Няма уважаващ себе си човек, състезател и въобще истински професионалист в сферата на бойните спортове, който да не е чувал за Стоян Саладинов. Многократен шампион по борба, самбо, джудо и карате, треньор с доказано реноме и репутация по цял свят, един от основоположниците на бойното самбо в България, а в същото време и старши инструктор в специализирания отряд за борба с организираната престъпност.
Личен треньор на редица наши шампиони, сред които Благой Иванов, Росен Димитров, Марко Косев, Камен Георгиев, Тихомир Благовестов, Никола Дипчиков, Мартин Маринков и много други. Именно някои от въпросните ни ярки звезди в бойното самбо ще представляват страната на предстоящото Световно първенство в този спорт през ноември, домакин на което е София.
Въпреки очевидната, трудна за овладяване емоция, Стоян Саладинов разкри пред камерата на ТОПСПОРТ как лично той и неговото семейство, близки, приятели и състезатели, са преживели инцидента с Благой Иванов от далечната вече 2012-а година.
На 26.02.2012г. Багата беше наръган с нож при спречкване в нощен клуб в София. Иванов претърпя множество операции, а известно време беше и в състояние на кома. Освен белодробна, Иванов преживя и сърдечна интервенция, като се оказа, че острието на ножа е достигнало до сърцето му. Планетарният номер едно от Световното първенство по самбо през 2008 не само се възстанови от преживяната драма, но в последствие стана и световен шампион по смесени бойни изкуства.
Ето какво разказва г-н Саладинов за случилото се и за самия Благой Иванов:
Кога забелязахте потенциала, с който разполага Благой Иванов?
- Аз съм приятел с дядо му. Съотборник съм на баща му. Още когато Благой беше на 9 години, аз казах на баща му, че ще го направя световен шампион. В момента, в който му вдигаха ръката му като номер едно на планетата, аз звъннах на баща му и му казах: "Направих го!". Той ме пита какво съм направил, а аз му казах, че синът му е световен шампион.
Какво си спомняте от Мондиала, на който той стъпи на световния връх?
- Преди битката му на полуфинала го държах за главата с две ръце, гледах го в очите и му казах: "Излизаш, ръкувате се и след това се готви за почти уличен бой. Ръкувайте се и го започваш!".
Благой има един уникален ляв. Удари ли те, все едно че парен чук те блъска. Просто те убива. Ръцете му са изключително тежки. В същото време и понася удари. Носи много на бой. Това вече са природни качества. При него червените кръвни телца са много повече от тези при нормалните хора. Може да направи по 10-11 спаринга след тренировка. Такива са моите момчета - и той, и Близнаците, Марко Косев също. Провеждам им спаринги след края на всяка тренировка. Има и такива случаи, в които каня бивши състезатели, спрели да тренират, но все още намиращите се в добра форма, които да помагат.
"Лекарите, които се грижеха и бореха за него са хора, с които винаги ще сме приятели. Цял живот!"
Какво помните от онази злощастна вечер, в която научихте за инцидента с Благой?
- Мислил съм го това. От нощта, в която стана, до събуждането му... през тези два месеца единствено мен ме пускаха винаги при него, в болницата. Никой не можеше да ме спре. Лекарите, които се грижеха и бореха за него са хора, с които винаги ще сме приятели. Цял живот. Стоян Сапотенски и Стоян Миланов. Сапотенски е и белодробен, и кардиохирург. Той го оперира. Когато го отваря, той е мислел, че е прободен само белият дроб, а вижда, че става дума и за горна лява камера на сърцето. Операцията е продължила много повече от очакваното. Благой имаше шанс. Бог го върна тук, сред нас. Той го знае вече този важен урок.
Дали, в известна степен, шампионската му подготовка и лично Вашите наставления и мотивация през годините, не са допринесли той да успее да преодолее това най-високо препятствие в своя живот?
- Не съм се замислял. Може би и аз имам една мъничка, миниатюрна заслуга за това, че той оцеля. Никога не съм се замислял за тази гледна точка от нещата.
Има и нещо друго, което искате да кажете...
- Никога не съм го питал какво точно е станало и кой го е наранил. При мен позицията беше чисто човешка. Признавам си обаче, че съм разпитвал хората, с които е бил там. Винаги ми е било много интересно как те са видели какво се случва и са останали безучастни. Аз лично, където и да съм по целия свят, видя ли, че човек бива нападнат, се намесвам. Задължително. И лъв да видя, че скача към дете, тръгвам срещу него. Какво има да му мисля? Да му мисли лъвът! Ще го изям. Нито един от хората там не ми даде еднозначен отговор. Единият бил пиян, другият бил задрямал... Заклел съм го с тези хора повече никога да не го виждам. Или някъде по дискотеки, насам-натам. Казах му: "Камбаната бие един път!".
Източник: Личен архив
Какво се случи в нощта, в която той получи живота си обратно? Когато получи втори шанс.
- В един момент медицината свърши. Звънна ми Стоян Миланов и ми каза, че сърцето на Благой е спряло. Белият дроб също не функционира. Аз седнах в леглото и не знаех какво да правя. И в тази екстремална ситуация, никой не може да каже какъв е бил този механизъм, който се е задействал, за да оцелее той. Това вече е силата на духа и душата. Помолих ги в никакъв случай да не изключват нищо. Казах им, че отивам веднага. Малко преди да стигна до "Пирогов" лекарят ми се обади, това са негови думи, и ми каза: "Медицината свърши, Стоянчо! Това вече е Господ!". Каза ми, че сърцето му отново работи. Не казвам, че лекарите не са работили. Те са давали всичко от себе си. Не знам какво са правили, но знам, че той се върна. И след това стана световен шампион. Напук на всички и всичко.
"Медицината свърши! Това вече е Господ!"
Всяка тренировка, докато той беше в болницата и се бореше за живота си, сме я започвали и завършвали на колене, с молитва за него. Той беше с нас и винаги ще бъде.
Какви са очакванията на Стоян Саладинов за Световното първенство по самбо и бойно самбо в София;
- на колко медала може да се надява страната ни;
- как протече подготовката на националите;
- как принципите и методиката на обучение на попълненията ни от спецчастите могат да бъдат пренесени в спорта;
- какво е да бъдеш отвлечен в чужбина и да не знаеш дали ще оцелееш;
- какво е усещането да бъдеш призован на мисия и да се завърнеш след 24 месеца;
- какви задължения и отговорности носи професията "командос" и защо България трябва да се гордее със световните си и европейски шампиони в бойното самбо...
Всичко това са само част от акцентите, които засегнахме с д-р Саладинов в студиото на ТОПСПОРТ:
