Няма уважаващ себе си човек, състезател и въобще истински професионалист в сферата на бойните спортове, който да не е чувал за Стоян Саладинов.

Многократен шампион по борба, самбо, джудо и карате, треньор с доказано реноме и репутация по цял свят, един от основоположниците на бойното самбо в България, а в същото време и старши инструктор в специализирания отряд за борба с организираната престъпност.

Личен треньор на редица наши шампиони, сред които Благой Иванов, Росен Димитров, Марко Косев, Камен Георгиев, Тихомир Благовестов, Никола Дипчиков, Мартин Маринков и много други. Именно въпросните ни ярки звезди в бойното самбо ще представляват страната на предстоящото Световно първенство в този спорт през ноември, домакин на което е София.

Какви са очакванията на Стоян Саладинов за Мондиала, на колко медала може да се надява страната ни; как протече подготовката на националите; как принципите и методиката на обучение на попълненията ни от спецчастите могат да бъдат пренесени в спорта; какво си спомня г-н Саладинов от инцидента с Благой Иванов; какво е да бъдеш отвлечен в чужбина и да не знаеш дали ще оцелееш; какво е усещането да бъдеш призован на мисия и да се завърнеш след 24 месеца; какви задължения и отговорности носи професията "командос" и защо България трябва да се гордее със световните си и европейски шампиони в бойното самбо - всичко това са само част от акцентите, които засегнахме с д-р Саладинов в студиото на ТОПСПОРТ!


Г-н Саладинов, доказал сте не един и два пъти, че в света на бойните спортове такива като Вас са единици. Обучил сте редица световни шампиони, а и безброй служителите на специалния отряд за борба с организираната престъпност, за които обществеността дори и не подозира. Как започна всичко за Вас? Кога решихте, че сте натрупал достатъчно голям опит, за да го споделите с учениците и състезателите си? 

- В кариерата на всеки спортист идва момент, в който той решава, че ще бъде треньор. Че иска това и го чувства като свое призвание. Аз бях чувал само митове, легенди за специалните части на България, към които се насочих, като навремето се спекулираше, че там служат само определен тип деца - отгледани в домове за сираци и въобще в различна от обичайната среда. Оказа се, че не е така. Аз бях офицер в МВР, а се оказа, че командир на специалния отряд е Красимир Петров. Той беше състезател по гребане, познаваме се и ме покани да отида в специалния отряд за борба с тероризма като инструктор. След това станах и главен инструктор и трябваше да преподавам на командосите. Да ги уча да се бият, да оцеляват в екстремални ситуации.

Какво е усещането да се работи с такъв "материал"? Те са малко луди глави...
- Ако ни наредиш всички един до друг, ако се опиташ да ни направиш психопрофил, ще видиш, че всички сме еднакви. Командос от днес за утре не се става. Не можеш да решиш, че искаш да си такъв и след няколко месеца да станеш. Няма подобен вариант. 99,9% от всички нас са били в детството си най-будните, най-дейни, дори ако щете най-непослушни деца. Никога отличници по всички предмети в училище, но пък пълни такива по някои други. Когато един от нас ти заговори за миналото си, все едно че става дума за всички. През целия си живот изглежда сме се готвили за това, което следва. Всеки един от нас се отличава с това, че е готов да жертва себе си, в името на оцеляването на останалите. Имало е още в детството този момент, в който сме искали да защитаваме по-слабите. Със страхотно чувство за справедливост. Когато попаднах в тази среда, сред командосите, аз пак бях заобиколен от свой отбор. 

Трябва да преодолееш прага. Трябва да игнорираш умората. И когато си мислиш, че умираш, щом аз ти кажа, трябва да се изправиш и да продължиш!

Каква е разликата със спорта?
- Разликата е, че командосът няма право не грешка. Всяка такава се заплаща с човешки живот. 

Как се обучава човек на подобен перфекционизъм? Да няма право на нито една грешка.
Само с невероятен труд, търпение и воля. Принципите от подготовката, която осъществявам на командосите, ги пренасям и в спорта, по конкретно в бойното самбо. С едно важно уточнение - не всички принципи. Има такива, които не са желателни в спорта. 

Има ли как човек, който не е минал през спортна подготовка да стане командос? Важи ли вашата философия в подобни случаи?
Не. Не може исканата физическа подготовка толкова лесно да се придобие. Изискванията са изключително високи. Искам да подчертая нещо - когато тренирам специалните части или пък когато съм в залата, с моите спортисти, аз губя чувство за време, за болка и умора. Чувствам един страхотен адреналин, много обичам хората, които тренирам, обичам това, което правя и давам цялата си душа за него. Всичко, за което говоря, аз го правя и съм го правил и в действителност. И то във въоръжена битка с опасни престъпници. И затова когато казвам на момчетата си, че дадено нещо така се прави, те знаят, че е истина. Те знаят, че това ще им помогне да стигнат до крайния успех.

