В италианския футбол грижата за тялото на играча отдавна е издигната на системно ниво, като подготовката, медицината и възстановяването се разглеждат като единен процес. Един от най-ярките примери е моделът, развит в Милан чрез структурата Milan Lab, разположена в базата "Миланело", където още от края на 90-те години се въвежда научен подход към физическото състояние на футболистите.
Идеята за подобен център се заражда с идването на Ариго Саки, когато в клуба започва да се обръща сериозно внимание на кондиционната подготовка по модел, повлиян от леката атлетика. В работата се включват специалисти, които пренасят методи от индивидуалните спортове във футбола, а по-късно системата е надградена с постоянен мониторинг на физическите показатели, анализ на риска от травми и персонализирани режими.
Източник: EPA/БГНЕС
Играчите прекарват голяма част от деня в базата, където тренировките се съчетават с възстановителни процедури, хранене и почивка, така че организмът да бъде поддържан в оптимално състояние през целия сезон.
Източник: Twitter
В този модел здравето се разглежда като съвкупност от физическо, психическо и хранително равновесие. Освен тренировките на терена и във фитнеса, се следят биохимични показатели, психологическото състояние и хранителният режим, като на тази основа се изготвят индивидуални диети и възстановителни планове. По този начин се намалява рискът от мускулни увреждания, умората се контролира по-ефективно и времето за възстановяване се съкращава.
Подобна среда обяснява защо в Италия се задържат дълго на високо ниво футболисти, добре познати и на българската публика. Джанлуиджи Буфон игра до 45 години, след което се оттегли от активния футбол и остана свързан със спорта чрез различни инициативи.
Източник: GettyImages
Златан Ибрахимович продължи да играе за Милан до 41 години, а след края на кариерата си пое роля в структурата на клуба. Паоло Малдини и Франческо Тоти също се задържаха до 40+, като след отказването си останаха близо до футбола чрез клубни и обществени дейности.
Към тази линия се вписва и Лука Модрич, който в късен етап от кариерата си премина през Серия А и продължи да бъде активен на високо ниво благодарение на внимателно планирана подготовка и контрол върху натоварванията. Неговият пример показва, че този модел не важи само за италиански играчи, а за всеки, който попадне в подобна среда.
Характерът на първенството, в което тактическата дисциплина и правилното позициониране имат голямо значение, допълва тази система. Комбинацията от спортна наука, медицински контрол и индивидуални режими създава условия кариерата на състезателите в Италия да бъде удължена, като те запазват ефективност и след пика на чисто физическите си показатели.
