Няма уважаващ себе си човек, състезател и въобще истински професионалист в сферата на бойните спортове, който да не е чувал за Стоян Саладинов.
Многократен шампион по борба, самбо, джудо и карате, треньор с доказано реноме и репутация по цял свят, един от основоположниците на бойното самбо в България, а в същото време и старши инструктор в специализирания отряд за борба с организираната престъпност.
Личен треньор на редица наши шампиони, сред които Благой Иванов, Росен Димитров, Марко Косев, Камен Георгиев, Тихомир Благовестов, Никола Дипчиков, Мартин Маринков и много други. Именно въпросните ни ярки звезди в бойното самбо ще представляват страната на предстоящото Световно първенство в този спорт през ноември, домакин на което е София.
Какви са очакванията на Стоян Саладинов за Мондиала, на колко медала може да се надява страната ни и как протече подготовката на националите - вижте лично от госта в студиото на ТОПСПОРТ:
Г-н Саладинов, какви са очакванията Ви за Световното първенство по самбо, на което София ще бъде домакин през ноември? По специално за бойното самбо.
- Моите очаквания са три златни медала.
Да казваме ли имена?
- Не. На този етап да ги запазим в тайна.
Имаме ли фаворити в различните категории?
- Да. Имаме невероятен отбор. Марко Косев е 5 пъти световен шампион, но ще стане за шести път номер едно на планетата. Нямаме в отбора човек, който да не е поне европейски шампион.
Имам един човек, който от дете е израснал с джудо и самбо, от съвсем малък. След това се отдаде на ММА. Той е единственият, който няма европейски и световни титли, но на смесените бойни изкуства бие само с нокаут. Аз лично се гордея, че е в състава ни. Интелигентен, одухотворен и дори красив младеж. Никола. Нокаутите му са за секунди. Той не е боксьор и каратист, но има страхотен усет към удара и е много бърз и техничен.
Аз, Росен Димитров и Евгени Василев работим заедно и трябва да кажа, че съм много доволен от съвместната ни работа.
Какво бихте посъветвал тези, които тепърва правят началните си стъпки в бойното самбо, бойните спортове и смесените бойни изкуства, като цяло?
- Искам да кажа на всички онези, които са понатрупали известно количество мускули и идват при нас просто, за да се научат да се бият, че това няма как да стане. Чувствам се наистина отвратен, когато някой злоупотребява със спорта и знанията ни, за да ги използва в последствие не по предназначение - с цел извършване на престъпение или нещо подобно. Когато усетя такива хора им създавам такава среда при нас, че те сами се отказват. Научаваме ги как да падат, предимно, ядат голям бой и после си тръгват. Някои дори плачат.
Стремите се и при най-големите си звезди, с които работите, да избягвате момента на безразборно или пък показно трупане на прекомерна мускулна маса.
- Количествените натрупвания на мускулна маса, водят до качествени изменения. Идва един момент, в който мозъкът не може да контролира всички необходими процеси, съврзани с нарастването на мускулите. Скъсява се времето, в което той може да ги командва. Колкото са по-големи мускулите, толкова е по-малко времето, в което състезателят може да ги използва подобаващо. Това е същото, като да видиш, че някой е с голяма глава и да си помислиш, че е много умен. Нищо общо.
Имате опит в киното. Ваши възпитаници са каскадьори и участници в редици касови продукции.
- Да. Има два начина за един спортист, в нашия спорт, да завърши с достойнство кариерата си - да стане командос или да се занимава с кино, основно като каскадьор. Имам много такива възпитаници и последователи. Има и трети вариант - тези, които стават охранители. Бодигардове. Но тук идва и въпросът кого пазят и отговаря ли това, което правят, на изгражданата от тях през годините ценностна система. Но наистина - най-достойното за мен, като професия, е това да си командос. Никой не може да ме обори по тази тема. Ти отиваш с ясното съзнание, че може и да не се върнеш. Обричаш целия си живот, в името на една-единствена цел. Ти се жертваш. Борбата с тероризма е най-страшното нещо. Както е ракът за човешкия организъм, така е тероризмът за обществото. Това е най-свещената борба.
Дорбият командос си почива само тогава, когато си сменя тренировките. От едните тренировки си почива, правейки други. В кариерата си нямам убит човек. Няма как да стане. Учебника съм го писал аз.
Какво бихте пожелал на нашите зрители, броени седмици преди старта на Световното първенство по самбо в София?
- Приканвам всеки, който се чувства горд, че е българин, да дойде на Световното първенство и да ни подкрепи. Всеки един от моите състезатели може да стане световен номер едно. Те вече са го правили. Да чуем заедно химна - любимата ми мелодия! Да плачем заедно от радост! Да сме всички заедно, обединени, като един човек! Това искам да видя през ноември в София.
Как принципите и методиката на обучение на спецчастите ни могат да бъдат пренесени в спорта; какво е да бъдеш отвлечен в чужбина и да не знаеш дали ще оцелееш; какво е усещането да бъдеш призован на мисия и да се завърнеш след 24 месеца; какви задължения и отговорности носи професията "командос" и защо България трябва да се гордее със световните си и европейски шампиони в бойното самбо - всичко това са само част от акцентите, които засегнахме с д-р Саладинов в студиото на ТОПСПОРТ!
Припомнете си ги тук:
В началото на следващата седмица очаквайте ексклузивното мнение на Стоян Саладинов и несподеляни до момента подробности по тема, разпалила страстите в цяла България, преди известен период от време!