Казвате в едно ваше интервю, че истински силният състезател е изразходил едва 30-40% от потенциала си, в момента, в който усеща, че вече няма никакви сили. Тогава се намесва треньорът и тогава ролята му става истинска. Как постигате това? Как изкарвате наяве останалите 70%?
- Така е. Това е самата истина. Затова и казвам, че особено в нашия спорт, в индивидуалните спортове, ролята на треньора е от огромна значимост. Защото има хора, които знаят много и много са учили - помнят важни дати, знаят кой политик кога е роден, но не разполагат с елементарна култура на хранене. Или на трениране. Аз я имам. И мога да я приложа на подходящите хора, по подходящ, възможно най-ефективен начин. Така подготвям командосите. Така разграничавам ставащите, можещите от останалите. Трябва да преодолееш прага. Трябва да игнорираш умората. И щом аз ти кажа, трябва да се изправиш и да продължиш. Но това също е специална методика и не става веднага. Ние тренираме както се бием и се бием, както сме тренирали. Личният пример е безценен.
Има няколко важни аспекта на възпитание на човек - гените, средата и третият, съществен елемент - личният пример. На много от треньорите това не им изнася, защото са с големи кореми, развлечени и нефункциониращи, от гледна точка на физика. Когато си треньор, ти трябва да бъдеш така наречения "играещ", активен треньор. Ако мога да извървя живота си още веднъж, пак ще го извървя.
Моите 20 години в отдела за борба с тероризма са свързани с две тежки ранявания, едно отвличане и лежане в затвор в чужбина, в продължение на доста години екстрадирах аз лично всички опасни престъпници по целия свят. И там това е свързано с адски голямо напрежение и неприятности, тъй като ти ги взимаш, вкарваш ги обратно в затвора и през цялото време комуникираш с някои от най-големите престъпници, стъпвали някога в България. 

Всичко това, което казвате, звучи като сценарий за касов филм. Как Вашето семейство преживя всичко това? Вашата съпруга?
Само като стане дума за съпругата и децата ми настръхвам. Не знам дали ще могат да ме разберат хората някой ден. На този свят няма всички екстри. Не можеш да успееш, без да си платиш. Особено ако искаш да е трайно, завинаги и за доброто на твоето семейство. Аз съм си платил уважението на хората, положението си в обществото и всички привилегии. Как? Ще ви кажа само, че голямата ми дъщеря почти не ме познаваше. Аз почти не се прибирах у дома. Жена ми как е издържала - просто не знам. Вдигат ме под тревога - връщам се след 1 година. Вдигат ме под тревога - викат я да ме разпознае, тежко ранен. Вдигат ме под тревога, няма ме две години... После? После започват методите на изтезание, които сте гледали само по телевизията. Аз съм ги преживял. 

Как успявате да се завърнете след това в действителността? В реалния живот, така да се каже. Може би човек никога не се връща изцяло...?
Част от всичко това винаги го изживяваш. Няма как да го забравиш. Тук е олицетворението точно на тази фраза, че нещата, които не те убиват те правят по-силен. Но при една важна уговорка - само ако ти самият си достатъчно силен по принцип, като човек. Но аз не съжалявам за всичко, през което съм минал, защото никога през живота си не съм се огънал или пречупил. Нито за момент. И тези, които са ме разпитвали са усетили това - че нямат шанс. Пробвали са всякакви неща. Какви ли не. Но са оставали разочаровани. Това е личният пример, за който стана дума. Можете само да си представяте всичко това как действа на момчетата, с които работя. Защо моите състезатели стават световни шампиони? Защото изпълняват основния принцип на командосите, за който говорихме. Това искам от тях - да покажат всичко, което сме учили на тренировката. Моя е отговорността да ги доведа до това състояние, всеки ден, на всяка тренировка, да могат да продължат, след като мислят, че вече не могат повече. Да продължат, след като вече мислят, че умират. 

Тоест, Вие постигате победата с Вашите състезатели първо на психологическо, а след това и на физическо ниво.
- Точно така. Те излизат в дадено състезание, за да станат шампиони. Никой дори за секунда не споменава и не обмисля някакъв различен сценарий. Ние говорим и се готвим изцяло за финала. Не разглеждаме различна алтернатива. И когато олимпийците ни излизат на Игрите, те трябва да искат да станат олимпийски шампиони, а не 5-и, 6-и или 10-и. За какво цялата държава те храни 4 години и аз ти стоя през цялото време на главата? Нали именно заради това - първото място и златния медал. Един спортист трябва да има някаква отговорност. Дори и само към собственото си семейство. Когато чуя, че някой от спортистите ни казва в интервю, че бил уморен и затова е загубил, не мога да се побера в кожата си. При нас, да речем, умора няма. В края на всяка тренировка те слагам в центъра и ти пускам най-малко 4 съперника. Играеш 4-5 спаринга. След края на тренировката си. Докато си мислиш, че умираш, аз стоя до теб и ти казвам: "Ставай, момче. Тъкмо си загрял. Как ще умираш, започвай ги!".

