След Делио Роси "сините" вече се усмихват

Истината лъсна. Някои колеги поставят това словосъчетание като надзаглавие на публикации, които обикновено са свързани с разплитането на някоя клюка от политическите или светските среди. В нашия случай ще го използваме за Левски и по-точно за бившия вече треньор на тима Делио Роси.

И така - истината лъсна, ако, разбира се, сте достатъчно прозорливи да я осъзнаете. Четейки между редовете, винаги излизат достатъчно и като брой, и като съдържание послания, които категорично показват къде е истината. Във всяко от интервютата през последните две седмици хората от "Герена" къде по-деликатно, къде по-директно си казват тяхната истина. А тя е, че голяма част от съблекалнята не е харесвала Делио Роси. Като нехаресването е най-меката дума, която е подходяща за случая. Тук антипатията към Делио Роси важи и като характер, и като отношение, и конкретно като начин на комуникация, и не на последно място - методи на работа, което вече си е чисто професионален оттенък.

Не бихме искали да произвеждаме интриги и да вкарваме конкретни играчи в излишни разправии, но като цяло футболистите на Левски не бягат от въпроси, свързани с бившия треньор, нито пък отказват да го сравняват с настоящия. След като играчите казват, че Славиша Стоянович прави повече тренировки с топка, няма как да не си мислим, че Делио Роси е залагал предимно на друг тип упражнения в заниманията. После - сърбинът се държал много добре с футболистите. Тук няма как да не дадем гласност на информациите от кухнята, според които Делио Роси рядко се е усмихвал, бил е някак си студен, да не кажем леден, а служителите на "Герена" не помнят италианеца за толкова време да ги е поздравил, камо ли нещо да ги заговори.

Не че това е нещо изключително важно, но когато говорим, че един клуб и по-точно един отбор е едно голямо семейство, трябва да се има предвид и как точно един нов член, какъвто е треньорът, ще се впише в това семейство. Да, Делио Роси от първия до последния ден е бил чуждо тяло и не се е вписал в атмосферата и обстановката. Неслучайно и огромна част от публиката до последно бе резервирана към него и само голямото му име го спаси от по-ранно скандиране "оставка".

Дори и когато говореше пред камера, Роси даваше вид на човек, който е или прекалено улегнал и мъдър, или пък просто няма достатъчно поводи да се държи по-емоционално. Докато Стоянович, който, разбира се, е съвсем по-гореща кръв, има голяма амплитуда в изказването. Може да те задържи пред камерата, да го чуеш по-дълго време. Роси те караше още на второто изречение да хванеш дистанционното. Джукатори-мукатори, сегундо темпо-мемпо и на аудиторията вече и беше втръснало. А само можем да си представим как с липсата на живец италианецът е успявал да мотивира играчите и как е вкарвал интензивност в тренировките. Това, че е местил играчите като пионки и всичко е ставало много бавно, го разбрахме покрай недоволствата от тренировъчния процес на Габриел Обертан. Факт е, че докато Роси бе в Левски, французинът отказваше да чуе предложения за нов договор, а сега вече ситуацията е друга и той е отворен за преговори за оставане в Левски и след лятото.

Така че никак не е чудно, че въздухът над "Герена" някак се раздвижи само за две седмици. Никой не отрича това, което Роси е направил, и основата, която е поставил, но по изражението на лицата на футболистите си личи, че сега тренират и играят с по-голямо удоволствие. И може би не са лишени от истина догадките, че някои умишлено не са си давали зор срещу Вадуц (когато обаче имаше и забавени заплати).

Някои от напусналите Левски като Рошу и Фигейредо открито споменаха за всички тези проблеми. Сигурно един ден и някои от сегашните играчи ще си кажат всичко за Делио Роси. Такива са неписаните правила. Доказателства няма, но вижте Челси. Жозе Мауриньо първия път се скара с играчите и те направиха всичко възможно, за да го махнат. Ситуацията с Антонио Конте това лято е идентична и дори повече бие на очи. И в такива случаи, както и в Левски, съблекалнята побеждава треньорската стая. Между другото нещо такова се случи и с Херо в Лудогорец.

Кирил Ивков: Наследството на Делио Роси в Левски е един смачкан отбор

"Започвам да съжалявам Славиша Стоянович", заяви легендата