Един от най-добрите родни вратари през новия век - Стоян Колев, прекрати състезателната си кариера в Нефтохимик в навечерието на 2017 г. В последните дни от миналата година той получи покана да стане треньор на вратарите в Локо Пд и така реши да окачи бутонките след над 350 мача в професионалния футбол. Сливналията поставя началото още 7-годишен в родния си град. Оказва се под рамката по случайност - няма кой да пази на тренировка и Колев сам предлага да застане на поста. И така вече 3 десетилетия, до 40-годишна възраст. Той оставя зад себе си титла и Купа на България с ЦСКА през 2003 и 2016 г., както и Суперкупата с Локо Пловдив през 2004 г. Вече бившият страж даде интервю за "Тема Спорт" по повод края на състезателната си кариера и новото начало на "Лаута".
Стояне, каква равносметка си правиш, след като прекрати състезателната си кариера за втори път? И каква е причината точно сега да го решиш?
- Просто в този момент получих доста добро предложение, което няма как да откажа. Вече ще направя 41, не съм на 30 да имам още време да играя футбол. Затова, когато от Локо Пловдив ми отправиха покана да стана треньор на вратарите, приех на секундата. Да, имах договор с Нефтохимик до края на сезона, но в този момент прецених, че най-доброто развитие за мен е да отида в Локо и вече няма смисъл да играя. Започваме подготовка на 9 януари, аз се събирам отново с Едуард Ераносян. Той ми беше треньор и през 2004 година, когато преминах в Локо от ЦСКА. Тогава спечелихме Суперкупата и играхме квалификации в Шампионската лига срещу Брюж, така че се познаваме добре с Ераносян. С други думи - причината да си прекратя кариерата е предложението от Локо Пловдив. Трудно се слага край на толкова дълга кариера, но този момент така или иначе трябваше да дойде. Както отбелязахте, аз на практика за втори път спрях с футбола. В края на 2014 година пак бях решил да не играя повече. Тогава останах само като треньор на вратарите в ЦСКА. Но през лятото на 2015-а получих предложение от Септември София (тогава в Трета лига) да съм играещ наставник и приех. А дни по-късно се завърнах в ЦСКА и оттам историята е ясна - спечелихме купата. Ако трябва да правя равносметка, съм щастлив от това, което постигнах в състезателната си кариера.
Най-големите ти успехи са свързани с ЦСКА - титлата през 2003 година и купата през 2016-а. Това ли са най-радостните ти моменти в кариерата?
- Като се замисля, във всеки един клуб съм имал много хубави спомени, не само в ЦСКА. Спомням си с добро престоя в Локо Пловдив в началото на новия век, когато бяхме в Б група. После през 2001 година преминах за първи път в ЦСКА. Тогава постигнахме резултати - и като отбор, и аз в личен план. Направихме добри мачове с Блекбърн (1:1, 3:3) за Купата на УЕфА. След това се върнах в Локо Пловдив и спечелихме Суперкупата, като победихме Литекс с 1:0. После отидох в румънския Оцелул и там също записах доста добри изяви. Специалистите бяха доволни от мен и аз също от себе си, така че ценя високо престоя си в Румъния. Оттам преминах в Черноморец при Краси Балъков, при Димитър Димитров-Херо пък направих много силна серия от 870 минути без допуснат гол в А група, избраха ме за вратар на първенството... И това не беше всичко, при последния ми престой в ЦСКА пак имах много хубави моменти със спечелването на купата, макар да не играх в мачовете в турнира. Така че всеки един мой клуб е оставил трайна следа в мен и не мога да отлича само един момент, или един двубой. Имал съм доста силни представяния и в ЦСКА, и в Локо Пловдив, и в националния отбор, макар да не записах много участия (16).
От кои треньори си научил най-много?
- От всеки съм се стремял да попивам максимума и ми е помогнал малко или много. Но бих отличил Стоян Йорданов, при когото съм имал много силни моменти като подготовка. Той ме привлече в ЦСКА през 2001 година, заедно с Паро Никодимов. А също и Любо Шейтанов трябва да отлича, който също е допринесъл изключително много за моето развитие.
Кога реши да се занимаваш с треньорство?
- На нас, футболистите, целият живот ни минава по стадионите и в един момент просто почувствах, че искам да остана част от спорта и да си предавам знанията и на останалите. Ще ми бъде приятно да работя с други вратари.
Да те върна към ЦСКА - как виждаш бъдещето пред клуба?
- В момента отборът има малко по-труден сезон, което е логично с оглед на многото нови играчи през лятото. Те може би не знаеха къде точно идват или по-трудно се адаптираха към изискванията на "Българска армия". Там е no-различно от другите стадиони и отбори. Големият коз на ЦСКА е собственикът. За Гриша Ганчев каквото и да кажем, ще е малко - футболът му е ясен. Той хвърля изключително много средства за клуба, спортист е, не се предава пред трудностите и ще се пребори с тях.
Преди време в интервю за "Тема Спорт" ти посочи Георги Китанов като най-перспективния млад вратар в България. Тогава заяви, че за него е най-добре да продължи кариерата си в чужбина, но той премина в ЦСКА. Как виждаш неговото развитие?
- Според мен ЦСКА е доста добра крачка напред в неговото развитие. Този клуб може да се окаже много силен трамплин към Европа. За него е важно да си пренесе постоянството, познато от Черно море, и на "Армията". Нека да е здрав и да продължава да работи. Не е лесно да дойдеш от Черно море в ЦСКА. Говорим за съвсем различна обстановка, очаквания, напрежение... На "Армията" всичко се гледа под лупа. Преходът при някои футболисти е по-труден, нужно им е повече време за адаптация, но и това се преодолява.
А как виждаш ситуацията в Локо Пловдив, макар реално да не си започнал работа там?
- Това, което виждам, е, че собственикът Христо Крушарски е сериозен човек, с много големи амбиции и възможности и съм убеден, че нещата ще се получават все по-добре. Направена е сплав от изключително добри и опитни играчи, както и по-млади, с обещаващи качества.
Какви цели си поставяте на "Лаута"?
- Не сме си говорили още на тази тема. Има време. Както знаем - апетитът идва с яденето.
А смяташ ли, че ситуацията в последния ти клуб Нефтохимик ще се подобри през пролетта?
- Сигурен съм. футболистите вече работят доста време с Христо Янев, наясно са с неговите намерения и идеи и свикнаха с начина му на работа. С неговото идване организационно доста от нещата в Нефтохимик се подобриха значително и ще стават все по-добри.