Росен Димитров пред ТОПСПОРТ: България ще покаже какво може на световното по самбо! (ВИДЕО)

Росен Димитров пред ТОПСПОРТ: България ще покаже какво може на световното по самбо! (ВИДЕО)

"Подготовката премина чудесно, вярвам в уменията на състезателите ни"

Как възникна идеята за прилагане на методиката Ви, действаща на пълни обороти при командосите, в спорт като бойното самбо? Кой Ви я предложи?
- Част от методиката, трябва да подчертаем. Защото в един момент там има едно противоречие със спорта, от което аз се страхувам, тъй като е смъртоносно. Има неща, които не показвам, защото те са създадени с цел убийство, да си го кажем в прав текст. Тренировката ни в залата можете дори да я заснемете, но тази в поделението - не.
Но да се върнем на въпроса - за първи път, във връзка с бойното самбо, ме потърси полковник Никола Захариев. През целия си съзнателен живот той е бил борец, треньор, заместник-председател на ЦСКА и т.н. Но той всъщност беше и действащият управник, тъй като председател, по документи, беше зетят на Добри Джуров. Но така е - всеки умен ръководител си избира заместник, който в голяма част от случаите върши всичко. Г-н Захариев е невероятен организатор, оратор и много сърцат човек. Той все още има какво да покаже и на какво да научи нас, неговите ученици.
Той ме извика и беше създадена една верига, по моя информация първата такава в света, за смесени бойни изкуства - РИНГ. Първите свободни двубои се провеждаха само в Русия и Япония.
Г-н Захариев осъзна още тогава, че подготовката на командосите, може да бъде донякъде приложена в свободните двубои. Той ме нае, плащаше ми се заплата, имахме турнири всеки месец, в Русия или Япония. Готвехме се така - един основен боец и група други, които тренират заедно с него, заради самия него - за да се подготви по оптимален начин. С хората, които готвех, станахме и семейни приятели, сега и децата ни са приятели. Всичко при мен е за цял живот. В последствие създадох семеен бизнес и реално постигнах повече, отколкото можех да си мечтая.
Винаги съм бил и ще бъда благодарен на моите момчета за всичко това - на Митко Петков, Сотир Гочев, благодарение на които заживях по-добре и по-спокойно. Аз ги учех да се бия, а те ме научиха на бизнес. Той пък ми създаде свобода на мисълта и действията и аз можех да остана такъв, какъвто исках - командос, а после и професионален инструктор. След това стигаме и до момента, в който решихме, че ще има бойно самбо в България.

Снимка 257621

Източник: topsport.bg

Как се случи това?
- Обадихме се в руската федерация, пратиха ни правилата и започнахме работа. Усилена, изтощителна, безкрайна работа. Събрахме момчетата, аз лично, с мои средства, купих необходимото оборудване и започнах да ги тренирам. Аз и господин Захариев сме основоположници на бойното самбо в България. Направихме републиканско, европейско първенство, което беше в Правец и т.н. Но се появиха известни затруднения и искам и сега да благодаря за пореден път на професор Свилен Нейков за това, че ни помогна и ни осигури спокойствие, за да продължим да подготвяме европейски и световни шампиони. Той е един от нас. Той беше в политиката, но беше състезател, семейството му е спортно, съпругата му е олимпийска шампионка. Това е много важно за един спортен шеф, какъвто той беше, защото знаеше през какво минаваме ние. Той се застъпи за бойното самбо и ни помогна да го доразвием.

Какво бихте казал на онези, които поставят бойното самбо "под въпрос", така да се каже?
- Искам да подчертая, че в исторически план бойното предхожда спортното самбо. Първо е бойното, в последствие се изчиства откъм правила и норми и се ражда спортното самбо. Това са различни стилове, както свободната и класическата борба.
Самбото означава "самоотбрана без оръжие". Това е най-практически приложимият спорт, независимо дали става дума за мъж или жена. Най-възпитателният спорт и най-близък до човешката, а и най-вече до българската психика. Колкото е руски, толкова е и български този спорт. Да не кажа малко повече, дори.


Какви са очакванията на Стоян Саладинов и каква е конкретната му прогноза за предстоящото Световно първенство по самбо и българското представяне в него, ще видите тази събота, единствено в ТОПСПОРТ!