампионската лига. Напоследък ръководството на клуба търпи известна критика за слабото представяне на всички фронтове.
"От 1954 г. насам само в няколко години представител на фамилията Малдини не е бил част от Милан. Връзката ми с този клуб започна през 1978 година и никога не приключи. Фактът, че поне един Малдини е бил част от Милан от 50-те години на миналия век насам, казва всичко.
Голът ми през 2005 г. беше най-бързият, отбелязван някога във финал на Шампионската лига, който пък беше най-драматичният. Този мач доказа, че нещата не бива да се приемат за даденост, както и че непредсказуемостта прави спорта изключителен.
Смешно ми е, че съм играл осем финала в КЕШ/ШЛ и съм спечелил пет от тях, но изглежда, че хората помнят само този. Той остави важна следа.
Ние бяхме фаворитите, играхме много по-добре от Ливърпул и динамиката на мача така и не се промени, с изключение на тези шест минути. Бяхме опасни през цялото време, докато атакувахме. Но когато преглътнеш такива болезнени ситуации, става по-лесно за теб да имаш други възможности, чрез които да се реваншираш.
Помня много малко от финала през 2007 година, тъй като взех обезболяващи, за да играя в него. Помня двата гола на Пипо Индзаги, последния съдийски сигнал и малко от празненствата.
Когато ме оперираха три дни след финала, всеки път, щом се събудех, питах дали сме победили, или загубили само за да съм сигурен", заяви Малдини пред официалния сайт на УЕФА.
