Името на Станимир Стоилов се завъртя в последните дни в медийното пространство, което е съвсем нормално, при положение, че говорим за бурни процеси в Левски. Такъв няма спор, че е смяната на собствеността, която се официализира буквално минути преди да започне разговорът ни със старши треньора на Астана, който се съгласи да говори по всички теми ексклузивно за ТОПСПОРТ. Предвид дългия разговор с Мъри, решихме да разделим интервюто на две части, които ще излязат в два поредни дни. Предлагаме Ви първата част днес, а утре ще разберете подробности относно това какви са възможностите за негово завръщане на "Герена", защо досега се разминаваше с Левски, както и интересни размисли за треньорската професия.

Г-н Стоилов, буквално секунди преди да започнем този разговор стана ясно и официално името на новия собственик на Левски – Спас Русев. Как ще коментирате тази новина?

- Добре е, че Левски попада в ръцете на богат човек. Пожелавам му оттук насетне да изкара Левски на мястото, което е присъщо за този клуб. Силно се надявам да се обгради с хора, които са способни да сторят това, и внимателно да подбира своите съветници. Защото, бъдете сигурни, че сега те ще са много, както се случи и при Тодор Батков, когато постигнахме големите успехи. Сигурен съм, че 100 човека са се обадили в последните дни на новия собственик с предложения за помощ и т.н.

Тези съветници, които, метафорично казано, събориха европейския Левски ли визирате, и смятате ли, че има шанс отново под някаква форма те да намерят място в клуба?

- В момента няма смисъл да се връщаме назад, защото това значи да влезем в спирала на издребняване. Излишно е да говорим за това кой, какво и т.н. Въпросът е тези грешки да не се повтарят и всеки сам да е извадил своите изводи за случилото се в клуба в последните години. За свършеното говорят резултатите – когато ги има, значи си успешен ръководител, когато ги няма – не си. Просто е.

Истината обаче е, че в Левски липсваха резултати в последните години, но директори, треньори и собственици се радваха на солиден комфорт – и от фенове, и от журналисти...

- Аз много пъти съм си казвал мнението за Левски в годините. Винаги съм бил коректен в отношенията си, с хората, с които съм работил през годините, с които съм бил приятел, партньор. Казвал съм моята истина и моята гледна точка за Левски, друг е въпросът, че на много хора това, което чуваха не им харесваше. Разликата е, че аз не съм говорил, за да плюя този или онзи, да нападам на лична основа, а съм казвал това, което според мен е било добре за Левски, което би донесло позитиви на клуба.

Сега, когато Левски е вече в сигурни ръце какъв план трябва да се начертае или стратегия, защото в последните години на „Герена“ се работеше на принципа „ден да мине, друг да дойде“?

- Зависи от хората и от това какви решения ще вземе новият собственик. Не мога да давам оценка на този етап какво ще се случи, какво трябва да се направи, нека мине време, да видим конкретни действия. Тогава вече ще можем да говорим за стратегия. При всичко положения, ако Левски иска да се превърне в онзи клуб, който беше преди 10 години, е нужно да има нов и хубав стадион. В съвременния футбол това е задължително условие. Това е една от големите ми болки. От базата тръгва всичко. След това идва фенската маса. А Левски има огромна такава, която задължително трябва да използва. Също така да развие имиджа си от всяка една гледна точка, да използва марката, която дава много. Само трябва желание и работа в тази насока.

Какво мислите относно тезата, че Левски е умишлено саботиран от хората, които в последните години работиха в клуба? Вярвате ли, че това може да се случи?

- Не, убеден съм, че няма такова нещо. Всеки един собственик и служител на „Герена“ е давал сърцето и душата си, за да направи Левски по-добър клуб, да го развие. Сигурен съм, че всеки е взимал решения за доброто на Левски, но това не значи, че те са били правилни. Както вече казах – времето и резултатите отсъждат дали си бил добър ръководител или не. Когато ги нямаш, е логично да се смята, че не си. Това е истината. Другото са празни приказки, оправдания и хвърляне на прах в очите на хората. При нас със Сираков, Левски беше достигнал до момента, в който клубът се превърна и в успешен бизнес за собственика, защото започна да генерира собствени приходи от евротурнирите, както и от продажбата на играчи. Левски излезе на плюс във финансово отношение, а отделно от това отборът играеше добър и качествен футбол, който носеше удовлетворение на хората, и разбира се, постигаше резултати. Това е най-важното нещо за успехите и развитието на един клуб – хората да бъдат доволни от това, което виждат. Тогава има и публика, има подкрепа, има всичко. Пожелавам това да се случи и при новия собственик. Продължавам и да твърдя, че най-големият провал и престъпление към Левски е фактът, че в последните 4-5 години клубът изгуби позициите и коефициента си в Европа. Не това, че Левски е отпаднал от Марибор е проблемът, а това, че се допусна коефициентът от 37,38, който бе оставен като наследство след нашата смяна, да се срине. Защото е важно какво наследство оставаш на тези, които идват след теб. Ние оставихме коефициент и отбор на средна възраст 23-24 години, който години след това носеше приходи на Левски от продажба на футболисти.

ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ ВТОРАТА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО НИ С МЪРИ СТОИЛОВ